Jeremia 36 | Съвременен български превод

Съставяне и четене на свитъка на пророка

1 И случи се в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, че беше отправено от Господ това слово към Йеремия:

2 „Вземи си свитък за писане и напиши на него всичките думи, които ти говорих срещу Израил и срещу Юдея, и срещу всичките народи – от времето, когато започнах да ти говоря, от дните на Йосия до ден днешен!

3 Може би юдейският народ, като чуе за цялото бедствие, което възнамерявам да му причиня, ще се обърне всеки от пагубния си път, а Аз ще простя вината и греха им.“

4 Тогава Йеремия повика Варух, син на Нерия, и Варух записа в свитъка от устата на Йеремия всички думи на Господ, които Той му е говорил.

5 И Йеремия заповяда на Варух и каза: „Аз съм затворен и не мога да вляза в Господния дом,

6 но ти иди и от свитъка, който записа от устата ми, прочети гласно пред народа в Господния дом в деня на поста, прочети ги гласно също и пред всички юдеи, дошли от градовете си.

7 Може би те ще принесат молитвата си пред лицето на Господ и ще се обърнат всеки от злия си път, защото големи са гневът и негодуванието, с които Господ заплаши този народ.“

8 А Варух, син на Нерия, направи всичко, което му заповяда пророк Йеремия – да прочете от книгата думите на Господ в дома Господен.

9 В петата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, в деветия месец обявиха пост за целия йерусалимски народ и за целия народ, дошъл от юдейските градове в Йерусалим.

10 Тогава в Господния дом Варух прочете от свитъка думите на Йеремия в стаята на Гемария, син на писаря Шафан, в горния двор при входа на Новата порта на дома Господен.

11 Когато Михей, син на Гемария, Шафанов син, чу всичките Господни думи от свитъка,

12 слезе в царския дворец в стаята на писаря и ето там седяха всички първенци: писарят Елишама и Делаия, син на Шемаия, и Елнатан, син на Ахбор, и Гемария, Шафанов син, и Седекия, син на Ханания, и всички други първенци.

13 И Михей им съобщи всички думи, които беше чул Варух да чете гласно от свитъка пред народа.

14 Тогава всички първенци изпратиха Йехуди, сина на Нетания, който е син на Шелемия и внук на Куши, при Варух да каже: „Вземи свитъка, от който прочете гласно пред народа, и ела.“ Така Варух, синът на Нерия, взе свитъка в ръка и дойде при тях.

15 Тогава му казаха: „Седни и го прочети гласно.“ И Варух го прочете пред тях.

16 Когато те чуха всичките думи, спогледаха се помежду си ужасени и казаха на Варух: „Трябва непременно да съобщим на царя всички тези думи.“

17 И попитаха Варух: „Кажи ни как си написал всичките тези думи от неговата уста?“

18 А Варух им отговори: „Той ми изговаряше с устата си всичките тези думи, а аз записвах с мастило в свитъка.“

19 Тогава първенците казаха на Варух: „Иди, скрийте се – ти и Йеремия, нека никой не знае къде сте.“

Изгаряне на свитъка от цар Йоаким

20 А те отидоха в двора при царя, но свитъка оставиха в стаята на писаря Елишама. И съобщиха на самия цар всички тези думи.

21 Тогава царят изпрати Йехудий да вземе свитъка и той го взе от стаята на писаря Елишама. И Йехудий го прочете гласно пред царя и пред всичките първенци, които стояха около царя.

22 А царят седеше в зимния дом. Беше деветият месец и пред него гореше огън в мангала.

23 И стана така, че след като Йехудий прочиташе три-четири колонки, царят ги отрязваше с писарското ножче и ги хвърляше в огъня на мангала, докато целият свитък изгоря в огъня на мангала.

24 Но не се уплашиха и не раздраха връхните си дрехи – нито царят, нито някой от служителите му, когато слушаха всички тези думи.

