1Израилтяните се заклеха в Масифа с думите: „Никой от нас да не дава дъщеря си за жена на човек от Вениаминовото племе.“2Но народът дойде във Ветил. Там всички седяха пред Бога чак до вечерта и заплакаха горко със силен глас3с думите: „Господи, Боже Израилев! Защо стана това в Израил – днес изчезна едно цяло Израилско племе?“4На другия ден народът стана рано, издигна жертвеник във Ветил и бяха принесени всеизгаряния и мирни жертви.5Тогава израилтяните запитаха: „От всичките Израилеви племена кой не беше дошъл на събранието на цялото общество пред Господа?“ Защото велико проклятие беше отправено срещу онези, които не бяха дошли на събранието пред Господа в Масифа. Заедно с това беше определено, че такива ще бъдат предадени на смърт.6Но израилтяните се съжалиха над братското си Вениаминово племе и казаха: „Днес беше отсечено едно племе от Израил.7Как да постъпим с оцелелите от тях относно жените, тъй като сме се заклели пред Господа да не им даваме дъщерите си за жени?“8Затова пак казаха: „От Израилевите племена кой не беше дошъл на събранието, кой не е дохождал пред Господа в Масифа?“ Оказа се, че никой от Явис Галаадски не бе дошъл на събранието в стана пред Господа.9Защото, след като преброиха хората, участвали в това събрание, оказа се, че не е имало нито един от жителите на Явис Галаадски.10Затова израилската общност изпрати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и им беше заповядано: „Отидете и поразете с меч жителите на Явис Галаадски заедно с жените и децата.11Ето какво трябва да направите – избийте всеки мъж и всяка жена, която е познала мъжко легло*.“12Между жителите на Явис Галаадски се намериха четиристотин девойки, непознали мъжко легло. Те бяха доведени в стана при Силом, който е в ханаанската земя.13Тогава цялото Израилско общество изпрати представители да преговарят с вениаминците, които бяха в скалата Римон, и да им обявят мир.14Така вениаминците се завърнаха при израилтяните и им бяха дадени за жени оцелелите живи изсред жените на Явис Галаадски. Но се оказа, че те не стигаха.15А народът жалеше за Вениаминовото племе – затова, че Господ е допуснал да се накърни целостта на Израилевите племена.16Тогава старейшините на Израилското общество разсъждаваха: „Какво да направим за оцелелите вениаминци по отношение на жени за тях, понеже жените от Вениаминовото племе са избити?“17И казаха още: „Наследствената земя нека остане за оцелелите вениаминци, за да не изчезне едно племе от Израил.18Но ние не можем да им дадем за жени от нашите дъщери, защото израилтяните се заклеха с думите: „Проклет да е този, който даде жена на мъже от Вениаминовото племе!“19Затова решиха: „Ето всяка година в Силом се провежда празник, посветен на Господа, на север от Ветил и на изток от пътя, който отива от Ветил към Сихем, както и на юг от Левона.“20Ето защо заповядаха на вениаминците: „Идете, скрийте се в лозята21и гледайте, когато излязат силомските девойки да играят на хоро, изскочете от лозята и всеки да си грабне за жена по една от силомските девойки. След това се върнете във Вениаминовата земя.22Ако бащите на тези девойки дойдат при нас и започнат да спорят, ние ще им кажем: „Бъдете снизходителни към вениаминците заради нас, понеже през войната ние не запазихме за всеки от тях жена, а и вие не им дадохте – така че сега вие не сте виновни.“23Вениаминците постъпиха точно така и според броя си взеха жени от танцуващите на хорото девойки, отвлечени от тях. След това си тръгнаха, отново се завърнаха в земята си, получена в наследство, изградиха градове и заживяха в тях.24Тогава израилтяните се разотидоха оттам – всеки в племето си и в рода си, оттам всеки замина за земята си, получена в наследство.25В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно.
