Jeremia 51 | Съвременен български превод

Повторно пророчество за разрушение на Вавилон и връщане на Израил от плен

1 Така казва Господ: „Ето Аз повдигам разрушителен вятър срещу Вавилон и срещу живеещите в него Мои противници.

2 И ще изпратя върху Вавилон веячи, които ще го отвеят и ще опустошат земята му, защото в деня на бедствието ще бъдат отвсякъде против него.

3 Нека стрелецът опъне лъка си и нека стои готов облеченият в броня. Не жалете неговите младежи, обречете на изтребление цялата му войска.

4 Ще паднат убити в халдейската земя и прободени по улиците и,

5 защото Израил и Юдея не са изоставени от своя Бог, Господ Вседържител, макар земята им да е пълна с грехове против Светия Израилев.

6 Бягайте от Вавилон и всеки да спасява живота си, да не загинете от беззаконието му, защото е време на възмездие от Господ, Който ще му отплати за онова, което е сторил.

7 Вавилон беше златна чаша в ръката на Господ, която опиваше цялата земя. От виното му пиеха народи. Затова народите обезумяха.

8 Внезапно Вавилон падна и беше разрушен. Ридайте за него! Донесете балсам за раните му. Може би ще бъде изцерен.

9 Опитахме се да лекуваме Вавилон, но не се изцери. Оставете го и вървете всеки в страната си, защото присъдата му достигна до небесата и се издигна до облаците.

10 Господ изкара наяве правдата ни. Да идем и да разкажем в Сион за делото на Господ, нашия Бог.

11 Изострете стрелите, пълнете колчани! Господ възбуди духа на мидийските царе, защото намерението Му срещу Вавилон е да го унищожи, понеже това е възмездието от Господ, възмездието за храма Му.

12 Издигнете знаме срещу вавилонските стени, усилете надзора, поставете стражи, устройте засади! Защото както Господ е замислил, така Той ще извърши онова, което изказа против вавилонските жители!

13 О, ти, който живееш край много води, който изобилстваш със съкровища, дойде краят ти, мярката на твоя грабеж е препълнена.

14 Господ Вседържител се е клел в Себе Си: „Вавилоне, непременно ще те изпълня с вражески мъже като със скакалци, които ще нададат боен вик против тебе.“

15 Той е, Който създаде земята със Своята сила, Който утвърди вселената с мъдростта Си и разпростря небесата с разума Си.

16 Когато Той нададе глас, водите в небесата шумят. И Той извежда нагоре облаци открай земя, прави светкавици в дъжда и изкарва вятър от Своите запаси.

17 Всеки човек е глупав със своето знание, всеки златар стои засрамен с кумира си, защото излятото от него е измамно и в него няма живот.

18 Суета са те – дело на заблуда. Те ще изчезнат във времето на тяхното наказание.

19 Наследниците на Яков не са като тях, защото Той създаде всичко и родът на Израил е Негово наследство. Господ Вседържител е името Му.“

Наказание за вавилонските престъпления

20 „Ти си Мой чук, бойно оръжие и чрез тебе ще съкруша народи, и чрез тебе ще погубя царства.

21 Чрез тебе ще поразя коня и конника и чрез тебе ще строша колесницата и колесничаря.

22 Чрез тебе ще поразя мъж и жена, чрез тебе ще поразя стар и млад и чрез тебе ще поразя младеж и девойка.

23 Чрез тебе ще поразя пастир и стадото му, чрез тебе ще поразя земеделец и неговата двойка впрегатен добитък и чрез тебе ще поразя управители и началници.

24 И ще въздам на Вавилон и на всички халдейски жители за всичко сторено от тях на Сион пред самите вас“, казва Господ.

25 „Ето Аз съм против тебе, гибелна планино, казва Господ, която разоряваш цялата земя. Затова ще простра силата Си срещу тебе и ще те срина от скалите, и ще те направя опожарена планина.

26 Няма да вземат от тебе камък за ъгъл, нито за основи, защото ще бъдеш вечна пустош“, казва Господ.

27 Издигнете знаме в страната, разгласете с тръба сред народите! Подгответе против нея народите! Съберете против нея царствата на Арарат, Минни и Ашкеназ, поставете вожд против нея, доведете срещу нея настръхнали коне като скакалци.

