Markus 7 | Съвременен български превод

Божии заповеди и човешки предания

1 При Него се събраха фарисеите и някои от книжниците, дошли от Йерусалим.

2 Те видяха, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти, т. е. с неумити ръце, и ги укориха.

3 Защото фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си умият усърдно ръцете, придържайки се към преданието на нашите предци.

4 И като си дойдат от пазара, не ядат, докато не се умият. Има и много други неща, които са приели да спазват: измиване на чаши, гърнета, медни съдове и легла.

5 Тогава фарисеите и книжниците Го запитаха: „Защо учениците Ти не постъпват според преданието на нашите предци, а ядат хляба с неумити ръце?“

6 А Той им рече: „Добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерите, както е писано: „Този народ с устните си Ме почита, но сърцето му стои далече от Мене.“

7 Напразно обаче Ме почитат, щом като проповядват поучения, които са човешки наредби.

8 Понеже оставихте Божията заповед и спазвате човешкото предание, миете гърнета и чаши и вършите много други подобни неща.“

9 И им каза: „Добре отменяте Божията заповед, за да спазите вашето предание.

10 Защото Мойсей е казал: „Почитай баща си и майка си“ и „Който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт“.

11 А вие казвате: „Ако някой каже на баща си или на майка си: „Това, което ти би получил от мене, е курбан, което означава дар за Бога“ –

12 така вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си,

13 като престъпвате Божието слово чрез преданието си, което вие предавате, и вършите множество подобни неща.“

Кое прави човека нечист

14 И като повика целия народ, Иисус заговори: „Чуйте Ме всички и разберете:

15 нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни, но което излиза от него, то осквернява човека.

16 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“

17 И след като се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за тази притча.

18 А Той им каза: „Нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?

19 Защото то не влиза в сърцето му, а в корема и излиза навън.“ Така Той очисти всяка храна.

20 Още каза: „Което излиза от човека, то осквернява човека.

21 Защото отвътре, от човешкото сърце, излизат зли помисли, прелюбодейства, блудства, убийства,

22 кражби, користолюбие, лукавства, коварство, разпътство, завист, богохулство, гордост, безумство.

23 Цялото това зло излиза отвътре и осквернява човека.“

Вярата на една езичница

24 След като си тръгна оттам, Иисус отиде в пределите на Тир и Сидон. И като влезе в една къща, не искаше никой да знае това. Но не можа да се укрие.

25 Една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, щом като чу за Него, влезе и падна в нозете Му.

26 Тази жена беше езичница, сирофиникийка по произход, и Го молеше да изгони беса от дъщеря и.

27 Но Иисус и каза: „Нека първо децата да бъдат нахранени, защото не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“

28 А тя в отговор Му каза: „Да, Господи, но и кучетата ядат под трапезата трохите от децата.“

29 И Той и каза: „Заради тази дума – иди си, бесът излезе от дъщеря ти.“

30 И като си отиде вкъщи, тя намери детето да лежи в леглото и бесът беше излязъл.

Иисус Христос изцелява един глух

31 А като излезе пак от пределите на Тир и Сидон, Иисус дойде при Галилейското езеро в областта на Десетоградието.

32 Тогава доведоха при Него един глух и заекващ човек и Го молеха да възложи ръка на него.

33 Иисус го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му;

34 а като погледна към небето, въздъхна и му каза: „Ефата“, което означава „Отвори се“.

35 Веднага ушите му се отвориха, връзките на езика му се развързаха и заговори правилно.

36 Тогава им заповяда да не казват на никого. Но колкото Той им забраняваше, толкова повече те разгласяваха.

37 Защото бяха извънредно учудени и казаха: „Всичко прави хубаво: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 Les pharisiens et quelques scribes, venus de Jérusalem, s'assemblèrent auprès de Jésus.

2 Ils virent quelques-uns de ses disciples prendre leurs repas avec des mains impures, c'est-à-dire, non lavées.

3 Or, les pharisiens et tous les Juifs ne mangent pas sans s'être lavé soigneusement les mains, conformément à la tradition des anciens;

4 et, quand ils reviennent de la place publique, ils ne mangent qu'après s'être purifiés. Ils ont encore beaucoup d'autres observances traditionnelles, comme le lavage des coupes, des cruches et des vases d'airain.

