1.Korinther 15 | Съвременен български превод

Възкресение на Иисус Христос

1 Напомням ви, братя, благата вест, която ви благовестих, която приехте и в която твърдо стоите;

2 чрез нея вие се и спасявате, ако я следвате, както съм ви я благовестил – иначе излиза, че напразно сте повярвали.

3 Предадох ви главно онова, което съм и приел: че Христос умря заради нашите грехове според Писанията;

4 че беше погребан и че възкръсна на третия ден според Писанията;

5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте;

6 после се яви на повече от петстотин братя едновременно, от които повечето са живи досега, а някои починаха;

7 после се яви на Яков, сетне – на всички апостоли,

8 а като на последен от всички се яви и на мене като на изтърсак.

9 Защото аз съм най-малкият от апостолите, дори не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.

10 Но с Божията благодат съм това, което съм, и Неговата благодат не ми беше дадена напразно, защото аз се потрудих повече от всички тях – но не аз, а Божията благодат, която е с мене.

11 И така, било аз, било те – така проповядваме и вие така повярвахте.

Възкресение на мъртвите

12 Ако обаче за Христос се проповядва, че е възкръснал от мъртвите, как някои между вас казват, че нямало възкресение на мъртви?

13 Но ако няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал.

14 А щом Христос не е възкръснал, значи е напразна нашата проповед, напразна е и вашата вяра.

15 При това се оказваме и лъжесвидетели против Бога, защото свидетелствахме, че Бог е възкресил Христос, Когото не е възкресявал, ако наистина мъртви не възкръсват.

16 Защото, ако мъртви не възкръсват, то и Христос не е възкръснал.

17 Ако пък Христос не е възкръснал, напразна е вярата ви: вие още сте си в греховете.

18 Следователно и умрелите с вяра в Христос са загубени.

19 Ако само за през този живот се надяваме на Христос, ние сме най-жалките от всички хора.

20 Но ето Христос възкръсна от мъртвите и стана начало на възкресението за умрелите.

21 Защото както смъртта дойде чрез човека, така и възкресението от мъртвите дойде чрез Човека.

22 И както заради Адам всички умират, така и заради Христос всички ще оживеят,

23 но всеки по своя ред: началото беше Христос, после, при Неговото пришествие, ще възкръснат онези, които са Христови;

24 след това ще дойде краят, когато Той предаде царството на Бога, Своя Отец, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.

25 Защото Христос трябва да царува, докато покори всички врагове под нозете Си.

26 Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.

27 Защото е казано: „Покорил си всичко под нозете му.“ А когато казва „всичко е покорено“, очевидно не включва Онзи, Който Му е подчинил всичко.

28 Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Онзи, Който Му е подчинил всичко, за да бъде Бог всичко за всички.

29 Иначе какво ще направят онези, които се кръщават заради възкресението на мъртвите, ако мъртви изобщо не възкръсват? Защо ли се и кръщават заради възкресението на мъртвите?

30 А защо ли и ние се излагаме на опасност всеки час?

31 Всеки ден срещам смъртта – свидетелство ми е вашата похвала*, която имам чрез Иисус Христос, нашия Господ.

32 Ако аз, по човешки казано, се борих със зверове в Ефес, то каква ми е ползата? Щом мъртви не възкръсват, тогава да ядем и да пием, понеже утре ще умрем!

33 Не се лъжете – лошите приятелства развалят добрите нрави!

34 Осъзнайте се, както подобава, и не грешете, защото някои от вас нямат представа за Бога – за ваш срам го казвам.

Възкресение на тялото

35 Но някой ще попита: „Как възкръсват мъртвите? С какво тяло ще дойдат?“

36 Безумни човече! Онова, което сееш, няма да оживее, ако не умре!

37 И когато сееш, не сееш бъдещото тяло, а голо зърно, да речем пшенично или някое друго,

38 но Бог му дава тяло, каквото желае, и на всяко семе – неговия вид тяло.

39 Не у всички плътта е еднаква: една е човешката плът, друга е животинската, една е плътта на рибите, друга – на птиците.

40 Има също тела небесни и тела земни и един е блясъкът на небесните, а друг – на земните.

41 Един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на месечината, а друг е блясъкът на звездите; дори звезда от звезда се различават по блясък.

