Richter 3 | Съвременен български превод

1 Ето народите, които Господ остави в страната, за да подложи чрез тях на изпитание всички онези израилтяни, които вече нищо не знаеха за всички войни, водени за Ханаан

2 – само за да знаят и да се научат да воюват следващите поколения на израилтяните, които по-напред не са ги знаели:

3 петима вождове на филистимците, всички ханаанци, сидонци и евейци, които живееха в планината Ливан, от планината Ваал-Ермон до входа в Емат.

4 Те бяха оставени, за да бъдат израилтяните подложени чрез тях на изпитание и да се разбере дали те се вслушват в заповедите на Господа, които Той бе заповядал чрез Мойсей на предците им.

5 Така израилтяните се заселиха между ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци* и йевусейци,

6 вземаха си дъщерите им за жени и даваха дъщерите си на синовете им, като служеха на боговете им.

Първи съдия – Готониил

7 Израилтяните извършваха лоши дела пред Господа и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни вааловци и астарти.

8 Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той ги предаде във властта на месопотамския цар Хусарсатем, и израилтяните робуваха на Хусарсатем в продължение на осем години.

9 След това израилтяните викнаха към Господа за помощ и Господ им въздигна спасител, който ги избави – Готониил, син на Кеназ, по-малък брат на Халев.

10 Господният Дух въздейства мощно над него и го въздигна като съдия над Израил. Той потегли на война против Хусарсатем и Господ му помогна, така че месопотамският цар Хусарсатем претърпя тежко поражение.

11 Тогава земята беше спокойна в продължение на четиридесет години. И Готониил, син на Кеназ, умря.

Втори съдия – Аод

12 Израилтяните започнаха пак да извършват лоши дела пред Господа и Господ даде сила на моавския цар Еглон против израилтяните, понеже те извършваха лоши дела пред Господа.

13 Той събра при себе си амонци и амаликитци, потегли на война, та порази Израил и завладя Града на палмите.

14 Затова израилтяните робуваха на моавския цар Еглон в продължение на осемнадесет години.

15 Тогава израилтяните викнаха към Господа за помощ и Господ им въздигна за спасител Аод, син на Гера, от Вениаминовото племе, който беше левичар. Чрез него израилтяните изпратиха дарове на моавския цар Еглон.

16 Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под горната си дреха на дясното бедро,

17 и поднесе даровете на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек много дебел.

18 Когато Аод поднесе всички дарове и изпрати мъжете, които донесоха даровете,

19 върна се сам при каменните идоли, които са в Галгал, и каза: „Царю, имам тайно послание за тебе!“ Тогава царят заповяда да не се говори и всички, които стояха при него, излязоха.

20 Тогава Аод дойде при него – той седеше в прохладната си горна стая, която беше приготвена само за него. Аод каза: „Имам за тебе послание от Бога.“ Еглон се надигна от стола.

21 Аод простря лявата си ръка и взе меча от дясното си бедро и го прониза в корема му

22 толкова, че след острието влезе и дръжката. Тлъстината обхвана острието, така че Аод не можеше да извади от корема му меча, който излезе отзад.

23 Тогава Аод излезе в преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.

24 След като излезе, слугите на Еглон дойдоха и видяха, че вратата на горната стая е заключена. Тогава си казаха: „Навярно той е по нужда в прохладната стая.“

25 Чакаха доста дълго, но напразно, защото той не отваряше вратата на горната стая. Затова взеха ключ и отключиха, и ето – господарят им лежеше мъртъв на земята.

26 Докато всички се чудеха, Аод избяга, мина покрай каменните идоли и се спаси в Сеират.

27 Когато пристигна там, той засвири с тръба на Ефремовата планина и израилтяните слязоха заедно с него от планината, а той вървеше начело.

28 И им каза: „Вървете след мене, защото Господ предаде вашите врагове, моавците, под ваша власт.“ Те тръгнаха след него, превзеха бродовете през Йордан откъм Моавската земя и не допуснаха никой да премине.

29 Тогава избиха около десет хиляди мъже от моавците, все здрави и силни воини, и никой не се избави.

30 Така в онзи ден моавците се покориха под властта на Израил. Тогава земята беше спокойна от врагове в продължение на осемдесет години.

Трети съдия – Самегар

31 След Аод дойде Самегар, син на Анат, който с волски остен изби шестстотин мъже от филистимците. Така и той допринесе за спасението на Израил.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 Voici les nations que l'Éternel laissa pour éprouver par elles Israël, tous ceux qui n'avaient pas connu toutes les guerres de Canaan.

2 Il voulait seulement que les générations des enfants d'Israël connussent et apprissent la guerre, ceux qui ne l'avaient pas connue auparavant.

