Psalm 10 | Съвременен български превод

(9:22-39)

1 Защо, Господи, стоиш далече и се криеш във време на неволя? 2 Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си. Нека да се хване в кроежите, които е замислил. 3 Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си, алчният кощунства и презира Господа. 4 В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва: „Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли. 5 Пътищата му са неуспешни във всяко време. Твоите присъди са високо и далече от него. Всички свои неприятели презира. 6 Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм, зло няма да ме сполети от род в род.“ 7 Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие, а езикът му е несправедлив и пагубен. 8 Той стои в засада край селищата, убива невинния в потайни места, очите му дебнат бедния. 9 Той се таи като лъв в храсталака, причаква, за да хване сиромаха. Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си. 10 Той сразява, удря и слабите падат в неговата примка. 11 Казва си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“ 12 Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си! Не забравяй потиснатите. 13 Защото нечестивият може да се отрича от Бога и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“ 14 Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения, за да въздадеш с Твоята ръка. Бедните се уповават на Тебе. Ти си помощник на сираците. 15 Сломи ръката на злия и нечестивия, така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо. 16 Господ е Цар за вечни времена и завинаги! Онези, които се покланят на други богове, ще изчезнат от Неговата земя. 17 Господи, Ти чуваш желанието на смирените. Ти укрепваш сърцата им, вслушваш се, 18 за да въздадеш правосъдие на сираците и потиснатите и повече никой човек да не всява страх по земята.

Louis Segond 1910

1 Pourquoi, ô Éternel! te tiens-tu éloigné? Pourquoi te caches-tu au temps de la détresse? 2 Le méchant dans son orgueil poursuit les malheureux, Ils sont victimes des trames qu'il a conçues. 3 Car le méchant se glorifie de sa convoitise, Et le ravisseur outrage, méprise l'Éternel. 4 Le méchant dit avec arrogance: Il ne punit pas! Il n'y a point de Dieu! -Voilà toutes ses pensées. 5 Ses voies réussissent en tout temps; Tes jugements sont trop élevés pour l'atteindre, Il souffle contre tous ses adversaires. 6 Il dit en son coeur: Je ne chancelle pas, Je suis pour toujours à l'abri du malheur! 7 Sa bouche est pleine de malédictions, de tromperies et de fraudes; Il y a sous sa langue de la malice et de l'iniquité. 8 Il se tient en embuscade près des villages, Il assassine l'innocent dans des lieux écartés; Ses yeux épient le malheureux. 9 Il est aux aguets dans sa retraite, comme le lion dans sa tanière, Il est aux aguets pour surprendre le malheureux; Il le surprend et l'attire dans son filet. 10 Il se courbe, il se baisse, Et les misérables tombent dans ses griffes. 11 Il dit en son coeur: Dieu oublie! Il cache sa face, il ne regarde jamais! 12 Lève-toi, Éternel! ô Dieu, lève ta main! N'oublie pas les malheureux! 13 Pourquoi le méchant méprise-t-il Dieu? Pourquoi dit-il en son coeur: Tu ne punis pas? 14 Tu regardes cependant, car tu vois la peine et la souffrance, Pour prendre en main leur cause; C'est à toi que s'abandonne le malheureux, C'est toi qui viens en aide à l'orphelin. 15 Brise le bras du méchant, Punis ses iniquités, et qu'il disparaisse à tes yeux! 16 L'Éternel est roi à toujours et à perpétuité; Les nations sont exterminées de son pays. 17 Tu entends les voeux de ceux qui souffrent, ô Éternel! Tu affermis leur coeur; tu prêtes l'oreille 18 Pour rendre justice à l'orphelin et à l'opprimé, Afin que l'homme tiré de la terre cesse d'inspirer l'effroi.

Psalm 10 | Съвременен български превод Louis Segond 1910

(9:22-39)