Josua 10 | Съвременен български превод

1 Когато йерусалимският цар Адониседек чу, че Иисус е превзел Гай и го предал на проклятие, постъпвайки с Гай и царя му, както бе постъпил с Йерихон и царя му, и че жителите на Гаваон са сключили мир с Израил, въпреки че живеят сред тях,

2 той и народът му се уплашиха много, понеже Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и той беше по-голям от Гай, и всичките му жители – храбри.

3 И йерусалимският цар Адониседек изпрати да кажат на хевронския цар Хохам, на ярмутския цар Фирам, на лахишкия цар Яхия и на еглонския цар Давир:

4 „Елате при мене и ми помогнете! Да съсипем Гаваон, защото е сключил мир с Иисус и израилтяните!“

5 И така, петимата аморейски царе – йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахишкият цар, еглонският цар, – те и цялата им войска, се събраха и тръгнаха. Те се разположиха на лагер срещу Гаваон, за да воюват срещу него.

6 Тогава гаваонците изпратиха до Иисус в лагера при Галгал да кажат: „Не оттегляй ръката си от своите слуги. Ела по-скоро при нас и ни избави. Помогни ни, защото против нас се събраха всички аморейски царе, които живеят по хълмистите места.“

7 Така Иисус тръгна от Галгал – той, всички боеспособни хора с него и всички храбри войни.

8 Тогава Господ каза на Иисус: „Не се страхувай от тях, понеже ги предадох в ръката ти и никой от тях няма да устои пред тебе.“

Чудото на спиране на слънцето и луната. Победа над петима аморейски царе

9 Иисус дойде срещу тях внезапно. Цялата нощ бе вървял от Галгал.

10 Господ ги обърка пред израилтяните. Той направи да им нанесат голямо поражение в Гаваон. Иисус ги преследва до възвишението на Веторон и ги разбиваше до Азека и Македа.

11 А когато те бягаха от израилтяните по склона на Веторонската планина, Господ хвърляше върху тях големи камъни от небето – чак до Азека – и те умираха. Убитите от камъните на градушката бяха много повече, отколкото онези, които израилтяните убиха с меч.

12 Тогава Иисус се обърна към Господа в онзи ден, когато Господ предаде аморейците в ръцете на израилтяните*. Той каза пред израилтяните: „Спри се, слънце, над Гаваон и ти, месечино, над Аялонската долина!“

13 И слънцето се спря, и месечината застана на място, докато народът отмъщаваше на враговете си. Не е ли това записано в Книгата на праведния: „Слънцето се спря сред небето и не побърза да залезе почти цял ден“?

14 Такъв ден не е имало нито преди, нито след това – Господ да се вслушва в човешки глас. Наистина Господ се сражаваше за Израил.

15 След това Иисус и цял Израил с него се върнаха на лагер в Галгал.

16 А онези петима царе избягаха и се скриха в пещерата при Македа.

17 Това бе известено на Иисус с думите: „Петимата царе бяха намерени скрити в пещерата при Македа.“

18 Иисус каза: „Претъркаляйте големи камъни при входа на пещерата и поставете при нея мъже да ги пазят.

19 Но вие не стойте там! Преследвайте враговете си и ги поразявайте в убежищата им. Не им давайте да влязат в градовете си, понеже Господ, вашият Бог, ги предаде в ръцете ви.“

20 И след като Иисус и Израилевите синове им нанесоха твърде голямо поражение, въпреки че останалите избягаха в укрепените градове,

21 целият народ се върна благополучно в лагера при Иисус край Македа и никой не злословеше против израилтяните.

22 Тогава Иисус каза: „Отворете входа на пещерата и доведете при мене от пещерата онези петима царе.“

23 Така и направиха. Доведоха при него петимата царе от пещерата: йерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахишкия цар и еглонския цар.