5 Et les pharisiens et les scribes lui demandèrent: Pourquoi tes disciples ne suivent-ils pas la tradition des anciens, mais prennent-ils leurs repas avec des mains impures?

6 Jésus leur répondit: Hypocrites, Ésaïe a bien prophétisé sur vous, ainsi qu'il est écrit: Ce peuple m'honore des lèvres, Mais son coeur est éloigné de moi.

7 C'est en vain qu'ils m'honorent, En donnant des préceptes qui sont des commandements d'hommes.

8 Vous abandonnez le commandement de Dieu, et vous observez la tradition des hommes.

9 Il leur dit encore: Vous anéantissez fort bien le commandement de Dieu, pour garder votre tradition.

10 Car Moïse a dit: Honore ton père et ta mère; et: Celui qui maudira son père ou sa mère sera puni de mort.

11 Mais vous, vous dites: Si un homme dit à son père ou à sa mère: Ce dont j'aurais pu t'assister est corban, c'est-à-dire, une offrande à Dieu,

12 vous ne le laissez plus rien faire pour son père ou pour sa mère,

13 annulant ainsi la parole de Dieu par votre tradition, que vous avez établie. Et vous faites beaucoup d'autres choses semblables.

14 Ensuite, ayant de nouveau appelé la foule à lui, il lui dit: Écoutez-moi tous, et comprenez.

15 Il n'est hors de l'homme rien qui, entrant en lui, puisse le souiller; mais ce qui sort de l'homme, c'est ce qui le souille.

16 Si quelqu'un a des oreilles pour entendre, qu'il entende.

17 Lorsqu'il fut entré dans la maison, loin de la foule, ses disciples l'interrogèrent sur cette parabole.

18 Il leur dit: Vous aussi, êtes-vous donc sans intelligence? Ne comprenez-vous pas que rien de ce qui du dehors entre dans l'homme ne peut le souiller?

19 Car cela n'entre pas dans son coeur, mais dans son ventre, puis s'en va dans les lieux secrets, qui purifient tous les aliments.

20 Il dit encore: Ce qui sort de l'homme, c'est ce qui souille l'homme.

21 Car c'est du dedans, c'est du coeur des hommes, que sortent les mauvaises pensées, les adultères, les impudicités, les meurtres,

22 les vols, les cupidités, les méchancetés, la fraude, le dérèglement, le regard envieux, la calomnie, l'orgueil, la folie.

23 Toutes ces choses mauvaises sortent du dedans, et souillent l'homme.

24 Jésus, étant parti de là, s'en alla dans le territoire de Tyr et de Sidon. Il entra dans une maison, désirant que personne ne le sût; mais il ne put rester caché.

25 Car une femme, dont la fille était possédée d'un esprit impur, entendit parler de lui, et vint se jeter à ses pieds.

26 Cette femme était grecque, syro-phénicienne d'origine. Elle le pria de chasser le démon hors de sa fille. Jésus lui dit:

27 Laisse d'abord les enfants se rassasier; car il n'est pas bien de prendre le pain des enfants, et de le jeter aux petits chiens.

28 Oui, Seigneur, lui répondit-elle, mais les petits chiens, sous la table, mangent les miettes des enfants.

29 Alors il lui dit: à cause de cette parole, va, le démon est sorti de ta fille.

30 Et, quand elle rentra dans sa maison, elle trouva l'enfant couchée sur le lit, le démon étant sorti.

31 Jésus quitta le territoire de Tyr, et revint par Sidon vers la mer de Galilée, en traversant le pays de la Décapole.

32 On lui amena un sourd, qui avait de la difficulté à parler, et on le pria de lui imposer les mains.

33 Il le prit à part loin de la foule, lui mit les doigts dans les oreilles, et lui toucha la langue avec sa propre salive;

34 puis, levant les yeux au ciel, il soupira, et dit: Éphphatha, c'est-à-dire, ouvre-toi.

35 Aussitôt ses oreilles s'ouvrirent, sa langue se délia, et il parla très bien.

36 Jésus leur recommanda de n'en parler à personne; mais plus il le leur recommanda, plus ils le publièrent.

37 Ils étaient dans le plus grand étonnement, et disaient: Il fait tout à merveille; même il fait entendre les sourds, et parler les muets.

Public Domain