28 Подгответе против нея народите, царете на Мидия, областните им управители и всичките им началници, и цялата им подвластна страна.

29 Тогава земята ще се затресе и затрепери, защото против Вавилон се сбъдват намеренията на Господ да направи вавилонската земя пустош без жители.

30 Храбрите бойци на Вавилон престанаха да воюват, останаха в крепостите, а юначеството им пресекна, станаха като жени. Палят се жилищата му, гредите за затваряне на портите се трошат.

31 Бързоходец ще тича да посрещне бързоходец и вестител – към вестител, за да известят на вавилонския цар, че градът му е превзет от всички страни

32 и че бродовете са завзети, тръстиковите гъсталаци са изгорени с огън, войниците са сковани от страх.

33 Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Вавилонската дъщеря е като харман, когато е време за вършитба. А още малко и ще дойде жетвеното време.

34 Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде и изгриза, направи ме празен съд, погълна ме като змей, напълни корема си с лакомства от мене, а самия мене прогони.

35 Нека неправдата срещу мене и моя род падне върху Вавилон, ще каже жителката на Сион, и нека вината за кръвта ми падне върху халдейските жители, ще каже Йерусалим.“

36 Затова така казва Господ: „Ето Аз ще се застъпя за делото ти и ще отмъстя за тебе, и ще превърна реката му в суша, и ще пресуша неговите извори.

Плач за Вавилон

37 Вавилон ще стане купища развалини, обиталище на чакали, за ужас и подигравка, необитаем.

38 Като лъвове ще зареват, като малки лъвчета ще ръмжат.

39 Когато се разгорещят, ще им направя угощение и ще ги опия, за да се развеселят и да заспят вечен сън, и да не се събудят, казва Господ.

40 Ще ги откарам като агнета за клане, като овни с козли.

41 Как беше превзет Сесах и беше завоювана славата на цялата земя! Как стана Вавилон за ужас сред народите!

42 Морето се надигна против Вавилон, той покрит е от бушуващите му вълни.

43 Градовете му станаха пустош, безводна земя и степ – земя, в която не живее никой човек и в която човешки крак не стъпва.

44 Ще накажа идола на Бел във Вавилон и ще извадя от устата му погълнатото. И няма да се стичат вече народите към него, а вавилонските стени ще паднат.

45 Народе Мой, излез изсред него и нека всеки да спаси живота си от пламналия гняв на Господ.

46 Нека не отпада сърцето ви и не се бойте от мълвата, която ще се чува по земята, понеже в една година ще дойде слух и в следващата година ще дойде слух, и ще има насилие по земята, и властелин против властелин ще се опълчи.

47 Затова ето идват дни, когато ще накажа кумирите на Вавилон, цялата му земя ще бъде посрамена и всички негови хора ще паднат избити посред него.

48 Тогава небесата и земята, и всичко, което е в тях, ще тържествуват радостно за Вавилон, защото опустошителите ще дойдат срещу него от север“, казва Господ.

49 Вавилон трябва да падне заради избитите от Израил, както убитите от цялата земя паднаха заради Вавилон.

50 Вие, които избегнахте меча, идете, не стойте! Спомнете си за Господ в далечната страна и нека ви дойде на ум Йерусалим.

51 Засрамени сме, като чухме укора; срам покри лицето ни, защото чужденци влязоха в святото място.

52 Затова ето идват дни, казва Господ, когато ще посетя неговите кумири и по цялата му земя ще стенат ранените.

53 Дори и до небето да се издигне Вавилон и да се укрепи на недосегаема висота, ще дойдат опустошители срещу него, казва Господ.

54 Чуват се глас и вопъл от Вавилон от голямото разорение от халдейската земя!

55 Защото Господ налага опустошение на Вавилон и ще сложи край на големия шум, защото техните вълни бучат като мощни води, екотът от гласа им се чува.

56 Защото опустошителят дойде върху него, върху Вавилон, и храбрите му бойци ще бъдат изловени. Лъковете им ще бъдат строшени, понеже Господ е Бог на възмездието и непременно ще отплати.

