Markus 6 | Съвременен български превод

Отхвърляне на Иисус Христос в Назарет

1 Оттам Той излезе и отиде в родното Си място, а учениците Му Го следваха. 2 И когато дойде събота, започна да поучава в синагогата; мнозина, които Го слушаха, се учудваха и казваха: „Откъде е у Него всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена? А какви чудеса се вършат чрез Неговите ръце! 3 Този не е ли дърводелецът, синът на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук между нас?“ И те се отвърнаха от Него. 4 А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родното си място, между сродниците си и в своя дом.“ 5 Поради това не можеше да извърши там никакво чудо, освен че изцели няколко болни, като положи ръце върху тях. 6 И се чудеше на тяхното неверие. Той обикаляше по околните села и поучаваше.

Изпращане на дванадесетте ученици

7 Като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. 8 И им поръча да не вземат нищо за по път освен една тояга – нито хляб, ни торба, нито пари в пояса си, 9 но да обуват само сандали и да не обличат две дрехи. 10 Той им каза: „Когато влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. 11 И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, когато излизате оттам, отърсете праха от краката си за свидетелство срещу тях. Истината ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на онзи град*.“ 12 И те тръгнаха и проповядваха, че всички трябва да се покаят, 13 изгонваха много бесове, помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха.

Убиване на Йоан Кръстител

14 Цар Ирод* чу за Иисус, понеже името Му беше станало известно, и каза: „Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“ 15 Други казваха: „Това е Илия“, а други: „Той е пророк като един от древните пророци.“ 16 Но Ирод, като чу, каза: „Това е Йоан, когото обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.“ 17 Защото сам Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го оковат в тъмница. Това стана заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже се беше оженил за нея; 18 а Йоан говореше на Ирод: „Не ти е позволено да имаш жената на брат си.“ 19 Иродиада пък го мразеше и искаше да го убие, но не можеше, 20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят мъж, и го пазеше. Много неща вършеше според съветите му и охотно го слушаше. 21 А като дойде удобен ден, когато Ирод даде гощавка за рождения си ден на своите велможи, хилядници и първенци на Галилея, 22 дъщерята на Иродиада влезе, танцува и се хареса на Ирод и на сътрапезниците му. Царят каза на момичето: „Искай от мене, каквото желаеш, и ще ти дам.“ 23 Тогава и се закле: „Каквото поискаш от мене, ще ти дам – дори половината си царство.“ 24 А тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“ Тя и отговори: „Главата на Йоан Кръстител.“ 25 И като влезе отново бързо при царя, поиска с думите: „Желая веднага да ми донесеш на блюдо главата на Йоан Кръстител.“ 26 А царят се натъжи, но заради клетвата си и сътрапезниците си не поиска да и откаже. 27 И като изпрати веднага палач, царят заповяда да донесе главата му. 28 Той отиде, отсече му главата в тъмницата, донесе я на блюдо и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си. 29 Когато учениците му чуха, дойдоха и взеха тялото му и го погребаха в гробница.

Чудото с нахранването на пет хиляди души

30 Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали. 31 И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат. 32 И отидоха с лодка на уединено място насаме. 33 Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него. 34 И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща. 35 А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно. 36 Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат*.“ 37 А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?“ 38 И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“ 39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 40 И насядаха на групи по сто и по петдесет. 41 И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички. 42 И всички ядоха и се наситиха. 43 И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите. 44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души.

Иисус Христос ходи по вода

45 И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа. 46 И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли. 47 Привечер лодката беше сред езерото, а Той – сам на сушата. 48 И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине. 49 Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха, 50 защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм – не се бойте!“ 51 Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха. 52 Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло.

Излекуване на болни в Генисаретските околности

53 И като преплаваха, дойдоха в Генисаретската земя и слязоха на брега. 54 Когато излязоха от лодката, жителите веднага Го познаха, 55 бързо разгласиха по цялата околност и започнаха да донасят на носилки болните там, където чуваха, че е дошъл. 56 И където влезеше – в села или в градове, или в колиби, поставяха болните по многолюдните места и Го молеха да се докоснат поне до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха до Него, се излекуваха.

New International Reader’s Version

A prophet without honour

1 Jesus left there and went to his home town of Nazareth. His disciples went with him. 2 When the Sabbath day came, he began to teach in the synagogue. Many who heard him were amazed. ‘Where did this man get these things?’ they asked. ‘What’s this wisdom that has been given to him? What are these remarkable miracles he is doing? 3 Isn’t this the carpenter? Isn’t this Mary’s son? Isn’t this the brother of James, Joseph, Judas and Simon? Aren’t his sisters here with us?’ They were not pleased with him at all. 4 Jesus said to them, ‘A prophet is honoured everywhere except in his own town. He doesn’t receive any honour among his relatives or in his own home.’ 5 Jesus placed his hands on a few ill people and healed them. But he could not do any other miracles there.

