Jeremia 16 | Съвременен български превод

Забрана за пророка да се жени, плаче и празнува

1 След това дойде слово Господне към мене. И Господ ми каза:

2 „Не си взимай жена и да нямаш ни синове, ни дъщери на това място.“

3 Защото така казва Господ за синовете и дъщерите, които ще се родят на това място, и за майките им, които ще ги родят, и за бащите им, които ще ги произведат в тази страна:

4 „Те ще умрат от мъчителна смърт, няма да бъдат оплакани, нито погребани. Ще бъдат тор по лицето на земята. Ще загинат от меч и глад, а техните тела ще бъдат за храна на птиците и за зверовете по земята.“

5 Защото така казва Господ: „Не влизай в дом, където има жалеене, и не отивай да плачеш и да им даваш утеха, понеже отнех благосклонността Си от този народ – казва Господ, – Моята милост и съжаление.

6 И големи, и малки ще умрат в тази страна, няма да бъдат погребани, нито ще ги оплачат, нито ще се самонараняват, нито ще стрижат главите си заради тях,

7 нито ще разчупват хляб за оплакване, за да утешат някого за умрелия, и няма да подадат чаша за утеха за баща им или за майка им.

8 Не влизай в дом на гощавка, да седиш с тях, да ядеш и да пиеш.“

9 Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ето Аз ще направя да замлъкнат на това място – пред очите ви и във вашите дни – гласът на младоженеца и гласът на невестата.“

Бог обявява плен, но и възвръщане

10 Когато известиш на този народ всички тези думи, а хората те попитат: „Защо Господ е предвъзвестил срещу нас това голямо бедствие и каква е вината ни, какъв е грехът ни, с който сме съгрешили против Господа, нашия Бог?“,

11 тогава да им кажеш: „Понеже вашите бащи Ме изоставиха – казва Господ – и тръгнаха след други богове, и им служеха, и им се покланяха, а Мене изоставиха и не спазиха Моя закон,

12 а вие вършихте по-голямо зло от предците си, защото вървите всеки по своеволието на своето зло сърце, така че не Ме слушате.

13 Затова от тази страна Аз ще ви изхвърля в страна, която нито вие, нито предците ви сте познавали, и там ще служите на други богове денем и нощем, защото няма да окажа милост към вас.

14 Затова идват дни – казва Господ, – когато вече няма да кажат: „Жив е Господ, Който изведе израилтяните от египетската земя“,

15 но: „Жив е Господ, Който изведе израилтяните от северната страна, от всички страни, където ги беше изгонил!“ Тогава ще ги върна в земята, която дадох на предците им.

16 „Ето ще изпратя много рибари – казва Господ – и те ще ги уловят, а след това ще изпратя за много ловци и те ще ги ловят по всяка планина и по всяка височина, и по скалните процепи,

17 защото Аз виждам всичките им пътища. Те не са скрити от лицето Ми и тяхната вина не е прикрита пред очите Ми.

18 И ще им въздам най-напред за тяхната неправда и за техните грехове, защото оскверниха Моята страна двойно – напълниха наследството Ми с безжизнените си идоли и с мерзостите си.“

19 Йеремия се помоли: „Господи, моя сила, моя крепост и мое прибежище в скръбен ден! При Тебе ще дойдат народите от земните краища и ще кажат: „Нашите предци наследиха само лъжа, суета и онова, от което няма полза.

20 Може ли човек да си направи богове? А те не са богове!“

21 Затова ще ги науча да познават Моята силна ръка и Моята мощ и ще узнаят, че Моето име е Господ.“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 La parole de l'Éternel me fut adressée, en ces mots:

2 Tu ne prendras point de femme, Et tu n'auras dans ce lieu ni fils ni filles.

3 Car ainsi parle l'Éternel sur les fils et les filles Qui naîtront en ce lieu, Sur leurs mères qui les auront enfantés, Et sur leurs pères qui les auront engendrés dans ce pays:

4 Ils mourront consumés par la maladie; On ne leur donnera ni larmes ni sépulture; Ils seront comme du fumier sur la terre; Ils périront par l'épée et par la famine; Et leurs cadavres serviront de pâture Aux oiseaux du ciel et aux bêtes de la terre.

5 Car ainsi parle l'Éternel: N'entre pas dans une maison de deuil, N'y va pas pleurer, te lamenter avec eux; Car j'ai retiré à ce peuple ma paix, dit l'Éternel, Ma bonté et ma miséricorde.

6 Grands et petits mourront dans ce pays; On ne leur donnera point de sépulture; On ne les pleurera point, On ne se fera point d'incision, Et l'on ne se rasera pas pour eux.

7 On ne rompra pas le pain dans le deuil Pour consoler quelqu'un au sujet d'un mort, Et l'on n'offrira pas la coupe de consolation Pour un père ou pour une mère.

8 N'entre pas non plus dans une maison de festin, Pour t'asseoir avec eux, Pour manger et pour boire.

9 Car ainsi parle l'Éternel des armées, le Dieu d'Israël: Voici, je ferai cesser dans ce lieu, sous vos yeux et de vos jours, Les cris de réjouissance et les cris d'allégresse, Les chants du fiancé et les chants de la fiancée.

10 Lorsque tu annonceras à ce peuple toutes ces choses, Ils te diront: Pourquoi l'Éternel nous menace-t-il de tous ces grands malheurs? Quelle est notre iniquité? Quel péché avons-nous commis contre l'Éternel, notre Dieu?

11 Alors tu leur répondras: Vos pères m'ont abandonné, dit l'Éternel, Ils sont allés après d'autres dieux, Ils les ont servis et se sont prosternés devant eux; Ils m'ont abandonné, et n'ont point observé ma loi.

12 Et vous, vous avez fait le mal plus encore que vos pères; Et voici, vous suivez chacun les penchants de votre mauvais coeur, Pour ne point m'écouter.

13 Je vous transporterai de ce pays Dans un pays que vous n'avez point connu, Ni vous, ni vos pères; Et là, vous servirez les autres dieux jour et nuit, Car je ne vous accorderai point de grâce.

14 C'est pourquoi voici, les jours viennent, dit l'Éternel, Où l'on ne dira plus: L'Éternel est vivant, Lui qui a fait monter du pays d'Égypte les enfants d'Israël!

15 Mais on dira: L'Éternel est vivant, Lui qui a fait monter les enfants d'Israël du pays du septentrion Et de tous les pays où il les avait chassés! Je les ramènerai dans leur pays, Que j'avais donné à leurs pères.

16 Voici, j'envoie une multitude de pêcheurs, dit l'Éternel, et ils les pêcheront; Et après cela j'enverrai une multitude de chasseurs, et ils les chasseront De toutes les montagnes et de toutes les collines, Et des fentes des rochers.

17 Car mes yeux sont attentifs à toutes leurs voies, Elles ne sont point cachées devant ma face, Et leur iniquité ne se dérobe point à mes regards.

18 Je leur donnerai d'abord le double salaire de leur iniquité et de leur péché, Parce qu'ils ont profané mon pays, Parce qu'ils ont rempli mon héritage Des cadavres de leurs idoles et de leurs abominations.

19 Éternel, ma force et mon appui, mon refuge au jour de la détresse! Les nations viendront à toi des extrémités de la terre, Et elles diront: Nos pères n'ont hérité que le mensonge, De vaines idoles, qui ne servent à rien.

20 L'homme peut-il se faire des dieux, Qui ne sont pas des dieux? -

21 C'est pourquoi voici, je leur fais connaître, cette fois, Je leur fais connaître ma puissance et ma force; Et ils sauront que mon nom est l'Éternel.

Public Domain