2.Samuel 22 | Съвременен български превод

Благодарствен псалом на Давид

1 Тогава Давид изрече към Господ следните песенни слова в деня, когато Господ го избави от всичките му врагове и от Саул:

2 „Господ е моя твърдина, моя крепост и мой избавител.

3 Моят Бог е моя скала – на Него аз се уповавам. Ти, мой щит, мое сигурно спасение, моя защита и мое прибежище, Ти, Спасителю мой, Ти ме избави от беди!

4 Ще призова достойния за възхвала Господ и така ще се избавя от враговете си.

5 Смъртоносни вълни ме обгърнаха и порой от злини ме уплашиха;

6 веригите на ада ме обвиха и примките на смъртта ме омотаха.

7 Но в терзанието си призовах Господ и викнах към своя Бог; от светилището Си Той чу моя глас и викът ми стигна до Него.

8 Потресе се, разтърси се земята, поклатиха се и се разлюляха основите на небето, защото се разпали Неговият гняв.

9 Дим се вдига от ноздрите Му и поглъщащ огън – от устата Му; живи въглени се сипеха от Него.

10 Той сведе небесата и слезе; и мрак се стелеше под нозете Му.

11 Седна на херувими, полетя и се понесе на крилете на вятъра.

12 Покри се с мрак като с шатра и сбра водите на небесните облаци.

13 От светкавиците пред Него се разпалиха огнени въглени.

14 Загърмя Господ от небесата и Всевишният издаде Своя глас.

15 Изпрати стрели и ги разпръсна; блесна със светкавици и ги изтреби.

16 От страховития глас на Господа се разкриха морските извори, от диханието на Неговия гняв се показаха основите на вселената.

17 Той простря ръка от висините, обгърна ме и ме извлече от големи води;

18 избави ме от силния ми враг – от онези, които ме мразеха, които бяха по-силни от мене.

19 Те ме нападнаха в деня на моята неволя; но Господ беше опора за мене

20 и ме изведе на широко място, избави ме, защото Той благоволи към мене.

21 Господ ми въздаде награда, защото съм справедлив, възнагради ме, защото ръцете ми са чисти.

22 Опазил съм пътищата Господни и не съм се отклонявал от своя Бог,

23 понеже всичките Му заповеди са пред мене и от наредбите Му не отстъпвах,

24 избягвах да съгрешавам пред Него и се стараех да не изпадам в грях.

25 И Господ ме възнагради, защото съм справедлив, защото съм чист пред Него.

26 Ти, Господи, с милостивия постъпваш милостиво, с искрения човек – искрено,

27 с чистия – чисто, а с лицемерния – според лицемерието му.

28 Ти си спасение за угнетените и с погледа Си смиряваш горделивите.

29 Ти, Господи, си мое светило; Господ осиява моята тъмнина.

30 С Тебе разбивам войска; със своя Бог прескачам стена.

31 Колкото за Бога – съвършен е Неговият път, чисто е словото на Господа, Той е щит за всички, които на Него се надяват.

32 Защото кой е Бог, освен Господ, и кой е защита, освен нашия Бог?

33 Бог ме обдарява с мощ, прави съвършен моя път;

34 прави краката ми като на елен и извисява ме във висините;

35 учи ръцете ми да воюват, така че те опъват меден лък.

36 Ти ми даряваш щит за спасение чрез Тебе и Твоята благост ме възвеличава.

37 Ти си ми дарил свобода да бродя и моите нозе не се люлеят.

38 Аз преследвам враговете си и ги изтребвам – не се връщам, докато не ги унищожа;

39 изтребвам ги и ги поразявам, и те не можаха да се надигнат и паднаха под нозете ми.

40 Ти ме обдаряваш с мощ за бой и поваляш пред мене онези, които ме нападат.

41 Ти обръщаш в бяг моите врагове и аз изтребвам онези, които ме мразят.

42 Те викат, но няма кой да ги избави – викат към Господа, но Той не ги чува.

43 Тогава ги стрих като земен прах, като улична кал ги сгазих и ги стъпках.

44 Ти ме избави от бунт сред моя народ; поставил си ме да бъда глава над цели народи; народ, който не познавах, ми прислужва.

45 Чужденците се прекланят пред мене; чуят ли за мене – покоряват ми се.

46 Чужденците отслабнаха, изнемощяха и треперят в своите крепости.

47 Жив е Господ и благословен е моят Защитник! Да бъде възвеличен Бог, прибежище на моето спасение,

48 Бог, Който налага възмездие заради мене, Който покорява народите под моя власт

49 и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме въздигаш над онези, които се надигат против мене; Ти ме избавяш от насилници.

50 Затова между езичниците ще прославя Тебе, Господи, и ще възпявам Твоето име –

51 Тебе, Който славно избавяш Своя цар и проявяваш милост към Своя помазаник Давид и към потомството му за вечни времена.“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 David adressa à l'Éternel les paroles de ce cantique, lorsque l'Éternel l'eut délivré de la main de tous ses ennemis et de la main de Saül.

2 Il dit: L'Éternel est mon rocher, ma forteresse, mon libérateur.

3 Dieu est mon rocher, où je trouve un abri, Mon bouclier et la force qui me sauve, Ma haute retraite et mon refuge. O mon Sauveur! tu me garantis de la violence.

