1.Mose 30 | Съвременен български превод

1 А Рахил видя, че тя не може да роди дете на Яков и се измъчваше от завист към сестра си. Затова тя заяви на Яков: „Дай ми деца! Ако ли не – ще умра.“ 2 Яков се разсърди на Рахил. Той и каза: „Какъв съм аз, нима съм Бог, Който ти е лишил утробата от плод?“ 3 Тя отговори: „Ето робинята ми Вала. Живей с нея. Нека тя роди на коленете ми, за да придобия също и аз деца, макар и от нея.“ 4 Рахил даде на Яков робинята си Вала за жена. Той заживя с Вала. 5 Тя зачена и роди син на Яков. 6 Тогава Рахил каза: „Бог отсъди за мене и послуша гласа ми, като ми даде син.“ Затова го нарече Дан. 7 Вала отново зачена и роди на Яков още един син. 8 Рахил каза: „Силна борба водих със сестра си и надвих.“ Затова нарече новороденото Нефталим. 9 Когато Лия видя, че престана да ражда, взе робинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. 10 Така Лиината робиня Зелфа роди син на Яков. 11 Тогава Лия каза: „Щастие ми носи той.“ Затова нарече новороденото Гад. 12 Лиината робиня Зелфа роди и друг син на Яков. 13 Лия възкликна: „Честита съм аз, защото жените ще ме наричат честита.“ Затова нарече новороденото Асир. 14 По време на пшеничната жетва Рувим намери на полето мандрагори и ги донесе на майка си Лия. Рахил помоли Лия: „Дай ми от мандрагорите на сина си.“ 15 Но тя и възрази: „Малко ли е това, че си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми?“ Рахил отговори: „Като е така, нека той легне с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.“ 16 И тогава вечерта, когато Яков се завърна от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: „Ела при мене, защото те откупих с мандрагорите на сина ми.“ Онази нощ той спа с нея. 17 Бог прие молбата на Лия, тя зачена и роди на Яков пети син. 18 „Бог – каза Лия – ми даде награда за това, че дадох робинята си на мъжа ми.“ И го нарече Исахар. 19 Лия отново зачена и роди на Яков шести син. 20 Тя каза: „Щедро ме одари Бог. Сега мъжът ми ще живее само с мене, защото му родих шестима синове.“ И го нарече Завулон. 21 После роди дъщеря и я нарече Дина. 22 Но и за Рахил си спомни Бог, прие молбата и и направи утробата и плодоносна. 23 Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“ 24 Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“

Забогатяването на Яков

25 След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: „Позволи ми да се върна в моето родно място, в отечеството си. 26 При завръщането дай ми жените и децата, заради които ти работих. Ти сам знаеш колко съм ти работил.“ 27 Лаван му отговори: „Дано намеря благоволение пред тебе! Чрез поличба разбрах, че Господ ме е благословил поради тебе. 28 Кажи ми какво възнаграждение искаш и аз ще ти го дам.“ 29 Яков му отговори: „Ти сам знаеш как работих при тебе и колко много се умножиха твоите стада при мене. 30 Малко беше добитъкът ти преди мене, а сега стана много. С моето идване Господ те благослови. Но кога ще работя за своето семейство?“ 31 Лаван попита: „Какво възнаграждение да ти дам?“ Яков отговори: „Не ми давай нищо. И по-нататък ще паса и обгрижвам овцете ти, но само ако направиш, каквото кажа аз: 32 да премина днес през всичките ти стада. А ти отлъчи от тях всички капчести, пъстри и черни овце, както и пъстрите и капчести кози. Този добитък да ми бъде наградата. 33 Занапред, когато дойдеш да огледаш моето възнаграждение, за мене ще говори моята честност. Всяка коза, която не е капчеста и пъстра, всяка овца при мене, която не е черна – това да се смята за крадено.“ 34 Лаван отсъди: „Добре, нека бъде според думата ти!“ 35 Същия ден Лаван отдели шарените и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, по които имаше бяло, както и всички черни овце – тях той предаде на синовете си. 36 Лаван определи между себе си и Яков разстояние три дена път. А Яков пасеше останалия дребен добитък на Лаван. 37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, бадем и явор, изряза по тях бели ивици, като махна кората до бялото на пръчките. 38 Той сложи пръчките с нарезите в коритата, където стадата отиваха да пият и където добитъкът, като пиеше, зачеваше пред пръчките. 39 Добитъкът зачеваше пред пръчките и така се раждаше шарен – капчест и пъстър добитък. 40 Яков отлъчваше агнетата, а останалия добитък обръщаше да гледа шарения и черен добитък на Лаван. Своите стада той държеше отделно, без да ги смесва със стадата на Лаван. 41 Всеки път когато яките животни зачеваха, Яков слагаше пред добитъка пръчките в коритата, за да зачева пред тях. 42 А когато зачеваха мършавите животни, тогава той не ги слагаше. Така мършавите животни оставаха за Лаван, а яките – за Яков. 43 Яков забогатя твърде много – той вече притежаваше овце и кози, роби и робини, както и камили и осли.