42 Така е и при възкресението на мъртвите: сее се в тление, а възкръсва в нетление,

43 сее се нещо нищожно, а възкръсва в слава, сее се нещо немощно, а възкръсва в сила,

44 сее се тяло одушевено, а възкръсва тяло духовно – има одушевено тяло, има и духовно тяло.

45 Така е и писано: „Адам, първият човек, стана жива душа“, а последният Адам – животворен дух.

46 Но първо не е духовното, а одушевеното, после идва духовното.

47 Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ* от небето.

48 Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните*,

49 и както сме носили образа на земния, така ще носим и образа на Небесния.

50 Тъкмо това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тлението наследява нетлението.

51 Ето казвам ви една тайна: не всички ще умрем, но всички ще се изменим

52 изведнъж, за един миг, при последната тръба: тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим,

53 защото това тленно тяло трябва да се облече в нетление и това смъртно тяло – да се облече в безсмъртие.

54 А щом това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъднат написаните думи: „Смъртта бе погълната – победата е пълна!“

55 „Къде ти е, смърт, жилото? Къде ти е, ад*, победата?“

56 Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха идва от закона.

57 Да отдадем благодарност на Бога, Който ни дарява победата чрез нашия Господ Иисус Христос.

58 И така, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и постоянно напредвайте в делото на Господа, като знаете, че трудът ви в името на Господа не е напразен.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 Je vous rappelle, frères, l'Évangile que je vous ai annoncé, que vous avez reçu, dans lequel vous avez persévéré,

2 et par lequel vous êtes sauvés, si vous le retenez tel que je vous l'ai annoncé; autrement, vous auriez cru en vain.

3 Je vous ai enseigné avant tout, comme je l'avais aussi reçu, que Christ est mort pour nos péchés, selon les Écritures;

4 qu'il a été enseveli, et qu'il est ressuscité le troisième jour, selon les Écritures;

5 et qu'il est apparu à Céphas, puis aux douze.

6 Ensuite, il est apparu à plus de cinq cents frères à la fois, dont la plupart sont encore vivants, et dont quelques-uns sont morts.

7 Ensuite, il est apparu à Jacques, puis à tous les apôtres.

8 Après eux tous, il m'est aussi apparu à moi, comme à l'avorton;

9 car je suis le moindre des apôtres, je ne suis pas digne d'être appelé apôtre, parce que j'ai persécuté l'Église de Dieu.

10 Par la grâce de Dieu je suis ce que je suis, et sa grâce envers moi n'a pas été vaine; loin de là, j'ai travaillé plus qu'eux tous, non pas moi toutefois, mais la grâce de Dieu qui est avec moi.

11 Ainsi donc, que ce soit moi, que ce soient eux, voilà ce que nous prêchons, et c'est ce que vous avez cru.

12 Or, si l'on prêche que Christ est ressuscité des morts, comment quelques-uns parmi vous disent-ils qu'il n'y a point de résurrection des morts?

13 S'il n'y a point de résurrection des morts, Christ non plus n'est pas ressuscité.

14 Et si Christ n'est pas ressuscité, notre prédication est donc vaine, et votre foi aussi est vaine.

15 Il se trouve même que nous sommes de faux témoins à l'égard de Dieu, puisque nous avons témoigné contre Dieu qu'il a ressuscité Christ, tandis qu'il ne l'aurait pas ressuscité, si les morts ne ressuscitent point.

16 Car si les morts ne ressuscitent point, Christ non plus n'est pas ressuscité.

17 Et si Christ n'est pas ressuscité, votre foi est vaine, vous êtes encore dans vos péchés,

18 et par conséquent aussi ceux qui sont morts en Christ sont perdus.

19 Si c'est dans cette vie seulement que nous espérons en Christ, nous sommes les plus malheureux de tous les hommes.

20 Mais maintenant, Christ est ressuscité des morts, il est les prémices de ceux qui sont morts.

21 Car, puisque la mort est venue par un homme, c'est aussi par un homme qu'est venue la résurrection des morts.

22 Et comme tous meurent en Adam, de même aussi tous revivront en Christ,

23 mais chacun en son rang. Christ comme prémices, puis ceux qui appartiennent à Christ, lors de son avènement.

24 Ensuite viendra la fin, quand il remettra le royaume à celui qui est Dieu et Père, après avoir détruit toute domination, toute autorité et toute puissance.

