Jeremia 4 | Съвременен български превод

1 „Ако искаш да се обърнеш, Израилю – казва Господ, – към Мене се обърни! И ако премахнеш мерзостите пред лицето Ми, няма да блуждаеш. 2 И ако се закълнеш в истината, съда и справедливостта, казвайки „Господ е жив!“, тогава народите ще бъдат благославяни от Него и ще се прославят чрез Него.“ 3 Защото така казва Господ на мъжете от Юдея и Йерусалим: „Разорете си нови ниви и не сейте между тръни! 4 Посветете се на Господа и снемете крайната плът на ожесточените си сърца, мъже от Юдея и Йерусалим, за да не избухне гневът Ми като огън и да не се разпали неугасимо поради злите ви дела!

Предупреждение за настъпващия съд

5 Възвестете в Юдея и нека се разчуе, говорете и затръбете с рог по страната! Обявете гръмко и кажете: „Съберете се и да отидем в укрепените градове!“ 6 Издигнете знаме на Сион! Бягайте, не се спирайте, защото ще докарам бедствие от север и голяма разруха! 7 Лъв излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна. Излезе от мястото си да направи земята ти пустиня. Твоите градове ще бъдат разрушени, обезлюдени. 8 Затова препашете вретища, плачете и ридайте, защото пламналият гняв на Господа няма да се отвърне от нас. 9 И в онзи ден ще се случи – казва Господ, – ще замрат сърцето на царя и сърцата на князете. И свещениците ще се ужасят, а пророците ще се слисат.“ 10 Тогава казах: „Ах, Господи Боже! Нима Ти излъга този народ и Йерусалим, казвайки „Мир ще имате“, а меч се допря до живота.“ 11 По това време ще се казва за този народ и за Йерусалим: „Палещ вятър духа от голите височини в пустинята върху дъщерята на Моя народ – не за да отвява и не за да очиства.“ 12 „Вятър, по-силен от този, ще дойде по Моя заповед. Сега Аз ще произнеса присъди против тях“ – казва Господ. 13 „Ето ще се издигне като облак, а колесниците му са като вихрушка. Конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото ще бъдем опустошени. 14 Измий сърцето си от зло, Йерусалиме, за да се спасиш! Докога нечестиви замисли ще живеят у тебе? 15 Глас вече възвестява от Дан и разгласява разруха. 16 Обявете на народите! Ето известете на Йерусалим: „Обсадители идват от далечна страна и надават своя вик против градовете на Юдея. 17 Като полски пазачи са против Йерусалим отвред, защото се разбунтува срещу Мене. 18 Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това. Тази твоя злина доведе до това, че горчивината достигна до сърцето ти.“ 19 Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка. 20 Беда след беда идва, защото цялата земя се опустошава. Внезапно се събориха моите шатри, мигновено – моите платнища. 21 Докога ще гледам бойно знаме, ще слушам звук на тръба? 22 Тъй като Моят народ е глупав, не иска да Ме знае, те са неразумни деца. Те нямат разсъдък. Мъдри са за злото, но не знаят да правят добро. 23 Погледнах земята: тя беше опустошена и празна; погледнах небесата – и нямаше светлина на тях. 24 Погледнах планините и ето треперят и всички хълмове се тресат. 25 Погледнах, и ето няма човек и всички птици в небето са отлетели. 26 Погледнах, и ето Кармил беше пустиня и всичките и градове бяха разрушени от Господа, от пламналия Му гняв. 27 Защото тъй казва Господ: „Цялата земя ще запустее, но няма да направя това изцяло. 28 Затова земята ще заплаче и небесата горе ще се помрачат, защото Аз изговорих това, Аз го определих и няма да се разкая, и няма да отстъпя от него. 29 От шума на конници и стрелци ще се разбягат жителите на всеки град, ще отидат в гъсталаците и ще се изкатерят по скалите – всеки град ще бъде изоставен и човек няма да живее в него. 30 А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се кичиш със златни накити, ако и да изписваш очите си с боя, напразно се украсяваш – твоите любовници са те презрели, те търсят да погубят живота ти. 31 Защото чувам глас като на жена, когато ражда, стон като на тази, която ражда за първи път, гласа на дъщерята на Сион. Тя стене, простира ръцете си: „Горко ми, защото животът ми чезне от убийци“.“

New International Reader’s Version

1 ‘If you, Israel, will return,’ announces the LORD, ‘then return to me. Put the statues of your gods out of my sight. I hate them. Stop going astray. 2 Make all your promises in my name. When you promise say, “You can be sure that the LORD is alive.” Be truthful, fair and honest when you make these promises. Then the nations will ask for blessings from me. And they will boast about me.’ 3 Here is what the LORD is telling the people of Judah and Jerusalem. He says, ‘Your hearts are as hard as a field that has not been ploughed. So change your ways and produce good crops. Do not plant seeds among thorns. 4 People of Judah and you who live in Jerusalem, obey me. Do not let your hearts be stubborn. If you do, my anger will blaze out against you. It will burn like fire because of the evil things you have done. No one will be able to put it out.