New International Reader’s Version

1 Rachel saw that she wasn’t having any children by Jacob. So she became jealous of her sister. She said to Jacob, ‘Give me children, or I’ll die!’ 2 Jacob became angry with her. He said, ‘Do you think I’m God? He’s the one who has kept you from having children.’ 3 Then she said, ‘Here’s my servant Bilhah. Sleep with her so that she can have children for me. Then I too can have a family through her.’ 4 So Rachel gave Jacob her servant Bilhah as a wife. Jacob slept with her. 5 And Bilhah became pregnant. She had a son by him. 6 Then Rachel said, ‘God has stood up for my rights. He has listened to my prayer and given me a son.’ So she named him Dan. 7 Rachel’s servant Bilhah became pregnant again. She had a second son by Jacob. 8 Then Rachel said, ‘I’ve had a great struggle with my sister. Now I’ve won.’ So she named him Naphtali. 9 Leah saw that she had stopped having children. So she gave her servant Zilpah to Jacob as a wife. 10 Leah’s servant Zilpah had a son by Jacob. 11 Then Leah said, ‘What good fortune!’ So she named him Gad. 12 Leah’s servant Zilpah had a second son by Jacob. 13 Then Leah said, ‘I’m so happy! The women will call me happy.’ So she named him Asher. 14 While the wheat harvest was being gathered, Reuben went out into the fields. He found some mandrake plants. He brought them to his mother Leah. Rachel said to Leah, ‘Please give me some of your son’s mandrakes.’ 15 But Leah said to her, ‘Isn’t it enough that you took my husband away? Are you going to take my son’s mandrakes too?’ Rachel said, ‘All right. Jacob can sleep with you tonight if you give me your son’s mandrakes.’ 16 Jacob came in from the fields that evening. Leah went out to meet him. ‘You have to sleep with me tonight,’ she said. ‘I’ve traded my son’s mandrakes for that time with you.’ So he slept with her that night. 17 God listened to Leah. She became pregnant and had a fifth son by Jacob. 18 Then Leah said, ‘God has rewarded me because I gave my female servant to my husband.’ So she named the boy Issachar. 19 Leah became pregnant again. She had a sixth son by Jacob. 20 Then Leah said, ‘God has given me a priceless gift. This time my husband will treat me with honour. I’ve had six sons by him.’ So she named the boy Zebulun. 21 Some time later she had a daughter. She named her Dinah. 22 Then God listened to Rachel. He showed concern for her. He made it possible for her to have children. 23 She became pregnant and had a son. Then she said, ‘God has taken away my shame.’ 24 She said, ‘May the LORD give me another son.’ So she named him Joseph.

Jacob becomes the owner of large flocks

25 After Rachel had Joseph, Jacob spoke to Laban. He said, ‘Send me on my way. I want to go back to my own home and country. 26 Give me my wives and children. I worked for you to get them. So I’ll be on my way. You know how much work I’ve done for you.’ 27 But Laban said to him, ‘If you are pleased with me, stay here. I’ve discovered that the LORD has blessed me because of you.’ 28 He continued, ‘Name your pay. I’ll give it to you.’ 29 Jacob said to him, ‘You know how hard I’ve worked for you. You know that your livestock has done better under my care. 30 You had only a little before I came. But that little has become a lot. The LORD has blessed you everywhere I’ve been. But when can I do something for my own family?’ 31 ‘What should I give you?’ Laban asked. ‘Don’t give me anything,’ Jacob replied. ‘Just do one thing for me. Then I’ll go on taking care of your flocks and watching over them. 32 Let me go through all your flocks today. Let me remove every speckled or spotted sheep. Let me remove every dark-coloured lamb. Let me remove every speckled or spotted goat. They will be my pay. 33 My honesty will be a witness about me in days to come. It will be a witness every time you check on what you have paid me. Suppose I have a goat that doesn’t have speckles or spots. Or suppose I have a lamb that isn’t dark coloured. Then it will be considered stolen.’ 34 ‘I agree’, said Laban. ‘Let’s do what you have said.’ 35 That same day Laban removed all the male goats that had stripes or spots. He removed all the female goats that had speckles or spots. They were the ones that had white on them. He also removed all the dark-coloured lambs. He had his sons take care of them. 36 Then he put a journey of three days between himself and Jacob. But Jacob continued to take care of the rest of Laban’s flocks. 37 Jacob took freshly cut branches from poplar, almond and plane trees. He made white stripes on the branches by peeling off their bark. 38 Then he placed the peeled branches in all the stone tubs where the animals drank water. He placed them there so they would be right in front of the flocks when they came to drink. The flocks were ready to mate when they came to drink. 39 So they mated in front of the branches. And the flocks gave birth to striped, speckled or spotted little ones. 40 Jacob put the little ones of the flock to one side by themselves. But he made the older ones face the striped and dark-coloured animals that belonged to Laban. In that way, he made separate flocks for himself. He didn’t put them with Laban’s animals. 41 Every time the stronger females were ready to mate, Jacob would place the branches in the stone tubs. He would place them in front of the animals so they would mate near the branches. 42 But if the animals were weak, he wouldn’t place the branches there. So the weak animals went to Laban. And the strong ones went to Jacob. 43 That’s how Jacob became very rich. He became the owner of large flocks. He also had many male and female servants. And he had many camels and donkeys.

1.Mose 30 | Съвременен български превод New International Reader’s Version

Забогатяването на Яков

Jacob becomes the owner of large flocks