Sprüche 31 | Съвременен български превод

Мъдрите слова на цар Лемуил

1 Слова към Лемуил, цар на Маса, с които го е поучила майка му:

2 „Чуй, сине мой! Чуй, сине на утробата ми! Чуй, сине на оброците ми!

3 Не отдавай силите си на жени, нито усилията си на тези, които погубват царе.

4 Не подобава на царете, Лемуиле, не подобава на царете да пият вино, нито на князете – сикер,

5 за да не би, като се опият, да забравят закона и произволно да променят присъдата на угнетените.

6 Дайте сикер на загиващия и вино на тези, чиито сърца са огорчени.

7 Нека такъв пийне и забрави своята беднотия, и да не си спомня вече за своята мъка.

8 Отваряй устата си за безгласния и за правата на всички сираци.

9 Отваряй устата си, съди справедливо, въздавай право на потиснатия и бедния.

Добродетелната жена

10 Кой може да намери добродетелна жена? Нейната цена е по-висока от скъпоценните камъни.

11 Мъжът и се доверява на нея сърдечно и той няма да остане без печалба.

12 Тя му прави добрини, а не злини, през всички дни на живота си.

13 Набавя си вълна и лен и изработва с ръцете си това, което и е присърце.

14 Тя е като търговските кораби – осигурява прехраната си отдалече.

15 Тя става още през нощта и раздава храна в дома си и се разпорежда на слугините си.

16 Замисли да има нива и я купува; от плода на ръчната си работа насажда лозе.

17 Препасва здраво кръста си и раздвижва ръцете си.

18 Тя разбира, че придобитото от нея е добро, и светилникът и не угасва през нощта.

19 Протяга ръце към хурката и пръстите и хващат вретеното.

20 Щедро отваря ръка за изпадналия в беда – подава ръка и на беден.

21 Не се бои от студ за дома си, защото цялата и челяд е облечена с двойни дрехи.

22 Тя си тъче завивки сама; висон и пурпур е нейното облекло.

23 Мъжът и е на висока почит при градските порти, когато стои там със старейшините на страната.

24 Тя изработва ризи и ги продава, доставя пояси на морските търговци.

25 Сила и достойнство са нейното облекло и гледа радостно към бъдещето.

26 Тя отваря уста, изпълнена с мъдрост, и блага поука е на езика и.

27 Следи за вървежа на работите в дома си и не яде хляба напразно.

28 Децата стават и се хвалят от нея, мъжът и също я прославя:

29 „Много добродетелни жени е имало, но ти надмина всички.“

30 Миловидността е измамна и хубостта – преходна; но жена, която има страхопочитание пред Господа, е достойна за възхвала.

31 Отдайте и признание заради плода на ръцете и и нека нейните дела се прославят при градските порти!“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 Paroles du roi Lemuel. Sentences par lesquelles sa mère l'instruisit.

2 Que te dirai-je, mon fils? que te dirai-je, fils de mes entrailles? Que te dirai-je, mon fils, objet de mes voeux?

3 Ne livre pas ta vigueur aux femmes, Et tes voies à celles qui perdent les rois.

4 Ce n'est point aux rois, Lemuel, Ce n'est point aux rois de boire du vin, Ni aux princes de rechercher des liqueurs fortes,

5 De peur qu'en buvant ils n'oublient la loi, Et ne méconnaissent les droits de tous les malheureux.

6 Donnez des liqueurs fortes à celui qui périt, Et du vin à celui qui a l'amertume dans l'âme;

7 Qu'il boive et oublie sa pauvreté, Et qu'il ne se souvienne plus de ses peines.

8 Ouvre ta bouche pour le muet, Pour la cause de tous les délaissés.

9 Ouvre ta bouche, juge avec justice, Et défends le malheureux et l'indigent.

10 Qui peut trouver une femme vertueuse? Elle a bien plus de valeur que les perles.

11 Le coeur de son mari a confiance en elle, Et les produits ne lui feront pas défaut.

12 Elle lui fait du bien, et non du mal, Tous les jours de sa vie.

13 Elle se procure de la laine et du lin, Et travaille d'une main joyeuse.

14 Elle est comme un navire marchand, Elle amène son pain de loin.

15 Elle se lève lorsqu'il est encore nuit, Et elle donne la nourriture à sa maison Et la tâche à ses servantes.

16 Elle pense à un champ, et elle l'acquiert; Du fruit de son travail elle plante une vigne.

17 Elle ceint de force ses reins, Et elle affermit ses bras.

18 Elle sent que ce qu'elle gagne est bon; Sa lampe ne s'éteint point pendant la nuit.

19 Elle met la main à la quenouille, Et ses doigts tiennent le fuseau.

20 Elle tend la main au malheureux, Elle tend la main à l'indigent.

21 Elle ne craint pas la neige pour sa maison, Car toute sa maison est vêtue de cramoisi.

22 Elle se fait des couvertures, Elle a des vêtements de fin lin et de pourpre.

23 Son mari est considéré aux portes, Lorsqu'il siège avec les anciens du pays.

24 Elle fait des chemises, et les vend, Et elle livre des ceintures au marchand.

25 Elle est revêtue de force et de gloire, Et elle se rit de l'avenir.

26 Elle ouvre la bouche avec sagesse, Et des instructions aimables sont sur sa langue.

27 Elle veille sur ce qui se passe dans sa maison, Et elle ne mange pas le pain de paresse.

28 Ses fils se lèvent, et la disent heureuse; Son mari se lève, et lui donne des louanges:

29 Plusieurs filles ont une conduite vertueuse; Mais toi, tu les surpasses toutes.

30 La grâce est trompeuse, et la beauté est vaine; La femme qui craint l'Éternel est celle qui sera louée.

31 Récompensez-la du fruit de son travail, Et qu'aux portes ses oeuvres la louent.

Public Domain