Trouble will come from the North

5 ‘Announce my message in Judah. Tell it in Jerusalem. Say, “Blow trumpets all through the land!” Give a loud shout and say, “Gather together! Let’s run to cities that have high walls around them!” 6 Warn everyone to go to Zion! Run for safety! Do not wait! I am bringing trouble from the north. Everything will be totally destroyed.’ 7 Lions have come out of their dens. Those who destroy nations have begun to march out. They have left their place to destroy your land completely. Your towns will be broken to pieces. No one will live in them. 8 So put on the clothes of sadness. Mourn and weep over what has happened. The LORD hasn’t turned his great anger away from us. 9 ‘A dark day is coming,’ announces the LORD. ‘The king and his officials will lose hope. The priests will be shocked. And the prophets will be terrified.’ 10 Then I said, ‘You are my LORD and King. You have completely tricked the people of Judah and Jerusalem! You have told them, “You will have peace and rest.” But swords are pointed at our throats!’ 11 At that time the people of Judah and Jerusalem will be warned. They will be told, ‘A hot and dry wind is coming, my people. It is blowing towards you from the bare hilltops in the desert. But it does not separate straw from corn. 12 It is much too strong for that. The wind is coming from me. I am making my decision against you.’ 13 Look! Our enemies are approaching like the clouds. Their chariots are coming like a strong wind. Their horses are faster than eagles. How terrible it will be for us! We’ll be destroyed! 14 People of Jerusalem, wash your sins from your hearts and be saved. How long will you hold on to your evil thoughts? 15 A voice is speaking all the way from the city of Dan. From the hills of Ephraim it announces that trouble is coming. 16 ‘Tell the nations. Make an announcement concerning Jerusalem. Say, “An army will attack Judah. It is coming from a land far away. It will shout a war cry against the cities of Judah. 17 It will surround them like people who guard a field. Judah has refused to obey me,” ’ announces the LORD. 18 ‘The army will attack you because of your conduct and actions. This is how you will be punished. It will be so bitter! It will cut deep down into your hearts!’ 19 I’m suffering! I’m really suffering! I’m hurting badly. My heart is suffering so much! It’s pounding inside me. I can’t keep silent. I’ve heard the sound of trumpets. I’ve heard the battle cry. 20 One trouble follows another. The whole land is destroyed. In an instant my tents are gone. My home disappears in a moment. 21 How long must I look at our enemy’s battle flag? How long must I hear the sound of the trumpets? 22 The LORD says, ‘My people are foolish. They do not know me. They are children who do not have any sense. They have no understanding at all. They are skilled in doing what is evil. They do not know how to do what is good.’ 23 I looked at the earth. It didn’t have any shape. And it was empty. I looked at the sky. Its light was gone. 24 I looked at the mountains. They were shaking. All the hills were swaying. 25 I looked. And there weren’t any people. Every bird in the sky had flown away. 26 I looked. And the fruitful land had become a desert. All its towns were destroyed. The LORD had done all this because of his great anger. 27 The LORD says, ‘The whole land will be destroyed. But I will not destroy it completely. 28 So the earth will be filled with sadness. The sky above will grow dark. I have spoken, and I will not take pity on them. I have made my decision, and I will not change my mind.’ 29 People can hear the sound of horsemen. Men armed with bows are coming. The people in every town run away. Some of them go into the bushes. Others climb up among the rocks. All the towns are deserted. No one is living in them. 30 What are you doing, you who are destroyed? Why do you dress yourself in bright red clothes? Why do you put on jewels of gold? Why do you put makeup on your eyes? You make yourself beautiful for no reason at all. Your lovers hate you. They want to kill you. 31 I hear a cry like the cry of a woman having a baby. I hear a groan like someone having her first child. It’s the cry of the people of Zion struggling to breathe. They reach out their hands and say, ‘Help us! We’re fainting! Murderers are about to kill us!’

Jeremia 4 | Съвременен български превод New International Reader’s Version

Предупреждение за настъпващия съд

Trouble will come from the North