Römer 8 | Съвременен български превод

Новият живот

1 И тъй, сега няма никакво осъждане за онези, които принадлежат на Иисус Христос и живеят не според плътта, а според Духа*, 2 защото законът на Духа, който дава живот чрез Иисус Христос, ме освободи от закона на греха и смъртта. 3 Онова, което законът не можеше да извърши поради слабостта на плътта, извърши Бог, Който осъди греха в плътта, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, за да премахне греха. 4 Така че оправдаване, изисквано от Закона, да се изпълни у нас, които живеем не според плътта, а според Духа. 5 Защото онези, които живеят според плътта, за плътското мислят, а които живеят според Духа – за духовното. 6 Плътското мислене води до смърт, а духовното мислене – до живот и мир. 7 Защото плътското мислене е враждебност към Бога – то не се покорява на Божия закон, а и не може. 8 Затова онези, които живеят според плътта, не могат да вършат това, което се нрави на Бога. 9 Ако Божият Дух живее у вас, вие живеете не според плътта, а според Духа. Но ако у човека няма Духа на Христос, той не Му принадлежи. 10 Ако пък Христос е във вас, сега тялото ви е мъртво поради греха, но духът е жив заради оправдаването. 11 Но ако Духът на Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус, живее у вас, тогава Той, Който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот и на смъртните ви тела чрез живеещия у вас Негов Дух. 12 И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, за да живеем според плътта. 13 Ако живеете според плътта, ще умрете. Но ако чрез Духа умъртвявате деянията на тялото, ще живеете, 14 понеже всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове. 15 Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“ 16 Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца. 17 А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим.

Надеждата за спасение

18 Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас. 19 Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове, 20 защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, 21 че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове. 22 Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега; 23 и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло. 24 Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? 25 А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме. 26 Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи. 27 Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите. 28 А ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля. 29 И които още преди сътворението избра, оттогава Той ги отреди да са като Неговия Син, за да бъде Христос първороден между много братя. 30 А които отреди, тях и призова; и които призова, тях и оправда; които пък оправда, тях и прослави.

Силата на Божията любов

31 И тъй, ще добавим ли нещо към това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас? 32 Нима Онзи, Който дори собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни – няма да ни подари с Него и всичко друго? 33 Кой ще обвини Божиите избраници? Никой, тях Бог ги оправдава! 34 Кой ще ни осъди? Никой, защото за нас се застъпва Иисус Христос, Който умря, но и възкръсна, Който е отдясно на Бога. 35 Какво ще ни отлъчи от Божията* любов: скръб ли, притеснение или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч? 36 Както е писано: „Заради Тебе всеки ден ни умъртвяват; гледат на нас като на овце за клане.“ 37 Но над всичко това тържествуваме с победа чрез Онзи, Който ни обикна. 38 Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, 39 нито висините, нито дълбините, нито друго някакво творение ще може да ни отлъчи от Божията любов, която се прояви чрез Иисус Христос, нашия Господ.

English Standard Version

Life in the Spirit

1 There is therefore now no condemnation for those who are in Christ Jesus.* 2 For the law of the Spirit of life has set you* free in Christ Jesus from the law of sin and death. 3 For God has done what the law, weakened by the flesh, could not do. By sending his own Son in the likeness of sinful flesh and for sin,* he condemned sin in the flesh, 4 in order that the righteous requirement of the law might be fulfilled in us, who walk not according to the flesh but according to the Spirit. 5 For those who live according to the flesh set their minds on the things of the flesh, but those who live according to the Spirit set their minds on the things of the Spirit. 6 For to set the mind on the flesh is death, but to set the mind on the Spirit is life and peace. 7 For the mind that is set on the flesh is hostile to God, for it does not submit to God’s law; indeed, it cannot. 8 Those who are in the flesh cannot please God. 9 You, however, are not in the flesh but in the Spirit, if in fact the Spirit of God dwells in you. Anyone who does not have the Spirit of Christ does not belong to him. 10 But if Christ is in you, although the body is dead because of sin, the Spirit is life because of righteousness. 11 If the Spirit of him who raised Jesus from the dead dwells in you, he who raised Christ Jesus* from the dead will also give life to your mortal bodies through his Spirit who dwells in you.

Heirs with Christ

12 So then, brothers,* we are debtors, not to the flesh, to live according to the flesh. 13 For if you live according to the flesh you will die, but if by the Spirit you put to death the deeds of the body, you will live. 14 For all who are led by the Spirit of God are sons* of God. 15 For you did not receive the spirit of slavery to fall back into fear, but you have received the Spirit of adoption as sons, by whom we cry, “Abba! Father!” 16 The Spirit himself bears witness with our spirit that we are children of God, 17 and if children, then heirs—heirs of God and fellow heirs with Christ, provided we suffer with him in order that we may also be glorified with him.

Future Glory

18 For I consider that the sufferings of this present time are not worth comparing with the glory that is to be revealed to us. 19 For the creation waits with eager longing for the revealing of the sons of God. 20 For the creation was subjected to futility, not willingly, but because of him who subjected it, in hope 21 that the creation itself will be set free from its bondage to corruption and obtain the freedom of the glory of the children of God. 22 For we know that the whole creation has been groaning together in the pains of childbirth until now. 23 And not only the creation, but we ourselves, who have the firstfruits of the Spirit, groan inwardly as we wait eagerly for adoption as sons, the redemption of our bodies. 24 For in this hope we were saved. Now hope that is seen is not hope. For who hopes for what he sees? 25 But if we hope for what we do not see, we wait for it with patience. 26 Likewise the Spirit helps us in our weakness. For we do not know what to pray for as we ought, but the Spirit himself intercedes for us with groanings too deep for words. 27 And he who searches hearts knows what is the mind of the Spirit, because* the Spirit intercedes for the saints according to the will of God. 28 And we know that for those who love God all things work together for good,* for those who are called according to his purpose. 29 For those whom he foreknew he also predestined to be conformed to the image of his Son, in order that he might be the firstborn among many brothers. 30 And those whom he predestined he also called, and those whom he called he also justified, and those whom he justified he also glorified.

God’s Everlasting Love

31 What then shall we say to these things? If God is for us, who can be* against us? 32 He who did not spare his own Son but gave him up for us all, how will he not also with him graciously give us all things? 33 Who shall bring any charge against God’s elect? It is God who justifies. 34 Who is to condemn? Christ Jesus is the one who died—more than that, who was raised—who is at the right hand of God, who indeed is interceding for us.* 35 Who shall separate us from the love of Christ? Shall tribulation, or distress, or persecution, or famine, or nakedness, or danger, or sword? 36 As it is written, “For your sake we are being killed all the day long; we are regarded as sheep to be slaughtered.” 37 No, in all these things we are more than conquerors through him who loved us. 38 For I am sure that neither death nor life, nor angels nor rulers, nor things present nor things to come, nor powers, 39 nor height nor depth, nor anything else in all creation, will be able to separate us from the love of God in Christ Jesus our Lord.

Römer 8 | Съвременен български превод English Standard Version