1–; В онези дни Езекия се разболя смъртно и при него дойде пророк Исаия, Амоцов син, и му каза: „Ето така говори Господ: „Уреди домашните си дела, защото няма да оздравееш и ще умреш!“2Тогава Езекия се обърна на другата страна и се помоли на Господа:3„Господи, спомни си, че вървях пред Тебе предано, с чисто сърце и вършех само онова, което е угодно в очите Ти.“ И Езекия силно зарида.4И последва слово Господне към Исаия, което гласеше:5„Иди и кажи на Езекия: „Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: „Чух молитвите ти и видях сълзите ти, затова ще удължа живота ти с петнадесет години.6И ще избавя тебе и града ти от ръката на асирийския цар и ще закрилям този град.7Това ще бъде знак от Господа, че върши онова, за което е говорил.8И ето ще върна сянката на стрелките на слънчевия часовник с десет стъпки назад, толкова, колкото вече беше отмерил слънчевият часовник на Ахаз“.“ И така, слънцето се върна назад с десет стъпки, които вече беше извървяло.9Песен на юдейския цар Езекия, когато беше болен и оздравя:10„Казах си: в средата на живота си трябваше да сляза до портите на преизподнята. Бяха ми отнети останалите години живот.11Казах: няма да видя Господа, Господа в земята на живите, нито ще видя човек сред обитателите на земята.12Жилището ми се вдигна и се премести като овчарски шатър. Живота си навих като платно, а Тъкачът ще го отреже от основата; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми.13Виках за помощ чак до сутринта, а Той трошеше костите ми като лъв; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми.14Писуках като лястовица и гуках като гълъб. Очите ми изнемогваха да гледат нагоре. В беда съм, Господи, застъпи се за мен!15Какво мога да кажа? Както ми бе казал, така и стори. Ще прекарам всичките си години с тъга в душата си.16Господи, чрез Твоите обещания живеят хората и у тях е животът на моя дух, затова излекувай ме и ми дай живот.17И ето за спасение ми е била голямата беда. Ти запази живота ми от смъртоносната опасност, защото загърби всичките ми грехове.18Тъй като не преизподнята ще те прослави, нито смъртта ще те възпее, не се надяват на Твоята вярност и онези, които са в гробовете;19живият, живият, той ще те прослави, както аз днес. Баща ще разказва на синове за Твоята вярност.20Господ ще ме спаси и затова ще пеем и ще свирим в дома на Господа, докато сме живи.“21И рече Исаия: „Да донесат каша от смокини и да я наложат върху цирея и царят ще оздравее.“22А Езекия попита: „По какво да позная, че мога отново да се изкача до Божия дом?“
New International Reader’s Version
Hezekiah becomes ill and is healed
1In those days Hezekiah became very ill. He knew he was about to die. Isaiah went to see him. Isaiah was the son of Amoz. Isaiah told Hezekiah, ‘The LORD says, “Put everything in order. Make out your will. You are going to die soon. You will not get well again.” ’2Hezekiah turned his face towards the wall. He prayed to the LORD. He said,3‘LORD, please remember how faithful I’ve been to you. I’ve lived the way you wanted me to. I’ve served you with all my heart. I’ve done what is good in your sight.’ And Hezekiah wept bitterly.4A message from the LORD came to Isaiah. The LORD said,5‘Go and speak to Hezekiah. Tell him, “The LORD, the God of King David, says, ‘I have heard your prayer. I have seen your tears. I will add 15 years to your life.6And I will save you and this city from the power of the king of Assyria. I will guard this city.7‘ “ ‘Here is a sign from me. It will show you that I will heal you, just as I promised I would.8The shadow that was made by the sun has gone down ten steps on the stairway of Ahaz. I will make it go back up those ten steps.’ ” ’ So the shadow went back up the ten steps it had gone down.9Here is a song of praise that was written by Hezekiah, the king of Judah. He wrote it after he was ill and had got well again.10I said, ‘I’m enjoying the best years of my life. Must I now go through the gates of death? Will the rest of my years be taken away from me?’11I said, ‘LORD, I’ll never see you again while I’m still alive. I’ll never see people anymore. I’ll never again be with those who live in this world.12My body is like a shepherd’s tent. It has been pulled down and carried off. My life is like a piece of cloth that I’ve rolled up. You have cut it off from the loom. In a short period of time you have brought my life to an end.13I waited patiently until sunrise. But like a lion you broke all my bones. In a short period of time you have brought my life to an end.14I cried softly like a weak little bird. I sounded like a dove as I mourned. My eyes grew tired as I looked up towards heaven. Lord, my life is in danger. Please come and help me!15‘But what can I say? You have promised to heal me. And you yourself have done it. Once I was proud and bitter. But now I will live the rest of my life free of pride.16Lord, people find the will to live because you keep your promises. And my spirit also finds life in your promises. You brought me back to health. You let me live.17I’m sure it was for my benefit that I suffered such great pain. You love me. You kept me from going down into the pit of death. You have put all my sins behind your back.18People in the grave can’t praise you. Dead people can’t sing praise to you. Those who go down to the grave can’t hope for you to be faithful to them.19It is those who are alive who praise you. And that’s what I’m doing today. Parents tell their children about how faithful you are.20‘The LORD will save me. So we will sing and play music on stringed instruments. We will sing all the days of our lives in the LORD’s temple.’21When Hezekiah was ill, Isaiah had said, ‘Press some figs together. Spread them on a piece of cloth. Apply them to Hezekiah’s boil. Then he’ll get well again.’22At that time Hezekiah had asked, ‘What will the sign be to prove I’ll go up to the LORD’s temple?’ That’s when the LORD had made the shadow go back ten steps.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.