1Когато Иисус завърши поученията Си към народа, който слушаше, влезе в Капернаум.2Един стотник имаше слуга, когото много ценеше, а слугата беше на умиране.3Като чу за Иисус, стотникът изпрати при Него юдейски стареи да Го помолят да дойде и да избави слугата му.4Те дойдоха при Иисус и настойчиво Го молеха: „Човекът заслужава да му помогнеш,5защото обича народа ни и синагогата той построи.“6Иисус тръгна с тях. А когато приближи вече къщата, стотникът изпрати при Него приятели да Му кажат: „Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми,7затова и аз не се осмелих да дойда при Тебе. Но кажи една дума и слугата ми ще оздравее.8Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт, и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: „Иди“ – и отива, на друг: „Ела“ – и идва; а на слугата си: „Направи това“ – и той го прави.“9Когато чу това, Иисус остана учуден от него; и като се обърна, рече на следващото Го множество хора: „Казвам ви, дори сред израилтяните не намерих толкова голяма вяра.“10И когато онези, които бяха изпратени, се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.
Възкресяване на сина на вдовицата от Наин
11На другия ден Иисус се отправи към един град, наречен Наин. С Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.12А когато се приближи до градските порти, тъкмо изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; с нея вървяха и много хора от града.13Когато Господ видя вдовицата, смили се над нея и и рече: „Не плачи!“14След това се приближи и се допря до носилката, носачите спряха и Той рече: „Момче, на тебе говоря, стани!“15Мъртвецът се надигна, седна и започна да говори, тогава Иисус го предаде на майка му.16И страх обзе всички, те славеха Бога и казваха: „Велик пророк се яви сред нас. Бог посети Своя народ.“17И тези думи за Него се разнесоха по цяла Юдея и околностите и.
Иисус Христос и Йоан Кръстител
18А учениците на Йоан му известиха за всичко, което се случи. Тогава Йоан повика двама от учениците си19и ги изпрати при Иисус да попитат: „Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме?“20А те, като дойдоха при Него, рекоха: „Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: „Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме“?“21Тъкмо тогава Той излекува мнозина от болести, недъзи и зли духове и на мнозина слепи дари зрение.22В отговор Иисус им каза: „Идете и съобщете на Йоан това, което видяхте и чухте: слепи проглеждат и сакати прохождат, прокажени са очиствани и глухи започват да чуват, мъртви се възкресяват и на бедни се благовества.23Блажен е този, който не се съблазни заради Мене.“24Когато изпратените от Йоан си отидоха, Той започна да говори на народа за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, разлюлявана от вятъра?25Или излязохте да видите човек, облечен в скъпи дрехи? Ето онези, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските дворци.26Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.27Защото този е, за когото е писано: „Ето Аз изпращам пред лицето Ти Своя вестител, който ще приготви пътя пред Тебе.“28Казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк, по-голям от Йоан Кръстител. Но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него.“29И целият народ, дори и митарите, като чуха това, въздадоха слава на Бога, след като се бяха кръстили с кръщението на Йоан.30А фарисеите и законоучителите, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха Божията воля за себе си.31И Господ рече: „На кого впрочем да уподобя хората от това поколение? И на кого те приличат?32Те приличат на деца, които стоят на площада и си подвикват едно на друго: „Свирихме ви, а вие не играхте; пяхме ви жални песни, а вие не плакахте“.33Защото дойде Йоан Кръстител – той нито хляб яде, нито вино пие, а казвате: „Бяс има“.34Дойде Синът човешки – ядеше и пиеше; а казвате: „Ето човек лаком и винопиец, приятел на митари и грешници“.35Но Божията премъдрост беше потвърдена от нейните дела.“
Иисус Христос и грешницата
36Един от фарисеите Го помоли да яде с него и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.37А една жена в града, която беше блудница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастров съд с миро;38и като застана отзад, при нозете Му, плачейки, започна да облива със сълзи нозете Му и да ги изтрива с косите си, целуваше ги и мажеше с миро.39Като видя това, фарисеят, който Го бе поканил, си рече: „Ако Този беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се докосва до Него; защото тя е грешница.“40А Иисус се обърна към него и рече: „Симоне, имам нещо да ти кажа.“ Той отвърна: „Кажи, Учителю!“41Иисус рече: „Един лихвар имаше двама длъжници: единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.42Но понеже нямаха с какво да платят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?“43Симон в отговор каза: „Мисля, този, на когото повече е простил.“ А Иисус му рече: „Право отсъди.“44И като се обърна към жената, рече на Симон: „Виждаш ли тази жена? Влязох в дома ти, ти вода за нозете не Ми даде, а тя със сълзи обля нозете Ми и с косите си ги изтри.45Ти целувка за поздрав не Ми даде, а тя, откакто влезе, не престана да целува нозете Ми.46Ти с елей не помаза главата Ми, а тя с миро помаза нозете Ми.47Затова ти казвам: прощават и се многото грехове, защото много обикна, а на когото малко се прощава, той малко обича.“48На нея пък рече: „Прощават ти се греховете.“49А сътрапезниците Му взеха да се питат: „Кой е Този, Който и грехове прощава?“50Тогава Иисус рече на жената: „Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.“
English Standard Version
Jesus Heals a Centurion’s Servant
1After he had finished all his sayings in the hearing of the people, he entered Capernaum.2Now a centurion had a servant* who was sick and at the point of death, who was highly valued by him.3When the centurion* heard about Jesus, he sent to him elders of the Jews, asking him to come and heal his servant.4And when they came to Jesus, they pleaded with him earnestly, saying, “He is worthy to have you do this for him,5for he loves our nation, and he is the one who built us our synagogue.”6And Jesus went with them. When he was not far from the house, the centurion sent friends, saying to him, “Lord, do not trouble yourself, for I am not worthy to have you come under my roof.7Therefore I did not presume to come to you. But say the word, and let my servant be healed.8For I too am a man set under authority, with soldiers under me: and I say to one, ‘Go,’ and he goes; and to another, ‘Come,’ and he comes; and to my servant, ‘Do this,’ and he does it.”9When Jesus heard these things, he marveled at him, and turning to the crowd that followed him, said, “I tell you, not even in Israel have I found such faith.”10And when those who had been sent returned to the house, they found the servant well.
