2.Mose 9 | Съвременен български превод

Пето бедствие: епидемия по добитъка

1 Тогава Господ нареди на Мойсей: „Иди при фараона и му кажи: „Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба. 2 Ако ти откажеш да го пуснеш и още го задържаш, 3 ето ръката на Господа ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху едър и дребен добитък. И ще започне тежък мор. 4 Но Господ ще постави преграда между израилския добитък и египетския добитък; нищо от това, което принадлежи на израилтяните няма да умре“.“ 5 Господ определи времето с думите: „Утре Господ ще извърши това в тази страна.“ 6 На другия ден Господ извърши това: измря целият египетски добитък; а от добитъка на израилтяните нищо не умря. 7 Фараонът изпрати пратеници да видят това и ето от добитъка на израилтяните не бе умряло нищо. Но сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна народа.

Шесто бедствие: гнойни циреи

8 След това Господ заповяда на Мойсей и Аарон: „Вземете по една пълна шепа пепел от пещ и нека Мойсей я хвърли към небето пред очите на фараона. 9 Ще се вдигне прах по цялата египетска земя и тя ще причини възпаление с гнойни циреи по хората и по добитъка в цял Египет.“ 10 Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Мойсей я хвърли към небето и гнойни струпеи излязоха по хората и по добитъка. 11 Влъхвите не можеха да противостоят срещу Мойсей поради струпеите, защото те бяха нападнали влъхвите и всички египтяни. 12 Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не ги послуша, както Господ беше предсказал на Мойсей.

Седмо бедствие: град

13 Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано, застани пред фараона и му кажи: „Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; 14 защото този път Аз ще отправя всички Свои наказания над тебе, над твоите служители и над твоя народ, за да разбереш, че няма подобен на Мене в цялата земя; 15 понеже простра ли сега ръка, ще накажа тебе и твоя народ с мор и ти ще бъдеш унищожен на земята. 16 Но Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цялата земя. 17 Но ако ти продължаваш да възпираш Моя народ и да не го пускаш, 18 ето Аз ще изпратя утре по това време твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основаването му досега. 19 Затова прати да приберат на сигурно място стадата си и всичко, което имаш по полето: защото град ще падне върху всички жители и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани по къщите, и те ще измрат“.“ 20 Онези служители на фараона, които се уплашиха от словото на Господа, прибраха слугите си и стадата си на сигурно място в къщите. 21 А който от тях не взе присърце словото на Господа, той остави слугите си и стадата си на полето. 22 След това Господ заповяда на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да падне град по цялата египетска земя, върху жители, върху добитък и върху цялата полска трева в Египет.“ 23 Мойсей простря тоягата си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху Египет. 24 Това бяха град и огън, смесен с много силен град, какъвто не е имало по цялата египетска земя, откак е заселена. 25 И градът порази по цял Египет всичко, което беше на полето, от човек до добитък; градът унищожи и цялата полска трева, и всички дървета в полето. 26 Само в земята Гесем, където живееха израилтяните, нямаше град. 27 Тогава фараонът изпрати и повика Мойсей и Аарон, и им каза: „Този път сгреших. Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни. 28 Помолете се на Господа: нека престанат Божиите гръмове и градът, ще ви пусна и няма вече да ви задържам.“ 29 Мойсей му каза: „Щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и град няма да има вече, за да разбереш, че земята е Господня; 30 Но аз зная, че ти и твоите служители пак няма да имате страх пред Господа Бога.“ 31 Ленът и ечемикът бяха поразени, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше цъфнал; 32 пшеницата пък и бялото жито не бяха поразени, защото бяха късни. 33 Мойсей излезе от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престанаха гърмът и градът и спря да вали вече дъжд на земята. 34 Като видя фараонът, че дъждът, градът и гърмът престанаха, продължаваше да греши и се оказаха упорити неговото сърце и сърцата на служителите му. 35 Сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна израилтяните, както Господ бе предсказал чрез Мойсей.

