1Слово, което Господ отправи към Йеремия, след като началникът на телохранителите Навузардан го пусна от Рама, където го беше взел окован с вериги сред всички пленени йерусалимци и юдеи, които бяха откарвани във Вавилон.2Когато началникът на телохранителите намери Йеремия, му каза: „Господ, твоят Бог, изрече това зло против това място.3И Господ допусна и извърши, каквото каза. Защото съгрешихте пред Господ и не послушахте гласа Му, затова ви постигнаха тези неща.4А сега, ето днес те освобождавам от веригите, които са на ръцете ти. Ако приемеш да дойдеш с мене във Вавилон, ела и аз ще се грижа за тебе, но ако не приемаш да дойдеш с мене във Вавилон, остани си. Виж цялата страна, която е пред тебе: където ти е добре и ти харесва да отидеш, там иди!“5Но Йеремия все още не тръгваше и тогава Навузардан му каза: „Върни се тогава при Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, когото вавилонският цар постави управител на юдейските градове, и остани с него сред народа или иди, където ти харесва да отидеш.“ И началникът на телохранителите му даде храна и подарък и го остави да си върви.6Тогава Йеремия отиде при Ахикамовия син Годолия в Масифа и живееше при него сред народа, който беше останал в страната.7А когато всички юдейски военачалници, които бяха на полето – те и техните мъже, чуха, че вавилонският цар е поставил Годолия, син на Ахикам, управител на страната и че на него е поверил мъже, жени и деца от най-бедните в страната – от онези, които не бяха откарани в плен във Вавилон,8тогава дойдоха при Годолия в Масифа: Исмаил, син на Натания, Йоханан и Йонатан, синове на Карея, Сераия, син на Танхумет, синовете на нетофатеца Ефай и Йезания, син на един маахатец, заедно със своите мъже.9А Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, се закле пред тях и пред техните мъже: „Не се страхувайте да служите на халдейците. Останете в страната и служете на вавилонския цар, и ще бъдете добре.10И ето аз ще стоя в Масифа, за да ви представям пред халдейците, които ще идват при нас. А вие събирайте вино и летни плодове, и маслиново масло, и ги слагайте в съдовете си, и живейте в градовете си, които отново населявате.“11Също и всички юдеи, които бяха в Моав и при амонците, и в Едом, и по всичките области, когато чуха, че вавилонският цар оставил част от юдеите и поставил над тях Годолия, сина на Ахикам, Шафановия син,12тогава всички юдеи се завърнаха от местата, в които бяха прогонени, в юдейската земя при Годолия в Масифа, където събраха доста много вино и летни плодове.13А Йоханан, син на Карея, и всичките военачалници, които бяха на полето, дойдоха при Годолия в Масифа и му казаха:14„Знаеш ли, че амонският цар Ваалис е пратил Нетаниевия син Исмаил да те убие?“ Но Годолия, Ахикамовият син, не им повярва.15А Йоханан, син на Карея, говори и тайно на Годолия в Масифа: „Нека да ида, моля те, и да убия Исмаил, Нетаниевия син. И никой няма да узнае. Защо той да отнеме живота ти и така всички юдеи, които са се събрали около тебе, да се разпилеят и останалите юдеи да загинат?“16Но Годолия, син на Ахикам, каза на Йоханан, сина на Карея: „Не прави това нещо, защото ти говориш лъжа за Исмаил!“
New International Reader’s Version
Jeremiah is set free from his chains
1A message from the LORD came to Jeremiah. It came after Nebuzaradan, the commander of the royal guard, had set him free at Ramah. Jeremiah was being held by chains when Nebuzaradan found him. Jeremiah was among all the prisoners from Jerusalem and Judah. They were being taken to Babylon.2But the commander of the guard found Jeremiah. The commander said to him, ‘The LORD your God ordered that this place be destroyed.3And now he has brought it about. He has done exactly what he said he would do. All these things have happened because you people sinned against the LORD. You didn’t obey him.4But today I’m setting you free from the chains on your wrists. Come with me to Babylon if you want to. I’ll take good care of you there. But if you don’t want to come, then don’t. The whole country lies in front of you. Go anywhere you want to.’5But before Jeremiah turned to go, Nebuzaradan continued, ‘Go back to Gedaliah, the son of Ahikam. The king of Babylon has appointed Gedaliah to be over the towns of Judah. Go and live with him among your people. Or go anywhere else you want to.’ Ahikam was the son of Shaphan. The commander gave Jeremiah food and water. He also gave him a gift. Then he let Jeremiah go.6So Jeremiah went to Mizpah to see Gedaliah, the son of Ahikam. Jeremiah stayed with him. Jeremiah lived among the people who were left behind in the land.
Gedaliah is murdered
7Some of Judah’s army officers and their men were still in the open country. They heard that the king of Babylon had appointed Gedaliah as governor over Judah. Gedaliah was the son of Ahikam. The king had put Gedaliah in charge of the men, women and children who were still there. They were the poorest people in the land. They hadn’t been taken to Babylon.8When the army officers and their men heard these things, they came to Gedaliah at Mizpah. Ishmael, the son of Nethaniah, came. So did Johanan and Jonathan, the sons of Kareah. Seraiah, the son of Tanhumeth, also came. The sons of Ephai from Netophah came too. And so did Jaazaniah, the son of the Maakathite. All their men came with them.9Gedaliah, the son of Ahikam, the son of Shaphan, made a promise. He made the promise to give hope to all these men. He spoke in a kind way to them. He said, ‘Don’t be afraid to serve the Babylonians. Make your homes in the land of Judah. Serve the king of Babylon. Then things will go well with you.10I myself will stay at Mizpah. I’ll speak for you to the officials of Babylon who come to us. But you must harvest the wine, summer fruit and olive oil. Put them in your jars. Store them up. And live in the towns you have taken over.’11All the Jews in Moab, Ammon and Edom heard what had happened. So did the Jews in all the other countries. They heard that the king of Babylon had left some people behind in Judah. They also heard that he had appointed Gedaliah, the son of Ahikam, as governor over them. Ahikam was the son of Shaphan.12When they heard these things, all of them came back to the land of Judah. They went to Gedaliah at Mizpah. They came from all the countries where they had been scattered. And they harvested a large amount of wine and summer fruit.13Johanan and all the other army officers still in the open country came to Gedaliah at Mizpah. Johanan was the son of Kareah.14The officers spoke to Gedaliah. They said, ‘Don’t you know that Baalis has sent someone to take your life? Baalis is the king of Ammon. He has sent Ishmael, the son of Nethaniah.’ But Gedaliah, the son of Ahikam, didn’t believe them.15Then Johanan, the son of Kareah, spoke in private to Gedaliah in Mizpah. He said, ‘Let me go and kill Ishmael, the son of Nethaniah. No one will know about it. Why should he take your life? Why should he cause all the Jews gathered around you to be scattered? Why should he cause the people who remain in Judah to die?’16But Gedaliah, the son of Ahikam, spoke to Johanan, the son of Kareah. He said, ‘Don’t do an awful thing like that! What you are saying about Ishmael isn’t true.’
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.