Lukas 18 | Съвременен български превод

Притча за съдията и вдовицата

1 Иисус им показа с притча, че трябва винаги да се молят и да не падат духом, 2 като рече: „В един град имаше съдия, който нито от Бога се боеше, нито от човек се срамуваше. 3 В същия град имаше една вдовица. Тя все идваше при него и казваше: „Защити ме от моя противник!“ 4 Той дълго време не искаше, но после си рече: „Макар и от Бога да не се боя, и от човек да не се срамувам, 5 понеже тази вдовица ми досажда, ще я защитя. Иначе постоянно ще идва да ме безпокои“.“ 6 Тогава Господ рече: „Чуйте какво казва този неправеден съдия! 7 А нима Бог ще се забави да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем? 8 Казвам ви, ще ги защити много скоро! Но когато дойде Синът човешки, ще намери ли вяра на земята?“

Притча за митаря и фарисея

9 На онези пък, които бяха уверени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча: 10 „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар. 11 Фарисеят застана и се молеше така в себе си: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар, 12 постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.“ 13 А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“ 14 Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъди въздигнат.“

Иисус Христос благославя децата

15 Донасяха при Него и деца, за да положи ръка върху тях. Но учениците, като видяха това, ги възпираха. 16 Тогава Иисус повика децата и рече: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете. Защото на такива е Божието царство. 17 Истината ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“

За опасностите от богатството

18 Някакъв началник Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“ 19 Иисус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. 20 Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, почитай баща си и майка си.“ 21 А той отговори: „Всичко това съм спазвал от младини.“ 22 Като чу това, Иисус му каза: „Още едно не ти достига. Всичко, което имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене.“ 23 А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. 24 Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ 26 Като чуха това, рекоха: „А кой може да се спаси?“ 27 Иисус отговори: „Невъзможното за хората е възможно за Бога.“ 28 Тогава Петър каза: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“ 29 А Той им рече: „Истината ви казвам: няма никой, който е оставил къща, родители, братя, сестри, жена или деца заради Божието царство 30 и да не получи много повече в днешно време, а в идващия век – вечен живот.“

Трето предсказание за страданията и възкресението

31 И като повика при Себе Си дванадесетте ученици, Иисус им рече: „Ето отиваме в Йерусалим и ще се изпълни всичко, писано чрез пророците за Сина човешки. 32 Защото ще Го предадат на езичниците, ще Го поругаят, ще Го оскърбят и оплюят, 33 ще Го бичуват и убият. И на третия ден ще възкръсне.“ 34 Но от това те нищо не разбраха. Тези думи бяха неясни за тях и те не знаеха за какво им говори.

Излекуване на слепия в Йерихон

35 Когато Иисус се приближаваше към Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше. 36 И като чу да минава край него народ, той попита какво е това. 37 Казаха му, че Иисус от Назарет минава. 38 Тогава той извика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“ 39 Тези, които вървяха напред, го смъмриха да мълчи, но той още по-силно завика: „Сине Давидов, смили се над мене!“ 40 Иисус се спря и заповяда да го доведат при Него. А когато онзи се приближи до Него, го попита: 41 „Какво искаш да сторя за тебе?“ Той отвърна: „Господи, да прогледна.“ 42 Иисус му рече: „Прогледни! Твоята вяра те спаси.“ 43 И той веднага прогледна и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, отдаде възхвала на Бога.