57 И ще опия първенците му и мъдреците му, управителите и началниците му, и храбрите му бойци. Те ще заспят вечен сън и няма да се събудят, казва Царят, чието име е Господ Вседържител.

58 Така казва Господ Вседържител: „Дебелите стени на Вавилон съвсем ще бъдат съборени и високите му порти ще бъдат опожарени с огън. А народите му напразно се трудиха и племената му се измъчиха за огъня.“

Заключително пророчество на Йеремия

59 Заръката, която пророк Йеремия даде на Сераия, син на Нерия, син на Махсея, когато отиваше с юдейския цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от възцаряването му. А Сераия се грижеше за настаняването.

60 Йеремия записа в един свитък всички бедствия, които трябваше да сполетят Вавилон – всичките тези думи, по-горе записани.

61 А Йеремия каза на Сераия: „Когато дойдеш във Вавилон, тогава и виж да прочетеш високо всички тези думи

62 и да кажеш: „Господи, Ти Сам си казал за това място, че ще го погубиш и няма да има кой да живее в него – нито човек, нито добитък, а да е вечно пустиня.“

63 И като привършиш четенето на този свитък, вържи камък на него и го хвърли в Ефрат

64 и кажи: „Така Вавилон ще потъне и няма да се издигне пак от бедствието, което Аз Самият ще докарам върху него, и те съвсем ще се изтощят“.“ Дотук са думите на Йеремия.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 Ainsi parle l'Éternel: Voici, je fais lever contre Babylone, Et contre les habitants de la Chaldée, Un vent destructeur.

2 J'envoie contre Babylone des vanneurs qui la vanneront, Qui videront son pays; Ils fondront de toutes parts sur elle, Au jour du malheur.

3 Qu'on tende l'arc contre celui qui tend son arc, Contre celui qui est fier dans sa cuirasse! N'épargnez pas ses jeunes hommes! Exterminez toute son armée!

4 Qu'ils tombent blessés à mort dans le pays des Chaldéens, Percés de coups dans les rues de Babylone!

5 Car Israël et Juda ne sont point abandonnés de leur Dieu, De l'Éternel des armées, Et le pays des Chaldéens est rempli de crimes Contre le Saint d'Israël.

6 Fuyez de Babylone, et que chacun sauve sa vie, De peur que vous ne périssiez dans sa ruine! Car c'est un temps de vengeance pour l'Éternel; Il va lui rendre selon ses oeuvres.

7 Babylone était dans la main de l'Éternel une coupe d'or, Qui enivrait toute la terre; Les nations ont bu de son vin: C'est pourquoi les nations ont été comme en délire.

8 Soudain Babylone tombe, elle est brisée! Gémissez sur elle, prenez du baume pour sa plaie: Peut-être guérira-t-elle. -

9 Nous avons voulu guérir Babylone, mais elle n'a pas guéri. Abandonnons-la, et allons chacun dans son pays; Car son châtiment atteint jusqu'aux cieux, Et s'élève jusqu'aux nues.

10 L'Éternel manifeste la justice de notre cause; Venez, et racontons dans Sion L'oeuvre de l'Éternel, notre Dieu.

11 Aiguisez les flèches, saisissez les boucliers! L'Éternel a excité l'esprit des rois de Médie, Parce qu'il veut détruire Babylone; Car c'est la vengeance de l'Éternel, La vengeance de son temple.

12 Élevez une bannière contre les murs de Babylone! Fortifiez les postes, placez des gardes, dressez des embuscades! Car l'Éternel a pris une résolution, Et il exécute ce qu'il a prononcé contre les habitants de Babylone.

13 Toi qui habites près des grandes eaux, Et qui as d'immenses trésors, Ta fin est venue, ta cupidité est à son terme!

14 L'Éternel des armées l'a juré par lui-même: Oui, je te remplirai d'hommes comme de sauterelles, Et ils pousseront contre toi des cris de guerre.

15 Il a crée la terre par sa puissance, Il a fondé le monde par sa sagesse, Il a étendu les cieux par son intelligence.

16 A sa voix, les eaux mugissent dans les cieux, Il fait monter les nuages des extrémités de la terre, Il produit les éclairs et la pluie, Il tire le vent de ses trésors.

