1Ноемин имаше роднина от страна на мъжа си, човек знатен, от рода на Елимелех, и той се наричаше Вооз.2Моавката Рут каза на Ноемин: „Да отида на полето и да събирам класове при този, при когото намеря благоволение.“ Тя и отговори: „Иди, дъще моя.“3Тя отиде и започна да събира в полето класове след жетварите. Случи се да попадне на нивата, която принадлежеше на Вооз, който беше от рода на Елимелех.4И ето там Вооз дойде от Витлеем и поздрави жетварите: „Господ да бъде с вас!“ Те му отговориха: „Господ да те благослови!“5Тогава Вооз запита младия си слуга, надзорник на жетварите: „На кого принадлежи тази млада жена?“6Младият слуга, надзорник на жетварите, отговори с думите: „Тази млада жена е моавка, дошла с Ноемин от земята Моав.7Тя ни помоли: „Нека да събирам класове между снопите след жетварите.“ Така тя дойде и остана тук. От сутринта досега само за малко си е почивала.“
Вооз затрогнат от верността на Рут
8Вооз каза на Рут: „Чуй добре, дъще моя, не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани тук при моите слугини.9Гледай на коя нива жънат те и върви след тях. Аз забраних на младите си слуги да те оскърбяват. Когато ожаднееш, отивай при съдовете и пий от водата, която са донесли слугите ми.“10Тя коленичи, поклони се ниско до земята и го попита: „С какво съм придобила твоето благоволение, че ме почиташ, макар да съм чужденка?“11В отговор Вооз и каза: „Вече ми е разказано за всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на своя мъж – как си оставила своя баща, своята майка и своята родина и си дошла между народ, който не си познавала преди това.12Нека Господ да те възнагради за това твое дело и да приемеш пълна награда от самия Господ, Който е Бог на Израил, при Когото си дошла, за да намериш покой под Неговите криле!“13Тя отвърна: „Дано спечеля твоето благоволение, господарю мой! Защото ти ме утеши и сърдечно говори на слугинята си, а аз не струвам дори колкото една твоя слугиня.“14Когато дойде време за ядене, Вооз и каза: „Ела тук, яж хляб и топи залъка си в гозбата с вино.“ Тя седна при жетварите. Той и даде хляб и тя яде. Нахрани се и дори още и остана.15А когато започна да събира класове, Вооз нареди на слугите си: „Нека събира и между снопите и не я обиждайте.16Дори изпускайте от ръкойките и го оставяйте за нея, така че тя да събира, без да я укорявате!“
Рут се доверява на Ноемин
17Така тя събира класове на нивата до вечерта. Очука събраното и то беше около една ефа ечемик.18Тя го взе, върна се в града и показа на свекърва си колко е събрала. Също и показа и даде това, което и беше останало от яденето, след като се беше нахранила.19Нейната свекърва я запита: „Къде си събирала днес, къде работи? Да бъде благословен този, който те е приел!“ Рут разказа на свекърва си при кого бе работила. Тя каза: „Човекът, при когото днес работих, се нарича Вооз.“20Тогава Ноемин отвърна на снаха си: „Да бъде благословен той от Господа, Който не е лишил от милостта Си нито живите, нито умрелите.“ После Ноемин добави: „Този човек ни е близък, той е от нашите близки роднини, имащи право да купят наследство.“21Моавката Рут каза: „Освен това той ми рече: „Остани при слугините ми, докато свършат цялата ми жетва.“22Ноемин каза на снаха си Рут: „Добре е, дъще моя, че ще ходиш със слугините му и няма да те наскърбяват на друга нива.“23Така тя се присъедини към хората на Вооз и събираше класове чак до свършването на ечемичната и пшеничната жътва. Тя и по-нататък остана да живее при свекърва си.
New International Reader’s Version
Ruth meets Boaz in the cornfield
1Naomi had a relative on her husband’s side of the family. The relative’s name was Boaz. He was a very important man from the family of Elimelek.2Ruth, who was from Moab, spoke to Naomi. Ruth said, ‘Let me go out to the fields. I’ll pick up the corn that has been left. I’ll do it behind anyone who is pleased with me.’ Naomi said to her, ‘My daughter, go ahead.’3So Ruth went out to a field and began to pick up corn. She worked behind those cutting and gathering the corn. As it turned out, she was working in a field that belonged to Boaz. He was from the family of Elimelek.4Just then Boaz arrived from Bethlehem. He greeted those cutting and gathering the corn. He said, ‘May the LORD be with you!’ ‘And may the LORD bless you!’ they replied.5Boaz spoke to the man in charge of his workers. He asked, ‘Who does that young woman belong to?’6The man replied, ‘She’s from Moab. She came back from there with Naomi.7The young woman said, “Please let me walk behind the workers. Let me pick up the corn that is left.” She came into the field. She has kept on working here from morning until now. She took only one short rest in the shade.’8So Boaz said to Ruth, ‘Dear woman, listen to me. Don’t pick up corn in any other field. Don’t go anywhere else. Stay here with the women who work for me.9Keep your eye on the field where the men are cutting corn. Walk behind the women who are gathering it. Pick up the corn that is left. I’ve told the men not to bother you. When you are thirsty, go and get a drink. Take water from the jars the men have filled.’10When Ruth heard that, she bowed down with her face to the ground. She asked him, ‘Why are you being so kind to me? In fact, why are you even noticing me? I’m from another country.’11Boaz replied, ‘I’ve been told all about you. I’ve heard about everything you have done for your mother-in-law since your husband died. I know that you left your father and mother. I know that you left your country. You came to live with people you didn’t know before.12May the LORD reward you for what you have done. May the LORD, the God of Israel, bless you richly. You have come to him to find safety under his care.’13‘Sir, I hope you will continue to be kind to me,’ Ruth said. ‘You have made me feel safe. You have spoken kindly to me. And I’m not even as important as one of your servants!’14When it was time to eat, Boaz spoke to Ruth again. ‘Come over here,’ he said. ‘Have some bread. Dip it in the wine vinegar.’ She sat down with the workers. Then Boaz offered her some corn that had been cooked. She ate all she wanted. She even had some left over.15Ruth got up to pick up more corn. Then Boaz gave orders to his men. He said, ‘Let her take some stalks from what the women have tied up. Don’t tell her she can’t.16Even pull out some stalks for her. Leave them for her to pick up. Don’t tell her she shouldn’t do it.’17So Ruth picked up corn in the field until evening. Then she separated the barley from the straw. The barley weighed 12 kilograms.18She carried it back to town. Her mother-in-law saw how much she had gathered. Ruth also brought out the food left over from the lunch Boaz had given her. She gave it to Naomi.19Her mother-in-law asked her, ‘Where did you pick up corn today? Where did you work? May the man who noticed you be blessed!’ Then Ruth told her about the man whose field she had worked in. ‘The name of the man I worked with today is Boaz,’ she said.20‘May the LORD bless him!’ Naomi said to her daughter-in-law. ‘The LORD is still being kind to those who are living and those who are dead.’ She continued, ‘That man is a close relative of ours. He’s one of our family protectors.’21Then Ruth, who was from Moab, said, ‘He told me more. He even said, “Stay with my workers until they have finished bringing in all my corn.” ’22Naomi replied to her daughter-in-law Ruth. She said, ‘That will be good for you, my daughter. Go with the women who work for him. You might be harmed if you go to someone else’s field.’23So Ruth stayed close to the women who worked for Boaz as she picked up corn. She worked until the time when all the barley and wheat had been harvested. And she lived with her mother-in-law.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.