25 А когато Елнатан, Делаия и Гемария помолиха царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.

26 Тогава царят заповяда на царския син Йерахмел и на Сераия, син на Азриел, и на Шелемия, син на Авдеел, да хванат писаря Варух и пророк Йеремия. Но Господ им попречи.

Ново записване на пророческите слова

27 И след като царят изгори свитъка с думите, които Варух записа от устата на Йеремия, Господ отправи към Йеремия това слово:

28 „Вземи си друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който юдейският цар Йоаким изгори,

29 а на юдейския цар Йоаким кажи: „Така казва Господ: „Ти изгори този свитък, като каза: Защо ти си написал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази страна, и ще унищожи в нея всеки човек и добитък“?

30 Затова така казва Господ за юдейския цар Йоаким: „Няма да има потомък от него, който да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде захвърлен на дневния пек и на нощния мраз.

31 И Аз ще накажа него, потомството му и служителите му за тяхното беззаконие. И ще докарам върху тях, върху йерусалимските жители и юдейските мъже цялото бедствие, което обявих против тях, а те не Ме послушаха“.“

32 Тогава Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, син на Нерия, който записа на него от устата на Йеремия всичките думи на свитъка, който юдейският цар Йоаким изгори в огън, и още много думи като тези.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 La quatrième année de Jojakim, fils de Josias, roi de Juda, cette parole fut adressée à Jérémie de la part de l'Éternel, en ces mots:

2 Prends un livre, et tu y écriras toutes les paroles que je t'ai dites sur Israël et sur Juda, et sur toutes les nations, depuis le jour où je t'ai parlé, au temps de Josias, jusqu'à ce jour.

3 Quand la maison de Juda entendra tout le mal que je pense lui faire, peut-être reviendront-il chacun de leur mauvaise voie; alors je pardonnerai leur iniquité et leur péché.

4 Jérémie appela Baruc, fils de Nérija; et Baruc écrivit dans un livre, sous la dictée de Jérémie, toutes les paroles que l'Éternel avait dites à Jérémie.

5 Puis Jérémie donna cet ordre à Baruc: Je suis retenu, et je ne peux pas aller à la maison de l'Éternel.

6 Tu iras toi-même, et tu liras dans le livre que tu as écrit sous ma dictée les paroles de l'Éternel, aux oreilles du peuple, dans la maison de l'Éternel, le jour du jeûne; tu les liras aussi aux oreilles de tous ceux de Juda qui seront venus de leurs villes.

7 Peut-être l'Éternel écoutera-t-il leurs supplications, et reviendront ils chacun de leur mauvaise voie; car grande est la colère, la fureur dont l'Éternel a menacé ce peuple.

8 Baruc, fils de Nérija, fit tout ce que lui avait ordonné Jérémie, le prophète, et lut dans le livre les paroles de l'Éternel, dans la maison de l'Éternel.

9 La cinquième année de Jojakim, fils de Josias, roi de Juda, le neuvième mois, on publia un jeûne devant l'Éternel pour tout le peuple de Jérusalem et pour tout le peuple venu des villes de Juda à Jérusalem.

10 Et Baruc lut dans le livre les paroles de Jérémie, aux oreilles de tout le peuple, dans la maison de l'Éternel, dans la chambre de Guemaria, fils de Schaphan, le secrétaire, dans le parvis supérieur, à l'entrée de la porte neuve de la maison de l'Éternel.

11 Michée, fils de Guemaria, fils de Schaphan, ayant entendu toutes les paroles de l'Éternel contenues dans le livre,

12 descendit à la maison du roi, dans la chambre du secrétaire, où étaient assis tous les chefs, Élischama, le secrétaire, Delaja, fils de Schemaeja, Elnathan, fils de d'Acbor, Guemaria, fils de Schaphan, Sédécias, fils de Hanania, et tous les autres chefs.

13 Et Michée leur rapporta toutes les paroles qu'il avait entendues, lorsque Baruc lisait dans le livre, aux oreilles du peuple.