Louis Segond 1910

1 Jésus leur adressa une parabole, pour montrer qu'il faut toujours prier, et ne point se relâcher. 2 Il dit: Il y avait dans une ville un juge qui ne craignait point Dieu et qui n'avait d'égard pour personne. 3 Il y avait aussi dans cette ville une veuve qui venait lui dire: Fais-moi justice de ma partie adverse. 4 Pendant longtemps il refusa. Mais ensuite il dit en lui-même: Quoique je ne craigne point Dieu et que je n'aie d'égard pour personne, 5 néanmoins, parce que cette veuve m'importune, je lui ferai justice, afin qu'elle ne vienne pas sans cesse me rompre la tête. 6 Le Seigneur ajouta: Entendez ce que dit le juge inique. 7 Et Dieu ne fera-t-il pas justice à ses élus, qui crient à lui jour et nuit, et tardera-t-il à leur égard? 8 Je vous le dis, il leur fera promptement justice. Mais, quand le Fils de l'homme viendra, trouvera-t-il la foi sur la terre? 9 Il dit encore cette parabole, en vue de certaines personnes se persuadant qu'elles étaient justes, et ne faisant aucun cas des autres: 10 Deux hommes montèrent au temple pour prier; l'un était pharisien, et l'autre publicain. 11 Le pharisien, debout, priait ainsi en lui-même: O Dieu, je te rends grâces de ce que je ne suis pas comme le reste des hommes, qui sont ravisseurs, injustes, adultères, ou même comme ce publicain; 12 je jeûne deux fois la semaine, je donne la dîme de tous mes revenus. 13 Le publicain, se tenant à distance, n'osait même pas lever les yeux au ciel; mais il se frappait la poitrine, en disant: O Dieu, sois apaisé envers moi, qui suis un pécheur. 14 Je vous le dis, celui-ci descendit dans sa maison justifié, plutôt que l'autre. Car quiconque s'élève sera abaissé, et celui qui s'abaisse sera élevé. 15 On lui amena aussi les petits enfants, afin qu'il les touchât. Mais les disciples, voyant cela, reprenaient ceux qui les amenaient. 16 Et Jésus les appela, et dit: Laissez venir à moi les petits enfants, et ne les en empêchez pas; car le royaume de Dieu est pour ceux qui leur ressemblent. 17 Je vous le dis en vérité, quiconque ne recevra pas le royaume de Dieu comme un petit enfant n'y entrera point. 18 Un chef interrogea Jésus, et dit: Bon maître, que dois-je faire pour hériter la vie éternelle? 19 Jésus lui répondit: Pourquoi m'appelles-tu bon? Il n'y a de bon que Dieu seul. 20 Tu connais les commandements: Tu ne commettras point d'adultère; tu ne tueras point; tu ne déroberas point; tu ne diras point de faux témoignage; honore ton père et ta mère. 21 J'ai, dit-il, observé toutes ces choses dès ma jeunesse. 22 Jésus, ayant entendu cela, lui dit: Il te manque encore une chose: vends tout ce que tu as, distribue-le aux pauvres, et tu auras un trésor dans les cieux. Puis, viens, et suis-moi. 23 Lorsqu'il entendit ces paroles, il devint tout triste; car il était très riche. 24 Jésus, voyant qu'il était devenu tout triste, dit: Qu'il est difficile à ceux qui ont des richesses d'entrer dans le royaume de Dieu! 25 Car il est plus facile à un chameau de passer par le trou d'une aiguille qu'à un riche d'entrer dans le royaume de Dieu. 26 Ceux qui l'écoutaient dirent: Et qui peut être sauvé? 27 Jésus répondit: Ce qui est impossible aux hommes est possible à Dieu. 28 Pierre dit alors: Voici, nous avons tout quitté, et nous t'avons suivi. 29 Et Jésus leur dit: Je vous le dis en vérité, il n'est personne qui, ayant quitté, à cause du royaume de Dieu, sa maison, ou sa femme, ou ses frères, ou ses parents, ou ses enfants, 30 ne reçoive beaucoup plus dans ce siècle-ci, et, dans le siècle à venir, la vie éternelle. 31 Jésus prit les douze auprès de lui, et leur dit: Voici, nous montons à Jérusalem, et tout ce qui a été écrit par les prophètes au sujet du Fils de l'homme s'accomplira. 32 Car il sera livré aux païens; on se moquera de lui, on l'outragera, on crachera sur lui, 33 et, après l'avoir battu de verges, on le fera mourir; et le troisième jour il ressuscitera. 34 Mais ils ne comprirent rien à cela; c'était pour eux un langage caché, des paroles dont ils ne saisissaient pas le sens. 35 Comme Jésus approchait de Jéricho, un aveugle était assis au bord du chemin, et mendiait. 36 Entendant la foule passer, il demanda ce que c'était. 37 On lui dit: C'est Jésus de Nazareth qui passe. 38 Et il cria: Jésus, Fils de David, aie pitié de moi! 39 Ceux qui marchaient devant le reprenaient, pour le faire taire; mais il criait beaucoup plus fort: Fils de David, aie pitié de moi! 40 Jésus, s'étant arrêté, ordonna qu'on le lui amène; et, quand il se fut approché, 41 il lui demanda: Que veux-tu que je te fasse? Il répondit: Seigneur, que je recouvre la vue. 42 Et Jésus lui dit: Recouvre la vue; ta foi t'a sauvé. 43 A l'instant il recouvra la vue, et suivit Jésus, en glorifiant Dieu. Tout le peuple, voyant cela, loua Dieu.

Lukas 18 | Съвременен български превод Louis Segond 1910