24 След като доведоха тези царе при Иисус, той повика всичките Израилеви мъже и каза на военачалниците, които бяха ходили с него: „Приближете се! Стъпете с крак върху вратовете на тези царе.“ И те се приближиха и стъпиха с краката си върху вратовете им.

25 Иисус им каза: „Не се бойте и не се ужасявайте! Бъдете твърди и храбри! Защото така Господ ще постъпи с всички ваши врагове, против които ще воювате.“

26 След това Иисус ги порази и ги уби. И ги обеси на пет дървета. Те висяха по дърветата до вечерта.

27 При залез слънце Иисус издаде заповед и ги снеха от дърветата. Хвърлиха ги в пещерата, където се бяха скрили, и претъркулиха на входа на пещерата големи камъни; те са там и до днес.

28 В същия ден Иисус превзе град Македа и уби царя му с острието на меч. Той го предаде на проклятие заедно с всичко живо, което беше в него. Не остана нито един оцелял. Той постъпи с македския цар така, както постъпи с йерихонския цар.

29 След това Иисус и целият Израил с него преминаха от Македа в Ливна и воюваха против Ливна.

30 И Господ предаде и града, и царя в ръцете на Израил. Той изби с острието на меча всички, които бяха в нея. Никого не остави да избяга. И с нейния цар постъпи така, както беше постъпил с царя на Йерихон.

31 И от Ливна Иисус и целият Израил с него преминаха в Лахиш. Той разположи близо до него лагер и воюваше против него.

32 И Господ предаде Лахиш в ръцете на Израил. Той го превзе на другия ден и го изби с меч – него и всичко живо, което беше в него, тъй както постъпи с Ливна.

33 Тогава на помощ на Ливна дойде гезерският цар Хорам, но Иисус порази и него, и народа му, така че от него не остави никого, който да оцелее.

34 Тогава Иисус потегли с всички израилтяни от Лахиш за Еглон. Той се разположи близо до него на лагер и воюваха против него.

35 В същия ден и го превзеха, и го поразиха с острието на меч. И той предаде на проклятие всичко живо, което беше в него в този ден, както постъпи с Лахиш.

36 След това Иисус и всички израилтяни с него потеглиха от Еглон за Хеврон и воюваха против него.

37 Те го превзеха и го поразиха с острието на меч: царя му, всичките му градове и всичко живо, което се намираше в него. Той не остави никого, който да избяга, както постъпи и с Еглон: предаде го на проклятие с всичко живо, което се намираше в него.

38 След това Иисус и израилтяните с него се обърнаха към Давир и воюваха против него.

39 Превзеха го с царя му и с всичките му градове. Поразиха го с острието на меч. Те предадоха на проклятие тях и всичко живо, което беше в него. Никого не оставиха да оцелее. Както постъпиха с Хеврон, с Ливна и царя и, така постъпиха и с Давир и царя му.

40 Така Иисус порази цялата планинска южна земя, низините и склоновете, и всичките им царе. Не остави никого, който да избяга. Всичко живо предаде на проклятие, както беше заповядал Господ, Израилевият Бог.

41 Иисус ги порази от Кадис-Варни до Газа заедно с цялата ханаанска земя на Гошен и чак до Гаваон.

42 Всички тези царе и земите им Иисус превзе с един удар, понеже Господ, Израилевият Бог, се сражаваше за Израил.

43 След това Иисус и всички израилтяни с него се върнаха в лагера в Галгал.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 Adoni Tsédek, roi de Jérusalem, apprit que Josué s'était emparé d'Aï et l'avait dévouée par interdit, qu'il avait traité Aï et son roi comme il avait traité Jéricho et son roi, et que les habitants de Gabaon avaient fait la paix avec Israël et étaient au milieu d'eux.

2 Il eut alors une forte crainte; car Gabaon était une grande ville, comme une des villes royales, plus grande même qu'Aï, et tous ses hommes étaient vaillants.