Jesus Raises a Widow’s Son
11Soon afterward* he went to a town called Nain, and his disciples and a great crowd went with him.12As he drew near to the gate of the town, behold, a man who had died was being carried out, the only son of his mother, and she was a widow, and a considerable crowd from the town was with her.13And when the Lord saw her, he had compassion on her and said to her, “Do not weep.”14Then he came up and touched the bier, and the bearers stood still. And he said, “Young man, I say to you, arise.”15And the dead man sat up and began to speak, and Jesus* gave him to his mother.16Fear seized them all, and they glorified God, saying, “A great prophet has arisen among us!” and “God has visited his people!”17And this report about him spread through the whole of Judea and all the surrounding country.
Messengers from John the Baptist
18The disciples of John reported all these things to him. And John,19calling two of his disciples to him, sent them to the Lord, saying, “Are you the one who is to come, or shall we look for another?”20And when the men had come to him, they said, “John the Baptist has sent us to you, saying, ‘Are you the one who is to come, or shall we look for another?’”21In that hour he healed many people of diseases and plagues and evil spirits, and on many who were blind he bestowed sight.22And he answered them, “Go and tell John what you have seen and heard: the blind receive their sight, the lame walk, lepers* are cleansed, and the deaf hear, the dead are raised up, the poor have good news preached to them.23And blessed is the one who is not offended by me.”24When John’s messengers had gone, Jesus* began to speak to the crowds concerning John: “What did you go out into the wilderness to see? A reed shaken by the wind?25What then did you go out to see? A man dressed in soft clothing? Behold, those who are dressed in splendid clothing and live in luxury are in kings’ courts.26What then did you go out to see? A prophet? Yes, I tell you, and more than a prophet.27This is he of whom it is written, “‘Behold, I send my messenger before your face, who will prepare your way before you.’28I tell you, among those born of women none is greater than John. Yet the one who is least in the kingdom of God is greater than he.”29(When all the people heard this, and the tax collectors too, they declared God just,* having been baptized with the baptism of John,30but the Pharisees and the lawyers rejected the purpose of God for themselves, not having been baptized by him.)31“To what then shall I compare the people of this generation, and what are they like?32They are like children sitting in the marketplace and calling to one another, “‘We played the flute for you, and you did not dance; we sang a dirge, and you did not weep.’33For John the Baptist has come eating no bread and drinking no wine, and you say, ‘He has a demon.’34The Son of Man has come eating and drinking, and you say, ‘Look at him! A glutton and a drunkard, a friend of tax collectors and sinners!’35Yet wisdom is justified by all her children.”
A Sinful Woman Forgiven
36One of the Pharisees asked him to eat with him, and he went into the Pharisee’s house and reclined at table.37And behold, a woman of the city, who was a sinner, when she learned that he was reclining at table in the Pharisee’s house, brought an alabaster flask of ointment,38and standing behind him at his feet, weeping, she began to wet his feet with her tears and wiped them with the hair of her head and kissed his feet and anointed them with the ointment.39Now when the Pharisee who had invited him saw this, he said to himself, “If this man were a prophet, he would have known who and what sort of woman this is who is touching him, for she is a sinner.”40And Jesus answering said to him, “Simon, I have something to say to you.” And he answered, “Say it, Teacher.”41“A certain moneylender had two debtors. One owed five hundred denarii, and the other fifty.42When they could not pay, he cancelled the debt of both. Now which of them will love him more?”43Simon answered, “The one, I suppose, for whom he cancelled the larger debt.” And he said to him, “You have judged rightly.”44Then turning toward the woman he said to Simon, “Do you see this woman? I entered your house; you gave me no water for my feet, but she has wet my feet with her tears and wiped them with her hair.45You gave me no kiss, but from the time I came in she has not ceased to kiss my feet.46You did not anoint my head with oil, but she has anointed my feet with ointment.47Therefore I tell you, her sins, which are many, are forgiven—for she loved much. But he who is forgiven little, loves little.”48And he said to her, “Your sins are forgiven.”49Then those who were at table with him began to say among* themselves, “Who is this, who even forgives sins?”50And he said to the woman, “Your faith has saved you; go in peace.”
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.