4 Je m'écrie: Loué soit l'Éternel! Et je suis délivré de mes ennemis.

5 Car les flots de la mort m'avaient environné, Les torrents de la destruction m'avaient épouvanté;

6 Les liens du sépulcre m'avaient entouré, Les filets de la mort m'avaient surpris.

7 Dans ma détresse, j'ai invoqué l'Éternel, J'ai invoqué mon Dieu; De son palais, il a entendu ma voix, Et mon cri est parvenu à ses oreilles.

8 La terre fut ébranlée et trembla, Les fondements des cieux frémirent, Et ils furent ébranlés, parce qu'il était irrité.

9 Il s'élevait de la fumée dans ses narines, Et un feu dévorant sortait de sa bouche: Il en jaillissait des charbons embrasés.

10 Il abaissa les cieux, et il descendit: Il y avait une épaisse nuée sous ses pieds.

11 Il était monté sur un chérubin, et il volait, Il paraissait sur les ailes du vent.

12 Il faisait des ténèbres une tente autour de lui, Il était enveloppé d'amas d'eaux et de sombres nuages.

13 De la splendeur qui le précédait S'élançaient des charbons de feu.

14 L'Éternel tonna des cieux, Le Très Haut fit retentir sa voix;

15 Il lança des flèches et dispersa mes ennemis, La foudre, et les mit en déroute.

16 Le lit de la mer apparut, Les fondements du monde furent découverts, Par la menace de l'Éternel, Par le bruit du souffle de ses narines.

17 Il étendit sa main d'en haut, il me saisit, Il me retira des grandes eaux;

18 Il me délivra de mon adversaire puissant, De mes ennemis qui étaient plus forts que moi.

19 Ils m'avaient surpris au jour de ma détresse, Mais l'Éternel fut mon appui.

20 Il m'a mis au large, Il m'a sauvé, parce qu'il m'aime.

21 L'Éternel m'a traité selon ma droiture, Il m'a rendu selon la pureté de mes mains;

22 Car j'ai observé les voies de l'Éternel, Et je n'ai point été coupable envers mon Dieu.

23 Toutes ses ordonnances ont été devant moi, Et je ne me suis point écarté de ses lois.

24 J'ai été sans reproche envers lui, Et je me suis tenu en garde contre mon iniquité.

25 Aussi l'Éternel m'a rendu selon ma droiture, Selon ma pureté devant ses yeux.

26 Avec celui qui est bon tu te montres bon, Avec l'homme droit tu agis selon ta droiture,

27 Avec celui qui est pur tu te montres pur, Et avec le pervers tu agis selon sa perversité.

28 Tu sauves le peuple qui s'humilie, Et de ton regard, tu abaisses les orgueilleux.

29 Oui, tu es ma lumière, ô Éternel! L'Éternel éclaire mes ténèbres.

30 Avec toi je me précipite sur une troupe en armes, Avec mon Dieu je franchis une muraille.

31 Les voies de Dieu sont parfaites, La parole de l'Éternel est éprouvée; Il est un bouclier pour tous ceux qui se confient en lui.

32 Car qui est Dieu, si ce n'est l'Éternel? Et qui est un rocher, si ce n'est notre Dieu?

33 C'est Dieu qui est ma puissante forteresse, Et qui me conduit dans la voie droite.

34 Il rend mes pieds semblables à ceux des biches, Et il me place sur mes lieux élevés.

35 Il exerce mes mains au combat, Et mes bras tendent l'arc d'airain.

36 Tu me donnes le bouclier de ton salut, Et je deviens grand par ta bonté.

37 Tu élargis le chemin sous mes pas, Et mes pieds ne chancellent point.

38 Je poursuis mes ennemis, et je les détruis; Je ne reviens pas avant de les avoir anéantis.

39 Je les anéantis, je les brise, et ils ne se relèvent plus; Ils tombent sous mes pieds.

40 Tu me ceins de force pour le combat, Tu fais plier sous moi mes adversaires.

41 Tu fais tourner le dos à mes ennemis devant moi, Et j'extermine ceux qui me haïssent.

42 Ils regardent autour d'eux, et personne pour les sauver! Ils crient à l'Éternel, et il ne leur répond pas!

43 Je les broie comme la poussière de la terre, Je les écrase, je les foule, comme la boue des rues.

44 Tu me délivres des dissensions de mon peuple; Tu me conserves pour chef des nations; Un peuple que je ne connaissais pas m'est asservi.

45 Les fils de l'étranger me flattent, Ils m'obéissent au premier ordre.

46 Les fils de l'étranger sont en défaillance, Ils tremblent hors de leurs forteresses.

47 Vive l'Éternel est vivant, et béni soit mon rocher! Que Dieu, le rocher de mon salut, soit exalté,

48 Le Dieu qui est mon vengeur, Qui m'assujettit les peuples,

49 Et qui me fait échapper à mes ennemis! Tu m'élèves au-dessus de mes adversaires, Tu me délivres de l'homme violent.

50 C'est pourquoi je te louerai parmi les nations, ô Éternel! Et je chanterai à la gloire de ton nom.

51 Il accorde de grandes délivrances à son roi, Et il fait miséricorde à son oint, A David, et à sa postérité, pour toujours.

Public Domain