1След това Господ каза на Мойсей: „Тръгни, потеглете оттук ти и народът, който изведе от Египет. Отиди в земята, за която се клех на Авраам, Исаак и Яков с думите: „На твоето потомство ще я дам.“2Пред тебе ще изпратя Ангел и ще прогоня ханаанци, аморейци, хетейци, ферезейци, евейци и йевусейци.3* В земята, където текат мляко и мед; защото Аз няма да вървя между вас, за да не ви изтребя по пътя, понеже сте твърдоглав народ.“4Когато народът чу тези тежки думи, изпадна в покруса и никой не си постави украшенията.5Защото Господ бе казал на Мойсей: „Кажи на израилтяните: „Вие сте твърдоглав народ. Ако тръгна между вас, в един миг ще ви довърша. А сега, махнете от себе си украшенията. Аз ще видя какво да правя с вас“.“6Израилтяните махнаха украшенията си при планината Хорив.7А Мойсей взе скинията, разположи я извън лагера и я нарече скиния на събранието. Всеки, който търсеше Господа, идваше в скинията на събранието, която се намираше извън лагера.8Когато Мойсей излизаше, за да отиде в скинията, целият народ ставаше на крак и всеки стоеше пред входа на шатрата си и гледаше след Мойсей, докато влезе в скинията.9Щом Мойсей влизаше в скинията, облачният стълб слизаше и заставаше при входа на скинията. Тогава Той* говореше с Мойсей.10Когато целият народ виждаше облачния стълб да стои при входа на скинията, всички ставаха на крак и всеки се покланяше при входа на шатрата си.11Тогава Господ говореше лице в лице с Мойсей, като човек с приятеля си. Когато Мойсей се връщаше в лагера, неговият служител младежът Иисус, син Навинов, не се отдалечаваше от скинията.12Мойсей каза на Господа: „Ето Ти ми заповядваш: „Предвождай този народ“, а не си ми открил кого ще изпратиш с мене, въпреки че беше ми казал: „Тебе Аз те познавам по име и ти придоби Моето благоволение.“13Ако съм придобил Твоето благоволение, то открий ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная, за да придобия Твоето благоволение. Помисли, че тези хора са Твой народ.“14Господ отговори: „Моето присъствие ще те придружава и Аз ще те въведа в мястото на покоя.“15Мойсей Му възрази: „Ако Твоето присъствие не дойде*, то изобщо не ни извеждай оттук.16Защото по какво ще се разбере, че аз и Твоят народ сме придобили Твоето благоволение, ако не по това, че Ти ще потеглиш с нас? Тогава аз и Твоят народ ще се отличаваме от всеки друг народ, който се намира на земята.“17В отговор Господ каза на Мойсей: „Също и това, за което ти се помоли, Аз ще извърша, защото ти придоби Моето благоволение и Аз те познавам по име.“18Мойсей помоли: „Покажи ми славата Си.“19Господ отговори: „Аз ще направя да мине пред тебе цялото Ми великолепие и ще възглася по име: „Яхве е пред тебе.“ Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“*20А после добави: „Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив.“21Господ каза още: „Ето място при Мене. Застани на тази скала.22Когато минава славата Ми, Аз ще те поставя в скален процеп и ще те закрия с ръката Си, докато премина.23Когато вдигна ръката Си, ти ще Ме видиш от обратната страна. Но Моето лице не може да бъде видяно.“
New International Reader’s Version
1Then the LORD said to Moses, ‘Leave this place. You and the people you brought up out of Egypt must leave it. Go up to the land I promised to give to Abraham, Isaac and Jacob. I said to them, “I will give it to your children after you.”2I will send an angel ahead of you. I will drive out the Canaanites, Amorites, Hittites, Perizzites, Hivites and Jebusites.3Go up to the land that has plenty of milk and honey. But I will not go with you. You are stubborn. I might destroy you on the way.’4When the people heard these painful words, they began to mourn. No one put on any jewellery.5The LORD had said to Moses, ‘Tell the Israelites, “You are stubborn. If I went with you even for a moment, I might destroy you. Now take off your jewellery. Then I will decide what to do with you.” ’6So the people took off their jewellery at Mount Horeb.
The tent of meeting
7Moses used to take a tent and set it up far outside the camp. He called it the ‘tent of meeting.’ Anyone who wanted to ask the LORD a question would go to the tent of meeting outside the camp.8When Moses would go out to the tent, everyone would get up and stand at the entrances to their tents. They would watch Moses until he entered the tent.9Whenever Moses went into the tent, the pillar of cloud would come down. It would stay at the entrance while the LORD spoke with Moses.10The people would see the pillar of cloud standing at the entrance to the tent. Then all of them would stand and worship at the entrances to their tents.11The LORD would speak to Moses face to face as one would speak to a friend. Then Moses would return to the camp. But Joshua, his young helper, didn’t leave the tent. Joshua was the son of Nun.
Moses and the glory of the Lord
12Moses said to the LORD, ‘You have been telling me, “Lead these people.” But you haven’t let me know whom you will send with me. You have said, “I know your name. I know all about you. And I am pleased with you.”13If you are pleased with me, teach me more about yourself. Then I can know you. And I can continue to please you. Remember that this nation is your people.’14The LORD replied, ‘I will go with you. And I will give you rest.’15Then Moses said to him, ‘If you don’t go with us, don’t send us up from here.16How will anyone know that you are pleased with me and your people? You must go with us. How else will we be different from all the other people on the face of the earth?’17The LORD said to Moses, ‘I will do exactly what you have asked. I am pleased with you. And I know your name. I know all about you.’18Then Moses said, ‘Now show me your glory.’19The LORD said, ‘I will make all my goodness pass in front of you. And I will announce my name, the LORD, in front of you. I will have mercy on whom I have mercy. And I will show love to those I love.20But you can’t see my face,’ he said. ‘No one can see me and stay alive.’21The LORD continued, ‘There is a place near me where you can stand on a rock.22When my glory passes by, I will put you in an opening in the rock. I will cover you with my hand until I have passed by.23Then I will remove my hand. You will see my back. But my face must not be seen.’
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.