1Аз говоря истината в името на Христос, не лъжа и съвестта ми е свидетел чрез Светия Дух:2голяма е скръбта ми и непрестанна е мъката на сърцето ми!3Бих предпочел самият аз да бъда отлъчен от Христос заради братята си, мои сродници по плът,4които са израилтяни – защото на тях Бог даде осиновяването и славата, заветите и законодателството, богослужението и обещанията;5те са потомци на праотците, от тях е и Христос по плът, Който е Бог над всичко, благословен за вечни времена, амин.6Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни,7нито всички потомци на Авраам са Негови истински деца, понеже е казано: „Именно потомството от Исаак ще се нарече с твоето име.“8Това означава, че не децата по плът са Божии деца, а децата по обещание се признават за потомство,9защото това са думите на обещанието към Авраам: „По това време ще дойда и Сарра ще има син.“10И не само за Сарра, но така беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаак, нашия праотец.11Защото те още не бяха се родили, нито бяха направили нещо добро или лошо, когато Бог – за да се знае, че Божието решение при избора зависи12не от дела, а от Призоваващия, и рече: „По-големият ще служи на по-малкия.“13Както е писано: „Възлюбих Яков, а Исав намразих.“14И тъй, какво да кажем? Нима у Бога има неправда? Съвсем не!15Защото Той каза на Мойсей: „Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“*16Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост.17И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“18Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска.
Божият гняв и милосърдие
19Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“20Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“21Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена?22Какво от това, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да разкрие мощта Си, е бил твърде дълготърпелив към съдовете, които заслужаваха гнева Му и бяха обречени на гибел,23или пък за да разкрие богатството на Своята слава над съдовете, които заслужават милосърдие и са отредени за слава,24дари с милост нас, които Той призова не само от юдеите, но и от езичниците?25Така казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената.“26И на онова място, където им беше казано: „Вие не сте Мой народ“, там ще бъдат наречени синове на живия Бог.27А Исаия възкликва за Израил: „Дори Израилевите синове да бъдат многобройни като морския пясък, само един остатък от тях ще се спаси.28Защото Господ ще постъпи решително и съвсем справедливо* и ще изпълни на земята, каквото е решил.“29И както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не беше оставил от нас малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.“
Израил и благовестието
30И тъй, какво можем да добавим? Езичниците, които не търсеха оправдаване, получиха оправдаване, и то оправдаване чрез вярата.31А Израил, който търсеше правдата според закона, не достигна до правдата според закона.32Защо? Защото се стремяха към оправдаване не чрез вярата, а като че ли чрез делата според закона*. Те се препънаха в Камъка за препъване,33както е писано: „Ето полагам в Сион камък за препъване и камък за съблазън. И всеки*, който вярва в него, няма да погине.“
Louis Segond 1910
1Je dis la vérité en Christ, je ne mens point, ma conscience m'en rend témoignage par le Saint Esprit:2J'éprouve une grande tristesse, et j'ai dans le coeur un chagrin continuel.3Car je voudrais moi-même être anathème et séparé de Christ pour mes frères, mes parents selon la chair,4qui sont Israélites, à qui appartiennent l'adoption, et la gloire, et les alliances, et la loi, et le culte,5et les promesses, et les patriarches, et de qui est issu, selon la chair, le Christ, qui est au-dessus de toutes choses, Dieu béni éternellement. Amen!6Ce n'est point à dire que la parole de Dieu soit restée sans effet. Car tous ceux qui descendent d'Israël ne sont pas Israël,7et, pour être la postérité d'Abraham, ils ne sont pas tous ses enfants; mais il est dit: En Isaac sera nommée pour toi une postérité,8c'est-à-dire que ce ne sont pas les enfants de la chair qui sont enfants de Dieu, mais que ce sont les enfants de la promesse qui sont regardés comme la postérité.9Voici, en effet, la parole de la promesse: Je reviendrai à cette même époque, et Sara aura un fils.10Et, de plus, il en fut ainsi de Rébecca, qui conçut du seul Isaac notre père;11car, quoique les enfants ne fussent pas encore nés et ils n'eussent fait ni bien ni mal, -afin que le dessein d'élection de Dieu subsistât, sans dépendre des oeuvres, et par la seule volonté de celui qui appelle, -12il fut dit à Rébecca: L'aîné sera assujetti au plus jeune; selon qu'il est écrit:13J'ai aimé Jacob Et j'ai haï Ésaü.14Que dirons-nous donc? Y a-t-il en Dieu de l'injustice? Loin de là!15Car il dit à Moïse: Je ferai miséricorde à qui je fais miséricorde, et j'aurai compassion de qui j'ai compassion.16Ainsi donc, cela ne dépend ni de celui qui veut, ni de celui qui court, mais de Dieu qui fait miséricorde.17Car l'Écriture dit à Pharaon: Je t'ai suscité à dessein pour montrer en toi ma puissance, et afin que mon nom soit publié par toute la terre.18Ainsi, il fait miséricorde à qui il veut, et il endurcit qui il veut.19Tu me diras: Pourquoi blâme-t-il encore? Car qui est-ce qui résiste à sa volonté?20O homme, toi plutôt, qui es-tu pour contester avec Dieu? Le vase d'argile dira-t-il à celui qui l'a formé: Pourquoi m'as-tu fait ainsi?21Le potier n'est-il pas maître de l'argile, pour faire avec la même masse un vase d'honneur et un vase d'un usage vil?22Et que dire, si Dieu, voulant montrer sa colère et faire connaître sa puissance, a supporté avec une grande patience des vases de colère formés pour la perdition,23et s'il a voulu faire connaître la richesse de sa gloire envers des vases de miséricorde qu'il a d'avance préparés pour la gloire?24Ainsi nous a-t-il appelés, non seulement d'entre les Juifs, mais encore d'entre les païens,25selon qu'il le dit dans Osée: J'appellerai mon peuple celui qui n'était pas mon peuple, et bien-aimée celle qui n'était pas la bien-aimée;26et là où on leur disait: Vous n'êtes pas mon peuple! ils seront appelés fils du Dieu vivant.27Ésaïe, de son côté, s'écrie au sujet d'Israël: Quand le nombre des fils d'Israël serait comme le sable de la mer, Un reste seulement sera sauvé.28Car le Seigneur exécutera pleinement et promptement sur la terre ce qu'il a résolu.29Et, comme Ésaïe l'avait dit auparavant: Si le Seigneur des armées Ne nous eût laissé une postérité, Nous serions devenus comme Sodome, Nous aurions été semblables à Gomorrhe.30Que dirons-nous donc? Les païens, qui ne cherchaient pas la justice, ont obtenu la justice, la justice qui vient de la foi,31tandis qu'Israël, qui cherchait une loi de justice, n'est pas parvenu à cette loi.32Pourquoi? Parce qu'Israël l'a cherchée, non par la foi, mais comme provenant des oeuvres. Ils se sont heurtés contre la pierre d'achoppement,33selon qu'il est écrit: Voici, je mets en Sion une pierre d'achoppement Et un rocher de scandale, Et celui qui croit en lui ne sera point confus.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.