New International Reader’s Version

The plague on livestock

1 Then the LORD spoke to Moses. He said, ‘Go to Pharaoh. Tell him, “The LORD, the God of the Hebrews, says, ‘Let my people go. Then they will be able to worship me. 2 Do not refuse to let them go. Do not keep holding them back. 3 If you refuse, my powerful hand will bring a terrible plague on you. I will strike your livestock in the fields. I will strike your horses, donkeys, camels, cattle, sheep and goats. 4 But I will treat Israel’s livestock differently from yours. No animal that belongs to the people of Israel will die.’ ” ’ 5 The LORD set a time for the plague. He said, ‘Tomorrow I will send it on the land.’ 6 So the next day the LORD sent it. All the livestock of the Egyptians died. But not one animal that belonged to the Israelites died. 7 Pharaoh searched and found out what had happened. He discovered that not even one animal that belonged to the Israelites had died. But he was still very stubborn. He wouldn’t let the people go.

The plague of boils

8 Then the LORD spoke to Moses and Aaron. He said, ‘Take handfuls of ashes from a furnace. Let Moses toss them into the air in front of Pharaoh. 9 The ashes will turn into fine dust over the whole land of Egypt. Then painful boils will break out on people and animals all over the land. Their bodies will be covered with them.’ 10 So Moses and Aaron took ashes from a furnace and stood in front of Pharaoh. Moses tossed them into the air. Then boils broke out on people and animals alike. 11 The bodies of all the Egyptians were covered with boils. The magicians couldn’t stand in front of Moses because of the boils that were all over them. 12 But the LORD made Pharaoh stubborn. Pharaoh wouldn’t listen to Moses and Aaron, just as the LORD had said to Moses.

The plague of hail

13 Then the LORD spoke to Moses. He said, ‘Get up early in the morning. Go to Pharaoh and say to him, “The LORD, the God of the Hebrews, says, ‘Let my people go. Then they will be able to worship me. 14 If you do not let them go, I will send the full force of my plagues against you this time. They will strike your officials and your people. Then you will know that there is no one like me in the whole earth. 15 By now I could have reached out my hand. I could have struck you and your people with a plague that would have wiped you off the earth. 16 But I had a special reason for making you king. I decided to show you my power. I wanted my name to become known everywhere on earth. 17 But you are still against my people. You will not let them go. 18 So at this time tomorrow I will send the worst hailstorm ever to fall on Egypt in its entire history. 19 Give an order now to bring your livestock inside to a safe place. Bring in everything that is outside. The hail will fall on all the people and animals that are left outside. They will die.’ ” ’ 20 The officials of Pharaoh who had respect for what the LORD had said obeyed him. They hurried to bring their slaves and their livestock inside. 21 But others didn’t pay attention to what the LORD had said. They left their slaves and livestock outside. 22 Then the LORD spoke to Moses. He said, ‘Reach out your hand towards the sky. Then hail will fall all over Egypt. It will beat down on people and animals alike. It will strike everything growing in the fields of Egypt.’ 23 Moses reached out his walking stick towards the sky. Then the LORD sent thunder and hail. Lightning flashed down to the ground. The LORD rained hail on the land of Egypt. 24 Hail fell and lightning flashed to and fro. It was the worst storm in Egypt’s entire history. 25 Hail struck everything in the fields all over Egypt. It fell on people and animals alike. It beat down everything growing in the fields. It tore all the leaves off the trees. 26 The only place it didn’t hail was in the area of Goshen. That’s where the people of Israel were. 27 Then Pharaoh sent for Moses and Aaron. ‘This time I’ve sinned,’ he said to them. ‘The LORD has done what is right. I and my people have done what is wrong. 28 Pray to the LORD, because we’ve had enough thunder and hail. I’ll let you and your people go. You don’t have to stay here any longer.’ 29 Moses replied, ‘When I’ve left the city, I’ll lift up my hands and pray to the LORD. The thunder will stop. There won’t be any more hail. Then you will know that the earth belongs to the LORD. 30 But I know that you and your officials still don’t have any respect for the LORD God.’ 31 The barley was ripe. The flax was in bloom. So they were both destroyed. 32 But the wheat and spelt weren’t destroyed. That’s because they ripen later. 33 Then Moses left Pharaoh and went out of the city. Moses lifted up his hands and prayed to the LORD. The thunder and hail stopped. The rain didn’t pour down on the land any longer. 34 Pharaoh saw that the rain, hail and thunder had stopped. So he sinned again. He and his officials became stubborn. 35 So Pharaoh was stubborn. He wouldn’t let the people of Israel go, just as the LORD had said through Moses.

2.Mose 9 | Съвременен български превод New International Reader’s Version