14 Alors tous les chefs envoyèrent vers Baruc Jehudi, fils de Nethania, fils de Schélémia, fils de Cuschi, pour lui dire: Prends en main le livre dans lequel tu as lu, aux oreilles du peuple, et viens! Baruc, fils de Nérija, prit en main le livre, et se rendit auprès d'eux.

15 Ils lui dirent: Assieds-toi, et lis-le à nos oreilles. Et Baruc lut à leurs oreilles.

16 Lorsqu'ils eurent entendu toutes les paroles, ils se regardèrent avec effroi les uns les autres, et ils dirent à Baruc: Nous rapporterons au roi toutes ces paroles.

17 Ils posèrent encore à Baruc cette question: Dis-nous comment tu as écrit toutes ces paroles sous sa dictée.

18 Baruc leur répondit: Il m'a dicté de sa bouche toutes ces paroles, et je les ai écrites dans ce livre avec de l'encre.

19 Les chefs dirent à Baruc: Va, cache-toi, ainsi que Jérémie, et que personne ne sache où vous êtes.

20 Ils allèrent ensuite vers le roi dans la cour, laissant le livre dans la chambre d'Élischama, le secrétaire, et ils en rapportèrent toutes les paroles aux oreilles du roi.

21 Le roi envoya Jehudi pour prendre le livre, Jehudi le prit dans la chambre d'Élischama, le secrétaire, et il le lut aux oreilles du roi et aux oreilles de tous les chefs qui étaient auprès du roi.

22 Le roi était assis dans la maison d'hiver, -c'était au neuvième mois, -et un brasier était allumé devant lui.

23 Lorsque Jehudi eut lu trois ou quatre feuilles, le roi coupa le livre avec le canif du secrétaire, et le jeta dans le feu du brasier, où il fut entièrement consumé.

24 Le roi et tous ses serviteurs, qui entendirent toutes ces paroles, ne furent point effrayés et ne déchirèrent point leurs vêtements.

25 Elnathan, Delaja et Guemaria, avaient fait des instances auprès du roi pour qu'il ne brûlât pas le livre; mais il ne les écouta pas.

26 Le roi ordonna à Jerachmeel, fils du roi, à Seraja, fils d'Azriel, et à Schélémia, fils d'Abdeel, de saisir Baruc, le secrétaire, et Jérémie, le prophète. Mais l'Éternel les cacha.

27 La parole de l'Éternel fut adressée à Jérémie, en ces mots, après que le roi eut brûlé le livre contenant les paroles que Baruc avait écrites sous la dictée de Jérémie:

28 Prends de nouveau un autre livre, et tu y écriras toutes les paroles qui étaient dans le premier livre qu'a brûlé Jojakim, roi de Juda.

29 Et sur Jojakim, roi de Juda, tu diras: Ainsi parle l'Éternel: Tu as brûlé ce livre, en disant: Pourquoi y as-tu écrit ces paroles: Le roi de Babylone viendra, il détruira ce pays, et il en fera disparaître les hommes et les bêtes?

30 C'est pourquoi ainsi parle l'Éternel sur Jojakim, roi de Juda: Aucun des siens ne sera assis sur le trône de David, et son cadavre sera exposé à la chaleur pendant le jour et au froid pendant la nuit.

31 Je le châtierai, lui, sa postérité, et ses serviteurs, à cause de leur iniquité, et je ferai venir sur eux, sur les habitants de Jérusalem et sur les hommes de Juda tous les malheurs dont je les ai menacés, sans qu'ils aient voulu m'écouter.

32 Jérémie prit un autre livre, et le donna à Baruc, fils de Nérija, le secrétaire. Baruc y écrivit, sous la dictée de Jérémie, toutes les paroles du livre qu'avait brûlé au feu Jojakim, roi de Juda. Beaucoup d'autres paroles semblables y furent encore ajoutées.

Public Domain