Jesus sends out the 12 disciples

6 He was amazed because they had no faith. Jesus went around teaching from village to village. 7 He called the 12 disciples to him. Then he began to send them out two by two. He gave them authority to drive out evil spirits. 8 Here is what he told them to do. ‘Take only a walking stick for your trip. Do not take bread or a bag. Take no money in your belts. 9 Wear sandals. But do not take extra clothes. 10 When you are invited into a house, stay there until you leave town. 11 Some places may not welcome you or listen to you. If they don’t, leave that place and shake the dust off your feet. That will be a witness against the people living there.’ 12 They went out. And they preached that people should turn away from their sins. 13 They drove out many demons. They poured olive oil on many ill people and healed them.

John the Baptist’s head is cut off

14 King Herod heard about this. Jesus’ name had become well known. Some were saying, ‘John the Baptist has been raised from the dead! That is why he has the power to do miracles.’ 15 Others said, ‘He is Elijah.’ Still others claimed, ‘He is a prophet. He is like one of the prophets of long ago.’ 16 But when Herod heard this, he said, ‘I had John’s head cut off. And now he has been raised from the dead!’ 17 In fact, it was Herod himself who had given orders to arrest John. He had him tied up and put in prison. He did this because of Herodias. She was the wife of Herod’s brother Philip. But now Herod was married to her. 18 John had been saying to Herod, ‘It is against the Law for you to be married to your brother’s wife.’ 19 Herodias couldn’t forgive John for saying that. She wanted to kill him. But she could not, 20 because Herod was afraid of John. So he kept John safe. Herod knew John was a holy man who did what was right. When Herod heard him, he was very puzzled. But he liked to listen to John. 21 Finally the right time came. Herod gave a banquet on his birthday. He invited his high officials and military leaders. He also invited the most important men in Galilee. 22 Then the daughter of Herodias came in and danced. She pleased Herod and his dinner guests. The king said to the girl, ‘Ask me for anything you want. I’ll give it to you.’ 23 And he gave her his promise. He said to her, ‘Anything you ask for I will give you. I’ll give you up to half my kingdom.’ 24 She went out and said to her mother, ‘What should I ask for?’ ‘The head of John the Baptist,’ she answered. 25 At once the girl hurried to ask the king. She said, ‘I want you to give me the head of John the Baptist on a big plate right now.’ 26 The king was very upset. But he thought about his promise and his dinner guests. So he did not want to say no to the girl. 27 He sent a man right away to bring John’s head. The man went to the prison and cut off John’s head. 28 He brought it back on a big plate. He gave it to the girl, and she gave it to her mother. 29 John’s disciples heard about this. So they came and took his body. Then they placed it in a tomb.

Jesus feeds five thousand

30 The apostles gathered around Jesus. They told him all they had done and taught. 31 But many people were coming and going. So they did not even have a chance to eat. Then Jesus said to his apostles, ‘Come with me by yourselves to a quiet place. You need to get some rest.’ 32 So they went away by themselves in a boat to a quiet place. 33 But many people who saw them leaving recognised them. They ran from all the towns and got there ahead of them. 34 When Jesus came ashore, he saw a large crowd. He felt deep concern for them. They were like sheep without a shepherd. So he began teaching them many things. 35 By that time it was late in the day. His disciples came to him. ‘There is nothing here,’ they said. ‘It’s already very late. 36 Send the people away. Then they can go to the nearby countryside and villages to buy something to eat.’ 37 But Jesus answered, ‘You give them something to eat.’ They said to him, ‘That would take more than half a year’s pay! Should we go and spend that much on bread? Are we supposed to feed them?’ 38 ‘How many loaves do you have?’ Jesus asked. ‘Go and see.’ When they found out, they said, ‘Five loaves and two fish.’ 39 Then Jesus instructed them to have all the people sit down in groups on the green grass. 40 So they sat down in groups of 100s and 50s. 41 Jesus took the five loaves and the two fish. He looked up to heaven and gave thanks. He broke the loaves into pieces. Then he gave them to his disciples to pass around to the people. He also divided the two fish among them all. 42 All of them ate and were satisfied. 43 The disciples picked up 12 baskets of broken pieces of bread and fish. 44 The number of men who had eaten was 5,000.

Jesus walks on the water

45 Right away Jesus made his disciples get into the boat. He had them go on ahead of him to Bethsaida. Then he sent the crowd away. 46 After leaving them, he went up on a mountainside to pray. 47 Later that night, the boat was in the middle of the Sea of Galilee. Jesus was alone on land. 48 He saw the disciples pulling hard on the oars. The wind was blowing against them. Shortly before dawn, he went out to them. He walked on the lake. When he was about to pass by them, 49 they saw him walking on the lake. They thought he was a ghost, so they cried out. 50 They all saw him and were terrified. Right away Jesus said to them, ‘Be brave! It is I. Don’t be afraid.’ 51 Then he climbed into the boat with them. The wind died down. And they were completely amazed. 52 They had not understood about the loaves. They were stubborn. 53 They went across the lake and landed at Gennesaret. There they tied up the boat. 54 As soon as Jesus and his disciples got out, people recognised him. 55 They ran through that whole area to bring to him those who were ill. They carried them on mats to where they heard he was. 56 He went into the villages, the towns and the countryside. Everywhere he went, the people brought those who were ill to the market areas. Those who were ill begged him to let them touch just the edge of his clothes. And all who touched his clothes were healed.

Markus 6 | Съвременен български превод New International Reader’s Version