17 Tout homme devient stupide par sa science, Tout orfèvre est honteux de son image taillée; Car ses idoles ne sont que mensonge, Il n'y a point en elles de souffle.

18 Elles sont une chose de néant, une oeuvre de tromperie; Elles périront, quand viendra le châtiment.

19 Celui qui est la part de Jacob n'est pas comme elles; Car c'est lui qui a tout formé, Et Israël est la tribu de son héritage. L'Éternel des armées est son nom.

20 Tu as été pour moi un marteau, un instrument de guerre. J'ai brisé par toi des nations, Par toi j'ai détruit des royaumes.

21 Par toi j'ai brisé le cheval et son cavalier; Par toi j'ai brisé le char et celui qui était dessus.

22 Par toi j'ai brisé l'homme et la femme; Par toi j'ai brisé le vieillard et l'enfant; Par toi j'ai brisé le jeune homme et la jeune fille.

23 Par toi j'ai brisé le berger et son troupeau; Par toi j'ai brisé le laboureur et ses boeufs; Par toi j'ai brisé les gouverneurs et les chefs.

24 Je rendrai à Babylone et à tous les habitants de la Chaldée Tout le mal qu'ils ont fait à Sion sous vos yeux, Dit l'Éternel.

25 Voici, j'en veux à toi, montagne de destruction, dit l'Éternel, A toi qui détruisais toute la terre! J'étendrai ma main sur toi, Je te roulerai du haut des rochers, Et je ferai de toi une montagne embrasée.

26 On ne tirera de toi ni pierres angulaires, ni pierres pour fondements; Car tu seras à jamais une ruine, dit l'Éternel...

27 Élevez une bannière dans le pays! Sonnez de la trompette parmi les nations! Préparez les nations contre elle, Appelez contre elle les royaumes d'Ararat, de Minni et d'Aschkenaz! Établissez contre elle des chefs! Faites avancer des chevaux comme des sauterelles hérissées!

28 Préparez contre elle les nations, les rois de Médie, Ses gouverneurs et tous ses chefs, Et tout le pays sous leur domination!

29 La terre s'ébranle, elle tremble; Car le dessein de l'Éternel contre Babylone s'accomplit; Il va faire du pays de Babylone un désert sans habitants.

30 Les guerriers de Babylone cessent de combattre, Ils se tiennent dans les forteresses; Leur force est épuisée, ils sont comme des femmes. On met le feu aux habitations, On brise les barres.

31 Les courriers se rencontrent, Les messagers se croisent, Pour annoncer au roi de Babylone Que sa ville est prise par tous les côtés,

32 Que les passages sont envahis, Les marais embrasés par le feu, Et les hommes de guerre consternés.

33 Car ainsi parle l'Éternel des armées, le Dieu d'Israël: La fille de Babylone est comme une aire dans le temps où on la foule; Encore un instant, et le moment de la moisson sera venu pour elle.

34 Nebucadnetsar, roi de Babylone, m'a dévorée, m'a détruite; Il a fait de moi un vase vide; Tel un dragon, il m'a engloutie, Il a rempli son ventre de ce que j'avais de précieux; Il m'a chassée.

35 Que la violence envers moi et ma chair déchirée retombent sur Babylone! Dit l'habitante de Sion. Que mon sang retombe sur les habitants de la Chaldée! Dit Jérusalem. -

36 C'est pourquoi ainsi parle l'Éternel: Voici, je défendrai ta cause, Je te vengerai! Je mettrai à sec la mer de Babylone, Et je ferai tarir sa source.

37 Babylone sera un monceau de ruines, un repaire de chacals, Un objet de désolation et de moquerie; Il n'y aura plus d'habitants.

38 Ils rugiront ensemble comme des lions, Ils pousseront des cris comme des lionceaux.

39 Quand ils seront échauffés, je les ferai boire, Et je les enivrerai, pour qu'ils se livrent à la gaîté, Puis s'endorment d'un sommeil éternel, et ne se réveillent plus, Dit l'Éternel.

40 Je les ferai descendre comme des agneaux à la tuerie, Comme des béliers et des boucs.

41 Eh quoi! Schéschac est prise! Celle dont la gloire remplissait toute la terre est conquise! Eh quoi! Babylone est détruite au milieu des nations!