3 Adoni Tsédek, roi de Jérusalem, fit dire à Hoham, roi d'Hébron, à Piream, roi de Jarmuth, à Japhia, roi de Lakis, et à Debir, roi d'Églon:

4 Montez vers moi, et aidez-moi, afin que nous frappions Gabaon, car elle a fait la paix avec Josué et avec les enfants d'Israël.

5 Cinq rois des Amoréens, le roi de Jérusalem, le roi d'Hébron, le roi de Jarmuth, le roi de Lakis, le roi d'Églon, se réunirent ainsi et montèrent avec toutes leurs armées; ils vinrent camper près de Gabaon, et l'attaquèrent.

6 Les gens de Gabaon envoyèrent dire à Josué, au camp de Guilgal: N'abandonne pas tes serviteurs, monte vers nous en hâte, délivre-nous, donne-nous du secours; car tous les rois des Amoréens, qui habitent la montagne, se sont réunis contre nous.

7 Josué monta de Guilgal, lui et tous les gens de guerre avec lui, et tous les vaillants hommes.

8 L'Éternel dit à Josué: Ne les crains point, car je les livre entre tes mains, et aucun d'eux ne tiendra devant toi.

9 Josué arriva subitement sur eux, après avoir marché toute la nuit depuis Guilgal.

10 L'Éternel les mit en déroute devant Israël; et Israël leur fit éprouver une grande défaite près de Gabaon, les poursuivit sur le chemin qui monte à Beth Horon, et les battit jusqu'à Azéka et à Makkéda.

11 Comme ils fuyaient devant Israël, et qu'ils étaient à la descente de Beth Horon, l'Éternel fit tomber du ciel sur eux de grosses pierres jusqu'à Azéka, et ils périrent; ceux qui moururent par les pierres de grêle furent plus nombreux que ceux qui furent tués avec l'épée par les enfants d'Israël.

12 Alors Josué parla à l'Éternel, le jour où l'Éternel livra les Amoréens aux enfants d'Israël, et il dit en présence d'Israël: Soleil, arrête-toi sur Gabaon, Et toi, lune, sur la vallée d'Ajalon!

13 Et le soleil s'arrêta, et la lune suspendit sa course, Jusqu'à ce que la nation eût tiré vengeance de ses ennemis. Cela n'est-il pas écrit dans le livre du Juste? Le soleil s'arrêta au milieu du ciel, Et ne se hâta point de se coucher, presque tout un jour.

14 Il n'y a point eu de jour comme celui-là, ni avant ni après, où l'Éternel ait écouté la voix d'un homme; car l'Éternel combattait pour Israël.

15 Et Josué, et tout Israël avec lui, retourna au camp à Guilgal.

16 Les cinq rois s'enfuirent, et se cachèrent dans une caverne à Makkéda.

17 On le rapporta à Josué, en disant: Les cinq rois se trouvent cachés dans une caverne à Makkéda.

18 Josué dit: Roulez de grosses pierres à l'entrée de la caverne, et mettez-y des hommes pour les garder.

19 Et vous, ne vous arrêtez pas, poursuivez vos ennemis, et attaquez-les par derrière; ne les laissez pas entrer dans leurs villes, car l'Éternel, votre Dieu, les a livrés entre vos mains.

20 Après que Josué et les enfants d'Israël leur eurent fait éprouver une très grande défaite, et les eurent complètement battus, ceux qui purent échapper se sauvèrent dans les villes fortifiées,

21 et tout le peuple revint tranquillement au camp vers Josué à Makkéda, sans que personne remuât sa langue contre les enfants d'Israël.

22 Josué dit alors: Ouvrez l'entrée de la caverne, faites-en sortir ces cinq rois, et amenez-les-moi.

23 Ils firent ainsi, et lui amenèrent les cinq rois qu'ils avaient fait sortir de la caverne, le roi de Jérusalem, le roi d'Hébron, le roi de Jarmuth, le roi de Lakis, le roi d'Églon.

