Matthäus 8 | Съвременен български превод

Чудесата на Иисус Христос: Излекуване на прокажен

1 А когато слезе от планината, последваха Го много хора. 2 И, ето приближи се един човек, болен от проказа. Той Му се кланяше и казваше: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“ 3 Тогава Иисус протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И той веднага се очисти от проказата. 4 А Иисус му заръча: „Внимавай, не разказвай това на никого, но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, предписан от Мойсей – като свидетелство пред свещениците!“

Излекуване на слугата на стотника

5 Когато Иисус влезе в Капернаум, до Него се приближи един стотник и Му се молеше: 6 „Господи, слугата ми лежи парализиран у дома и страда от непоносими болки.“ 7 Той му каза: „Ще дойда и ще го излекувам.“ 8 В отговор стотникът рече: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее. 9 Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт; и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: „Иди“ – и отива, на друг: „Ела“ – и идва, а на слугата си: „Направи това“, и той го прави.“ 10 Когато Иисус чу това, Той се учуди и рече на онези, които Го следваха: „Истината ви казвам: дори в Израил не намерих толкова голяма вяра. 11 Казвам ви още: ще дойдат още много хора от изток и запад и ще насядат на трапеза в небесното царство заедно с Авраам, Исаак и Яков, 12 а синовете на царството* ще бъдат изхвърлени навън – в тъмнината. Там ще има плач и скърцане със зъби.“ 13 А на стотника Иисус каза: „Иди си! Нека стане тъй, както си повярвал!“ И в същия миг слугата му оздравя.

Излекуване на тъщата на Петър

14 Когато дойде в дома на Петър, Иисус видя, че тъщата му лежи болна от силна треска. 15 Тогава Той се докосна до ръката и и треската изчезна. Тя стана и Му прислужваше. 16 А когато се свечери, доведоха при Него много болни, обхванати от зли духове. И Той само с една дума изгони духовете и излекува всички болни. 17 Тъй се изпълни словото на пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Себе Си нашите страдания и понесе болестите ни.“

Изисквания към последователите на Иисус Христос

18 Когато Иисус се видя заобиколен от много народ, заповяда на учениците Си да отплават на другия бряг. 19 Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: „Учителю, ще Те следвам, където и да отидеш.“ 20 А Иисус му каза: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“ 21 Друг един от учениците Му каза: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“ 22 Но Иисус му отговори: „Последвай Ме и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.“

Укротяване на бурята

23 И когато влезе в една лодка, след Него влязоха и учениците Му. 24 И, ето изведнъж в езерото се разрази силна буря, тъй че вълните заливаха лодката. А Той спеше. 25 Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и завикаха: „Господи, спаси ни, загиваме!“ 26 А Той им каза: „Защо сте тъй страхливи, маловерци?“ И като стана, запрети на ветровете и на вълните и настъпи пълно затишие. 27 А хората с удивление казаха: „Какъв е Този, че и ветровете, и вълните Му се покоряват?“

Изгонване на бесове

28 Когато Иисус достигна отвъдния бряг – в областта на гадаринците*, срещнаха Го двама души, обхванати от бесове. Те излизаха от гробищата и бяха тъй свирепи, че никой не смееше да мине по този път. 29 Щом Го видяха, те завикаха с думите: „Какво искаш от нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“ 30 А далеч от тях пасеше голямо стадо свине. 31 Бесовете Го молеха с думите: „Ако ни изгониш, позволи ни да влезем в стадото свине.“ 32 И Той им каза: „Идете!“ Тогава те излязоха от двамата и влязоха в стадото свине. И цялото стадо свине се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави във водата. 33 А свинарите избягаха и като отидоха в града, разказаха за всичко, както и за случилото се с обхванатите от бесове. 34 Тогава целият град излезе да посрещне Иисус. Като Го видяха, молеха Го да напусне страната им.

