Richter 1 | Съвременен български превод

Окончателно завладяване на Ханаан след Иисус Навин

1 – След смъртта на Иисус израилтяните се допитаха до Господа с думите: „Кой от нас пръв да потегли, за да воюва против ханаанците?“ 2 Тогава Господ отговори: „Юда да потегли първи. Ето Аз вече предавам тази земя под негова власт.“ 3 А мъжете от племето на Юда казаха на мъжете от братовото племе на Симеон: „Потеглете заедно с нас към областта, която ни е определена с жребий, за да воюваме с ханаанците. След това ние ще потеглим заедно с вас към определената ви с жребий област.“ Така Симеоновото племе тръгна с тях. 4 Тогава мъжете от племето на Юда потеглиха. Господ предаде ханаанците и ферезейците под тяхна власт и те избиха десет хиляди души от тях във Везек. 5 В град Везек се натъкнаха на цар Адони-Везек, воюваха с него и разбиха ханаанците и ферезейците. 6 Адони-Везек побягна, но те го подгониха, хванаха го и отсякоха палците на ръцете и на краката му. 7 Тогава Адони-Везек каза: „Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; както съм правил аз, така ми въздаде и Бог.“ Доведоха го в Йерусалим, където и умря. 8 Мъжете от племето на Юда воюваха против Йерусалим, превзеха го и го поразиха с меч, града предадоха на огън. 9 След това те тръгнаха да воюват с ханаанците, които живееха в планините, в южната земя и в низините. 10 Те воюваха също с ханаанците, които живееха в Хеврон – името на Хеврон по-рано беше Кириат-Арба; те убиха Шешай, Ахиман и Талмай*. 11 Оттук потеглиха против жителите на Давир – името Давир по-рано беше Кириат-Сефер. 12 Тогава Халев каза: „Този, който порази Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам за жена дъщеря си Ахса.“ 13 Превзе го Готониил, син на Кеназ, по-малкия брат на Халев. Затова Халев му даде за жена дъщеря си Ахса. 14 Когато тя беше доведена при него, Готониил я уговори да измоли от баща си една нива. Тогава тя слезе от осела. Халев я попита: „Какво искаш?“ 15 Тя му отговори: „Прояви към мене благоволение – понеже ти ми даде южна суха земя, дай ми сега и водни извори.“ Затова Халев и даде горните извори и долните извори. 16 Потомците на кенееца Йотор, тъст на Мойсей, тръгнаха от Града на палмите заедно с юдеите за юдейската пустиня, която е на юг от Арад, дойдоха и се заселиха сред народа. 17 Мъжете от племето на Юда потеглиха заедно със сънародниците си от племето на Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Цефат, обрекоха града на изтребление и нарекоха този град Хорма. 18 Мъжете от племето на Юда превзеха също така и Газа с околностите и, Аскалон с околностите му, както и Екрон с околностите му*. 19 Господ беше с мъжете от племето на Юда. Така завладяха планината, но не можаха да прогонят жителите на долината, защото те имаха железни колесници. 20 А на Халев те дадоха Хеврон, както бе говорил Мойсей*, и Халев изгони оттам тримата синове на Енак. 21 Но мъжете от племето на Вениамин не можаха да прогонят йевусейците, които живееха в Йерусалим. Затова и до днес йевусейците живеят заедно с вениаминците в Йерусалим. 22 Също и мъжете от племето на Йосиф потеглиха против Ветил и Господ беше с тях. 23 Те пратиха хора да огледат Ветил; а името на града беше по-рано Луз. 24 Съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: „Покажи ни откъде може да се влезе в града и ние ще проявим милост към тебе.“ 25 Той им показа входа на града и те поразиха града с меч, а този човек с всичките му роднини оставиха живи. 26 Този човек отиде в земята на хетейците и построи град, и го нарече Луз. Това е името му и до днес. 27 Но Манасиевото племе не можа да прогони жителите на Бет-Сан и принадлежащите му области, жителите на Таанах и принадлежащите му области, жителите на Дор и принадлежащите му области, жителите на Ивлеам и принадлежащите му области, жителите на Мегидон и принадлежащите му области. Така ханаанците успяха да останат да живеят в тази земя. 28 А когато израилтяните станаха силен народ, наложиха на ханаанците принудителен труд, но не ги прогониха съвсем от страната. 29 Ефремовото племе също не можа да прогони живеещите в Газер ханаанци; и ханаанците живееха в Газер между тях. 30 Завулоновото племе също не можа да прогони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол и ханаанците живееха между тях, но бяха подложени на принудителен труд. 31 Асировото племе също не можа да прогони жителите на Ако, нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов. 32 Затова от Асировото племе живеят между местните жители, ханаанците, понеже не ги прогониха. 33 Също и Нефталимовото племе не можа да прогони жителите на Ветсамис и на Бет-Анат и затова живее заедно с местните жители, ханаанците. Но все пак жителите на Ветсамис и на Бет-Анат бяха подложени на принудителен труд. 34 Аморейците принудиха мъжете от Дановото племе да се оттеглят в планинската област, понеже не им позволяваха да слизат в равнината. 35 Така аморейците успяха да останат да живеят в планината Херес*, в Айалон и Шаалвим. Но по-късно Йосифовото племе ги победи и те също бяха подложени на принудителен труд. 36 Границите на аморейците* се простираха от възвишението Акравим към Села и по-нататък.