Louis Segond 1910
1Les hommes d'Israël avaient juré à Mitspa, en disant: Aucun de nous ne donnera sa fille pour femme à un Benjamite.2Le peuple vint à Béthel, et il y resta devant Dieu jusqu'au soir. Ils élevèrent la voix, ils versèrent d'abondantes larmes,3et ils dirent: O Éternel, Dieu d'Israël, pourquoi est-il arrivé en Israël qu'il manque aujourd'hui une tribu d'Israël?4Le lendemain, le peuple se leva de bon matin; ils bâtirent là un autel, et ils offrirent des holocaustes et des sacrifices d'actions de grâces.5Les enfants d'Israël dirent: Quel est celui d'entre toutes les tribus d'Israël qui n'est pas monté à l'assemblée devant l'Éternel? Car on avait fait un serment solennel contre quiconque ne monterait pas vers l'Éternel à Mitspa, on avait dit: Il sera puni de mort.6Les enfants d'Israël éprouvaient du repentir au sujet de Benjamin, leur frère, et ils disaient: Aujourd'hui une tribu a été retranchée d'Israël.7Que ferons-nous pour procurer des femmes à ceux qui ont survécu, puisque nous avons juré par l'Éternel de ne pas leur donner de nos filles pour femmes?8Ils dirent donc: Y a-t-il quelqu'un d'entre les tribus d'Israël qui ne soit pas monté vers l'Éternel à Mitspa? Et voici, personne de Jabès en Galaad n'était venu au camp, à l'assemblée.9On fit le dénombrement du peuple, et il n'y avait là aucun des habitants de Jabès en Galaad.10Alors l'assemblée envoya contre eux douze mille soldats, en leur donnant cet ordre: Allez, et frappez du tranchant de l'épée les habitants de Jabès en Galaad, avec les femmes et les enfants.11Voici ce que vous ferez: vous dévouerez par interdit tout mâle et toute femme qui a connu la couche d'un homme.12Ils trouvèrent parmi les habitants de Jabès en Galaad quatre cents jeunes filles vierges qui n'avaient point connu d'homme en couchant avec lui, et ils les amenèrent dans le camp à Silo, qui est au pays de Canaan.13Toute l'assemblée envoya des messagers pour parler aux fils de Benjamin qui étaient au rocher de Rimmon, et pour leur annoncer la paix.14En ce temps-là, les Benjamites revinrent, et on leur donna les femmes à qui l'on avait laissé la vie parmi les femmes de Jabès en Galaad. Mais il n'y en avait pas assez pour eux.15Le peuple éprouvait du repentir au sujet de Benjamin, car l'Éternel avait fait une brèche dans les tribus d'Israël.16Les anciens de l'assemblée dirent: Que ferons-nous pour procurer des femmes à ceux qui restent, puisque les femmes de Benjamin ont été détruites?17Et ils dirent: Que les réchappés de Benjamin conservent leur héritage, afin qu'une tribu ne soit pas effacée d'Israël.18Mais nous ne pouvons pas leur donner de nos filles pour femmes, car les enfants d'Israël ont juré, en disant: Maudit soit celui qui donnera une femme à un Benjamite!19Et ils dirent: Voici, il y a chaque année une fête de l'Éternel à Silo, qui est au nord de Béthel, à l'orient de la route qui monte de Béthel, à Sichem, et au midi de Lebona.20Puis ils donnèrent cet ordre aux fils de Benjamin: Allez, et placez-vous en embuscade dans les vignes.21Vous regarderez, et voici, lorsque les filles de Silo sortiront pour danser, vous sortirez des vignes, vous enlèverez chacun une des filles de Silo pour en faire votre femme, et vous vous en irez dans le pays de Benjamin.22Si leurs pères ou leurs frères viennent se plaindre auprès de nous, nous leur dirons: Accordez-les-nous, car nous n'avons pas pris une femme pour chacun dans la guerre. Ce n'est pas vous qui les leur avez données; en ce cas, vous seriez coupables.23Ainsi firent les fils de Benjamin; ils prirent des femmes selon leur nombre parmi les danseuses qu'ils enlevèrent, puis ils partirent et retournèrent dans leur héritage; ils rebâtirent les villes, et y habitèrent.24Et dans le même temps les enfants d'Israël s'en allèrent de là chacun dans sa tribu et dans sa famille, ils retournèrent chacun dans son héritage.25En ce temps-là, il n'y avait point de roi en Israël. Chacun faisait ce qui lui semblait bon.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.