42 La mer est montée sur Babylone: Babylone a été couverte par la multitude de ses flots.

43 Ses villes sont ravagées, La terre est aride et déserte; C'est un pays où personne n'habite, Où ne passe aucun homme.

44 Je châtierai Bel à Babylone, J'arracherai de sa bouche ce qu'il a englouti, Et les nations n'afflueront plus vers lui. La muraille même de Babylone est tombée!

45 Sortez du milieu d'elle, mon peuple, Et que chacun sauve sa vie, En échappant à la colère ardente de l'Éternel!

46 Que votre coeur ne se trouble point, et ne vous effrayez pas Des bruits qui se répandront dans le pays; Car cette année surviendra un bruit, Et l'année suivante un autre bruit, La violence régnera dans le pays, Et un dominateur s'élèvera contre un autre dominateur.

47 C'est pourquoi voici, les jours viennent Où je châtierai les idoles de Babylone, Et tout son pays sera couvert de honte; Tout ses morts tomberont au milieu d'elle.

48 Sur Babylone retentiront les cris de joie des cieux et de la terre, Et de tout ce qu'ils renferment; Car du septentrion les dévastateurs fondront sur elle, Dit l'Éternel.

49 Babylone aussi tombera, ô morts d'Israël, Comme elle a fait tomber les morts de tout le pays.

50 Vous qui avez échappé au glaive, partez, ne tardez pas! De la terre lointaine, pensez à l'Éternel, Et que Jérusalem soit présente à vos coeurs! -

51 Nous étions confus, quand nous entendions l'insulte; La honte couvrait nos visages, Quand des étrangers sont venus Dans le sanctuaire de la maison de l'Éternel. -

52 C'est pourquoi voici, les jours viennent, dit l'Éternel, Où je châtierai ses idoles; Et dans tout son pays les blessés gémiront.

53 Quand Babylone s'élèverait jusqu'aux cieux, Quand elle rendrait inaccessibles ses hautes forteresses, J'enverrai contre elle les dévastateurs, dit l'Éternel...

54 Des cris s'échappent de Babylone, Et le désastre est grand dans le pays des Chaldéens.

55 Car l'Éternel ravage Babylone, Il en fait cesser les cris retentissants; Les flots des dévastateurs mugissent comme de grandes eaux, Dont le bruit tumultueux se fait entendre.

56 Oui, le dévastateur fond sur elle, sur Babylone; Les guerriers de Babylone sont pris, Leurs arcs sont brisés. Car l'Éternel est un Dieu qui rend à chacun selon ses oeuvres, Qui paie à chacun son salaire.

57 J'enivrerai ses princes et ses sages, Ses gouverneurs, ses chefs et ses guerriers; Ils s'endormiront d'un sommeil éternel, et ne se réveilleront plus, Dit le roi, dont l'Éternel des armées est le nom.

58 Ainsi parle l'Éternel des armées: Les larges murailles de Babylone seront renversées, Ses hautes portes seront brûlées par le feu; Ainsi les peuples auront travaillé en vain, Les nations se seront fatiguées pour le feu.

59 Ordre donné par Jérémie, le prophète, à Seraja, fils de Nérija, fils de Machséja, lorsqu'il se rendit à Babylone avec Sédécias, roi de Juda, la quatrième année du règne de Sédécias. Or, Seraja était premier chambellan.

60 Jérémie écrivit dans un livre tous les malheurs qui devaient arriver à Babylone, toutes ces paroles qui sont écrites sur Babylone.

61 Jérémie dit à Seraja: Lorsque tu seras arrivé à Babylone, tu auras soin de lire toutes ces paroles,

62 et tu diras: Éternel, c'est toi qui as déclaré que ce lieu serait détruit, et qu'il ne serait plus habité ni par les hommes ni par les bêtes, mais qu'il deviendrait un désert pour toujours.

63 Et quand tu auras achevé la lecture de ce livre, tu y attacheras une pierre, et tu le jetteras dans l'Euphrate,

64 et tu diras: Ainsi Babylone sera submergée, elle ne se relèvera pas des malheurs que j'amènerai sur elle; ils tomberont épuisés. Jusqu'ici sont les paroles de Jérémie.

Public Domain