Louis Segond 1910

1 Lorsque Jésus fut descendu de la montagne, une grande foule le suivit. 2 Et voici, un lépreux s'étant approché se prosterna devant lui, et dit: Seigneur, si tu le veux, tu peux me rendre pur. 3 Jésus étendit la main, le toucha, et dit: Je le veux, sois pur. Aussitôt il fut purifié de sa lèpre. 4 Puis Jésus lui dit: Garde-toi d'en parler à personne; mais va te montrer au sacrificateur, et présente l'offrande que Moïse a prescrite, afin que cela leur serve de témoignage. 5 Comme Jésus entrait dans Capernaüm, un centenier l'aborda, 6 le priant et disant: Seigneur, mon serviteur est couché à la maison, atteint de paralysie et souffrant beaucoup. 7 Jésus lui dit: J'irai, et je le guérirai. 8 Le centenier répondit: Seigneur, je ne suis pas digne que tu entres sous mon toit; mais dis seulement un mot, et mon serviteur sera guéri. 9 Car, moi qui suis soumis à des supérieurs, j'ai des soldats sous mes ordres; et je dis à l'un: Va! et il va; à l'autre: Viens! et il vient; et à mon serviteur: Fais cela! et il le fait. 10 Après l'avoir entendu, Jésus fut dans l'étonnement, et il dit à ceux qui le suivaient: Je vous le dis en vérité, même en Israël je n'ai pas trouvé une aussi grande foi. 11 Or, je vous déclare que plusieurs viendront de l'orient et de l'occident, et seront à table avec Abraham, Isaac et Jacob, dans le royaume des cieux. 12 Mais les fils du royaume seront jetés dans les ténèbres du dehors, où il y aura des pleurs et des grincements de dents. 13 Puis Jésus dit au centenier: Va, qu'il te soit fait selon ta foi. Et à l'heure même le serviteur fut guéri. 14 Jésus se rendit ensuite à la maison de Pierre, dont il vit la belle-mère couchée et ayant la fièvre. 15 Il toucha sa main, et la fièvre la quitta; puis elle se leva, et le servit. 16 Le soir, on amena auprès de Jésus plusieurs démoniaques. Il chassa les esprits par sa parole, et il guérit tous les malades, 17 afin que s'accomplît ce qui avait été annoncé par Ésaïe, le prophète: Il a pris nos infirmités, et il s'est chargé de nos maladies. 18 Jésus, voyant une grande foule autour de lui, donna l'ordre de passer à l'autre bord. 19 Un scribe s'approcha, et lui dit: Maître, je te suivrai partout où tu iras. 20 Jésus lui répondit: Les renards ont des tanières, et les oiseaux du ciel ont des nids; mais le Fils de l'homme n'a pas où reposer sa tête. 21 Un autre, d'entre les disciples, lui dit: Seigneur, permets-moi d'aller d'abord ensevelir mon père. 22 Mais Jésus lui répondit: Suis-moi, et laisse les morts ensevelir leurs morts. 23 Il monta dans la barque, et ses disciples le suivirent. 24 Et voici, il s'éleva sur la mer une si grande tempête que la barque était couverte par les flots. Et lui, il dormait. 25 Les disciples s'étant approchés le réveillèrent, et dirent: Seigneur, sauve-nous, nous périssons! 26 Il leur dit: Pourquoi avez-vous peur, gens de peu de foi? Alors il se leva, menaça les vents et la mer, et il y eut un grand calme. 27 Ces hommes furent saisis d'étonnement: Quel est celui-ci, disaient-ils, à qui obéissent même les vents et la mer? 28 Lorsqu'il fut à l'autre bord, dans le pays des Gadaréniens, deux démoniaques, sortant des sépulcres, vinrent au-devant de lui. Ils étaient si furieux que personne n'osait passer par là. 29 Et voici, ils s'écrièrent: Qu'y a-t-il entre nous et toi, Fils de Dieu? Es-tu venu ici pour nous tourmenter avant le temps? 30 Il y avait loin d'eux un grand troupeau de pourceaux qui paissaient. 31 Les démons priaient Jésus, disant: Si tu nous chasses, envoie-nous dans ce troupeau de pourceaux. 32 Il leur dit: Allez! Ils sortirent, et entrèrent dans les pourceaux. Et voici, tout le troupeau se précipita des pentes escarpées dans la mer, et ils périrent dans les eaux. 33 Ceux qui les faisaient paître s'enfuirent, et allèrent dans la ville raconter tout ce qui s'était passé et ce qui était arrivé aux démoniaques. 34 Alors toute la ville sortit à la rencontre de Jésus; et, dès qu'ils le virent, ils le supplièrent de quitter leur territoire.

Matthäus 8 | Съвременен български превод Louis Segond 1910