3 Ces nations étaient: les cinq princes des Philistins, tous les Cananéens, les Sidoniens, et les Héviens qui habitaient la montagne du Liban, depuis la montagne de Baal Hermon jusqu'à l'entrée de Hamath.

4 Ces nations servirent à mettre Israël à l'épreuve, afin que l'Éternel sût s'ils obéiraient aux commandements qu'il avait prescrits à leurs pères par Moïse.

5 Et les enfants d'Israël habitèrent au milieu des Cananéens, des Héthiens, des Amoréens, des Phéréziens, des Héviens et des Jébusiens;

6 ils prirent leurs filles pour femmes, ils donnèrent à leurs fils leurs propres filles, et ils servirent leurs dieux.

7 Les enfants d'Israël firent ce qui déplaît à l'Éternel, ils oublièrent l'Éternel, et ils servirent les Baals et les idoles.

8 La colère de l'Éternel s'enflamma contre Israël, et il les vendit entre les mains de Cuschan Rischeathaïm, roi de Mésopotamie. Et les enfants d'Israël furent asservis huit ans à Cuschan Rischeathaïm.

9 Les enfants d'Israël crièrent à l'Éternel, et l'Éternel leur suscita un libérateur qui les délivra, Othniel, fils de Kenaz, frère cadet de Caleb.

10 L'esprit de l'Éternel fut sur lui. Il devint juge en Israël, et il partit pour la guerre. L'Éternel livra entre ses mains Cuschan Rischeathaïm, roi de Mésopotamie, et sa main fut puissante contre Cuschan Rischeathaïm.

11 Le pays fut en repos pendant quarante ans. Et Othniel, fils de Kenaz, mourut.

12 Les enfants d'Israël firent encore ce qui déplaît à l'Éternel; et l'Éternel fortifia Églon, roi de Moab, contre Israël, parce qu'ils avaient fait ce qui déplaît à l'Éternel.

13 Églon réunit à lui les fils d'Ammon et les Amalécites, et il se mit en marche. Il battit Israël, et ils s'emparèrent de la ville des palmiers.

14 Et les enfants d'Israël furent asservis dix-huit ans à Églon, roi de Moab.

15 Les enfants d'Israël crièrent à l'Éternel, et l'Éternel leur suscita un libérateur, Éhud, fils de Guéra, Benjamite, qui ne se servait pas de la main droite. Les enfants d'Israël envoyèrent par lui un présent à Églon, roi de Moab.

16 Éhud se fit une épée à deux tranchants, longue d'une coudée, et il la ceignit sous ses vêtements, au côté droit.

17 Il offrit le présent à Églon, roi de Moab: or Églon était un homme très gras.

18 Lorsqu'il eut achevé d'offrir le présent, il renvoya les gens qui l'avaient apporté.

19 Il revint lui-même depuis les carrières près de Guilgal, et il dit: O roi! j'ai quelque chose de secret à te dire. Le roi dit: Silence! Et tous ceux qui étaient auprès de lui sortirent.

20 Éhud l'aborda comme il était assis seul dans sa chambre d'été, et il dit: J'ai une parole de Dieu pour toi. Églon se leva de son siège.

21 Alors Éhud avança la main gauche, tira l'épée de son côté droit, et la lui enfonça dans le ventre.

22 La poignée même entra après la lame, et la graisse se referma autour de la lame; car il ne retira pas du ventre l'épée, qui sortit par derrière.

23 Éhud sortit par le portique, ferma sur lui les portes de la chambre haute, et tira le verrou.

24 Quand il fut sorti, les serviteurs du roi vinrent et regardèrent; et voici, les portes de la chambre haute étaient fermées au verrou. Ils dirent: Sans doute il se couvre les pieds dans la chambre d'été.

25 Ils attendirent longtemps; et comme il n'ouvrait pas les portes de la chambre haute, ils prirent la clé et ouvrirent, et voici, leur maître était mort, étendu par terre.

26 Pendant leurs délais, Éhud prit la fuite, dépassa les carrières, et se sauva à Seïra.

27 Dès qu'il fut arrivé, il sonna de la trompette dans la montagne d'Éphraïm. Les enfants d'Israël descendirent avec lui de la montagne, et il se mit à leur tête.

28 Il leur dit: Suivez-moi, car l'Éternel a livré entre vos mains les Moabites, vos ennemis. Ils descendirent après lui, s'emparèrent des gués du Jourdain vis-à-vis de Moab, et ne laissèrent passer personne.

29 Ils battirent dans ce temps-là environ dix mille hommes de Moab, tous robustes, tous vaillants, et pas un n'échappa.

30 En ce jour, Moab fut humilié sous la main d'Israël. Et le pays fut en repos pendant quatre-vingts ans.

31 Après lui, il y eut Schamgar, fils d'Anath. Il battit six cents hommes des Philistins avec un aiguillon à boeufs. Et lui aussi fut un libérateur d'Israël.

Public Domain