24 Lorsqu'ils eurent amené ces rois devant Josué, Josué appela tous les hommes d'Israël, et dit aux chefs des gens de guerre qui avaient marché avec lui: Approchez-vous, mettez vos pieds sur les cous de ces rois. Ils s'approchèrent, et ils mirent les pieds sur leurs cous.

25 Josué leur dit: Ne craignez point et ne vous effrayez point, fortifiez-vous et ayez du courage, car c'est ainsi que l'Éternel traitera tous vos ennemis contre lesquels vous combattez.

26 Après cela, Josué les frappa et les fit mourir; il les pendit à cinq arbres, et ils restèrent pendus aux arbres jusqu'au soir.

27 Vers le coucher du soleil, Josué ordonna qu'on les descendît des arbres, on les jeta dans la caverne où ils s'étaient cachés, et l'on mit à l'entrée de la caverne de grosses pierres, qui y sont demeurées jusqu'à ce jour.

28 Josué prit Makkéda le même jour, et la frappa du tranchant de l'épée; il dévoua par interdit le roi, la ville et tous ceux qui s'y trouvaient; il n'en laissa échapper aucun, et il traita le roi de Makkéda comme il avait traité le roi de Jéricho.

29 Josué, et tout Israël avec lui, passa de Makkéda à Libna, et il attaqua Libna.

30 L'Éternel la livra aussi, avec son roi, entre les mains d'Israël, et la frappa du tranchant de l'épée, elle et tous ceux qui s'y trouvaient; il n'en laissa échapper aucun, et il traita son roi comme il avait traité le roi de Jéricho.

31 Josué, et tout Israël avec lui, passa de Libna à Lakis; il campa devant elle, et il l'attaqua.

32 L'Éternel livra Lakis entre les mains d'Israël, qui la prit le second jour, et la frappa du tranchant de l'épée, elle et tous ceux qui s'y trouvaient, comme il avait traité Libna.

33 Alors Horam, roi de Guézer, monta pour secourir Lakis. Josué le battit, lui et son peuple, sans laisser échapper personne.

34 Josué, et tout Israël avec lui, passa de Lakis à Églon; ils campèrent devant elle, et ils l'attaquèrent.

35 Ils la prirent le même jour, et la frappèrent du tranchant de l'épée, elle et tous ceux qui s'y trouvaient; Josué la dévoua par interdit le jour même, comme il avait traité Lakis.

36 Josué, et tout Israël avec lui, monta d'Églon à Hébron, et ils l'attaquèrent.

37 Ils la prirent, et la frappèrent du tranchant de l'épée, elle, son roi, toutes les villes qui en dépendaient, et tous ceux qui s'y trouvaient; Josué n'en laissa échapper aucun, comme il avait fait à Églon, et il la dévoua par interdit avec tous ceux qui s'y trouvaient.

38 Josué, et tout Israël avec lui, se dirigea sur Debir, et il l'attaqua.

39 Il la prit, elle, son roi, et toutes les villes qui en dépendaient; ils les frappèrent du tranchant de l'épée, et ils dévouèrent par interdit tous ceux qui s'y trouvaient, sans en laisser échapper aucun; Josué traita Debir et son roi comme il avait traité Hébron et comme il avait traité Libna et son roi.

40 Josué battit tout le pays, la montagne, le midi, la plaine et les coteaux, et il en battit tous les rois; il ne laissa échapper personne, et il dévoua par interdit tout ce qui respirait, comme l'avait ordonné l'Éternel, le Dieu d'Israël.

41 Josué les battit de Kadès Barnéa à Gaza, il battit tout le pays de Gosen jusqu'à Gabaon.

42 Josué prit en même temps tous ces rois et leur pays, car l'Éternel, le Dieu d'Israël, combattait pour Israël.

43 Et Josué, et tout Israël avec lui, retourna au camp à Guilgal.

Public Domain