25 Car il faut qu'il règne jusqu'à ce qu'il ait mis tous les ennemis sous ses pieds.

26 Le dernier ennemi qui sera détruit, c'est la mort.

27 Dieu, en effet, a tout mis sous ses pieds. Mais lorsqu'il dit que tout lui a été soumis, il est évident que celui qui lui a soumis toutes choses est excepté.

28 Et lorsque toutes choses lui auront été soumises, alors le Fils lui-même sera soumis à celui qui lui a soumis toutes choses, afin que Dieu soit tout en tous.

29 Autrement, que feraient ceux qui se font baptiser pour les morts? Si les morts ne ressuscitent absolument pas, pourquoi se font-ils baptiser pour eux?

30 Et nous, pourquoi sommes-nous à toute heure en péril?

31 Chaque jour je suis exposé à la mort, je l'atteste, frères, par la gloire dont vous êtes pour moi le sujet, en Jésus Christ notre Seigneur.

32 Si c'est dans des vues humaines que j'ai combattu contre les bêtes à Éphèse, quel avantage m'en revient-il? Si les morts ne ressuscitent pas, Mangeons et buvons, car demain nous mourrons.

33 Ne vous y trompez pas: les mauvaises compagnies corrompent les bonnes moeurs.

34 Revenez à vous-mêmes, comme il est convenable, et ne péchez point; car quelques-uns ne connaissent pas Dieu, je le dis à votre honte.

35 Mais quelqu'un dira: Comment les morts ressuscitent-ils, et avec quel corps reviennent-ils?

36 Insensé! ce que tu sèmes ne reprend point vie, s'il ne meurt.

37 Et ce que tu sèmes, ce n'est pas le corps qui naîtra; c'est un simple grain, de blé peut-être, ou de quelque autre semence;

38 puis Dieu lui donne un corps comme il lui plaît, et à chaque semence il donne un corps qui lui est propre.

39 Toute chair n'est pas la même chair; mais autre est la chair des hommes, autre celle des quadrupèdes, autre celle des oiseaux, autre celle des poissons.

40 Il y a aussi des corps célestes et des corps terrestres; mais autre est l'éclat des corps célestes, autre celui des corps terrestres.

41 Autre est l'éclat du soleil, autre l'éclat de la lune, et autre l'éclat des étoiles; même une étoile diffère en éclat d'une autre étoile.

42 Ainsi en est-il de la résurrection des morts. Le corps est semé corruptible; il ressuscite incorruptible;

43 il est semé méprisable, il ressuscite glorieux; il est semé infirme, il ressuscite plein de force;

44 il est semé corps animal, il ressuscite corps spirituel. S'il y a un corps animal, il y a aussi un corps spirituel.

45 C'est pourquoi il est écrit: Le premier homme, Adam, devint une âme vivante. Le dernier Adam est devenu un esprit vivifiant.

46 Mais ce qui est spirituel n'est pas le premier, c'est ce qui est animal; ce qui est spirituel vient ensuite.

47 Le premier homme, tiré de la terre, est terrestre; le second homme est du ciel.

48 Tel est le terrestre, tels sont aussi les terrestres; et tel est le céleste, tels sont aussi les célestes.

49 Et de même que nous avons porté l'image du terrestre, nous porterons aussi l'image du céleste.

50 Ce que je dis, frères, c'est que la chair et le sang ne peuvent hériter le royaume de Dieu, et que la corruption n'hérite pas l'incorruptibilité.

51 Voici, je vous dis un mystère: nous ne mourrons pas tous, mais tous nous serons changés,

52 en un instant, en un clin d'oeil, à la dernière trompette. La trompette sonnera, et les morts ressusciteront incorruptibles, et nous, nous serons changés.

53 Car il faut que ce corps corruptible revête l'incorruptibilité, et que ce corps mortel revête l'immortalité.

54 Lorsque ce corps corruptible aura revêtu l'incorruptibilité, et que ce corps mortel aura revêtu l'immortalité, alors s'accomplira la parole qui est écrite: La mort a été engloutie dans la victoire.

55 O mort, où est ta victoire? O mort, où est ton aiguillon?

56 L'aiguillon de la mort, c'est le péché; et la puissance du péché, c'est la loi.

57 Mais grâces soient rendues à Dieu, qui nous donne la victoire par notre Seigneur Jésus Christ!

58 Ainsi, mes frères bien-aimés, soyez fermes, inébranlables, travaillant de mieux en mieux à l'oeuvre du Seigneur, sachant que votre travail ne sera pas vain dans le Seigneur.

Public Domain