Louis Segond 1910

1 Après la mort de Josué, les enfants d'Israël consultèrent l'Éternel, en disant: Qui de nous montera le premier contre les Cananéens, pour les attaquer? 2 L'Éternel répondit: Juda montera, voici, j'ai livré le pays entre ses mains. 3 Et Juda dit à Siméon, son frère: Monte avec moi dans le pays qui m'est échu par le sort, et nous combattrons les Cananéens; j'irai aussi avec toi dans celui qui t'est tombé en partage. Et Siméon alla avec lui. 4 Juda monta, et l'Éternel livra entre leurs mains les Cananéens et les Phéréziens; ils battirent dix mille hommes à Bézek. 5 Ils trouvèrent Adoni Bézek à Bézek; ils l'attaquèrent, et ils battirent les Cananéens et les Phéréziens. 6 Adoni Bézek prit la fuite; mais ils le poursuivirent et le saisirent, et ils lui coupèrent les pouces des mains et des pieds. 7 Adoni Bézek dit: Soixante-dix rois, ayant les pouces des mains et des pieds coupés, ramassaient sous ma table; Dieu me rend ce que j'ai fait. On l'emmena à Jérusalem, et il y mourut. 8 Les fils de Juda attaquèrent Jérusalem et la prirent, ils la frappèrent du tranchant de l'épée et mirent le feu à la ville. 9 Les fils de Juda descendirent ensuite, pour combattre les Cananéens qui habitaient la montagne, la contrée du midi et la plaine. 10 Juda marcha contre les Cananéens qui habitaient à Hébron, appelée autrefois Kirjath Arba; et il battit Schéschaï, Ahiman et Talmaï. 11 De là il marcha contre les habitants de Debir: Debir s'appelait autrefois Kirjath Sépher. 12 Caleb dit: Je donnerai ma fille Acsa pour femme à celui qui battra Kirjath Sépher et qui la prendra. 13 Othniel, fils de Kenaz, frère cadet de Caleb, s'en empara; et Caleb lui donna pour femme sa fille Acsa. 14 Lorsqu'elle fut entrée chez Othniel, elle le sollicita de demander à son père un champ. Elle descendit de dessus son âne; et Caleb lui dit: Qu'as-tu? 15 Elle lui répondit: Fais-moi un présent, car tu m'as donné une terre du midi; donne-moi aussi des sources d'eau. Et Caleb lui donna les sources supérieures et les sources inférieures. 16 Les fils du Kénien, beau-père de Moïse, montèrent de la ville des palmiers, avec les fils de Juda, dans le désert de Juda au midi d'Arad, et ils allèrent s'établir parmi le peuple. 17 Juda se mit en marche avec Siméon, son frère, et ils battirent les Cananéens qui habitaient à Tsephath; ils dévouèrent la ville par interdit, et on l'appela Horma. 18 Juda s'empara encore de Gaza et de son territoire, d'Askalon et de son territoire, et d'Ékron et de son territoire. 19 L'Éternel fut avec Juda; et Juda se rendit maître de la montagne, mais il ne put chasser les habitants de la plaine, parce qu'ils avaient des chars de fer. 20 On donna Hébron à Caleb, comme l'avait dit Moïse; et il en chassa les trois fils d'Anak. 21 Les fils de Benjamin ne chassèrent point les Jébusiens qui habitaient à Jérusalem; et les Jébusiens ont habité jusqu'à ce jour dans Jérusalem avec les fils de Benjamin. 22 La maison de Joseph monta aussi contre Béthel, et l'Éternel fut avec eux. 23 La maison de Joseph fit explorer Béthel, qui s'appelait autrefois Luz. 24 Les gardes virent un homme qui sortait de la ville, et ils lui dirent: Montre-nous par où nous pourrons entrer dans la ville, et nous te ferons grâce. 25 Il leur montra par où ils pourraient entrer dans la ville. Et ils frappèrent la ville du tranchant de l'épée; mais ils laissèrent aller cet homme et toute sa famille. 26 Cet homme se rendit dans le pays des Héthiens; il bâtit une ville, et lui donna le nom de Luz, nom qu'elle a porté jusqu'à ce jour. 27 Manassé ne chassa point les habitants de Beth Schean et des villes de son ressort, de Thaanac et des villes de son ressort, de Dor et des villes de son ressort, de Jibleam et des villes de son ressort, de Meguiddo et des villes de son ressort; et les Cananéens voulurent rester dans ce pays. 28 Lorsqu'Israël fut assez fort, il assujettit les Cananéens à un tribut, mais il ne les chassa point. 29 Éphraïm ne chassa point les Cananéens qui habitaient à Guézer, et les Cananéens habitèrent au milieu d'Éphraïm à Guézer. 30 Zabulon ne chassa point les habitants de Kitron, ni les habitants de Nahalol; et les Cananéens habitèrent au milieu de Zabulon, mais ils furent assujettis à un tribut. 31 Aser ne chassa point les habitants d'Acco, ni les habitants de Sidon, ni ceux d'Achlal, d'Aczib, de Helba, d'Aphik et de Rehob; 32 et les Asérites habitèrent au milieu des Cananéens, habitants du pays, car ils ne les chassèrent point. 33 Nephthali ne chassa point les habitants de Beth Schémesch, ni les habitants de Beth Anath, et il habita au milieu des Cananéens, habitants du pays, mais les habitants de Beth Schémesch et de Beth Anath furent assujettis à un tribut. 34 Les Amoréens repoussèrent dans la montagne les fils de Dan, et ne les laissèrent pas descendre dans la plaine. 35 Les Amoréens voulurent rester à Har Hérès, à Ajalon et à Schaalbim; mais la main de la maison de Joseph s'appesantit sur eux, et ils furent assujettis à un tribut. 36 Le territoire des Amoréens s'étendait depuis la montée d'Akrabbim, depuis Séla, et en dessus.

Richter 1 | Съвременен български превод Louis Segond 1910

Окончателно завладяване на Ханаан след Иисус Навин