1.Mose 47 | Съвременен български превод
1Йосиф дойде и съобщи на фараона, че баща му и братята му с всичкия си добитък и с целия си имот са пристигнали от ханаанската земя в областта Гесем.2И взе от братята си петима и ги представи на фараона.3Фараонът ги попита с какво се занимават, а те му отговориха: „Ние, твоите роби, и предците ни сме овчари.“4И му казаха още: „Дойдохме да живеем тук, защото в ханаанската земя цари голям глад и няма паша за добитъка ни. Позволи на твоите роби да се заселят в земята Гесем!“5А фараонът рече на Йосиф: „Баща ти и братята ти дойдоха при тебе.6египетската земя е пред тебе. Засели баща си и братята си на най-доброто място в страната. Нека живеят в земята Гесем! И ако знаеш, че между тях има способни скотовъдци, нека те се грижат за моя добитък.“7Тогава Йосиф доведе баща си Яков и го представи на фараона. Яков благослови фараона,8а той попита Яков на каква възраст е.9Яков му отговори: „Сто и тридесет са годините на странстването ми по този свят. Кратък и тежък е животът ми и не успях да достигна възрастта на моите предци.“10Яков благослови отново фараона и си излезе.11Йосиф засели баща си и братята си и им даде земя в Египет, в най-добрата част, в областта Раамсес, както беше заповядал фараонът.12Йосиф доставяше храна на баща си и братята си, и на целия род според нуждите им.
Гладът в египетската земя
13А хляб нямаше никъде по цялата земя, защото гладът беше станал непоносим. Жителите на египетската земя, както и в Ханаан, изнемощяха от глад.14Йосиф събра всички скъпоценности, дадени от жителите на Египет и Ханаан за закупуване на жито, и ги донесе в двореца.15Нямаше вече пари в египетската и в ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Йосиф и казваха: „Дай ни хляб! Парите свършиха. Нима искаш да умрем пред тебе?“16Йосиф им каза: „Щом сте свършили парите си, докарайте тук добитъка си. Ще раздавам жито срещу добитък.“17И караха добитъка си при Йосиф, а той им даваше жито срещу коне и осли, срещу дребен и едър добитък. Това продължи цяла година.18И премина тази година, а на следващата дойдоха при него отново и му казаха: „Няма да крием от нашия господар, че парите свършиха, а добитъкът вече му принадлежи. Нищо вече нямаме за даване освен земята и телата си.19Защо да мрем, а земята ни да запустява? Купи нас и земите ни срещу жито, а ние и земята ни ще станем собственост на фараона. Дай ни жито, за да не умрем и земята ни да не запустее.“20Йосиф откупи цялата египетска земя, защото всички египтяни, притиснати от глада, продадоха нивите си. Така земята стана собственост на фараона.21И принуди народа да се засели в градовете от единия до другия край на Египет.22Не изкупи само земята на жреците, защото те имаха определен от фараона дял и се хранеха от него. Затова те не продадоха земята си.23И Йосиф каза на народа: „Ето купих сега вас и земята ви за фараона. И ето ви семе да засявате земята.24Давайте на фараона една пета част от реколтата, а четири части оставяйте за себе си, за семе и за прехрана на вас и на семействата ви.“25Те викнаха: „Ти ни спаси живота. Ако си милостив към нас, господарю, ние ще сме покорни роби на фараона.“26И до днес тази наредба на Йосиф е в сила в египетската земя: една пета част от реколтата да се дава на фараона. Това не важи за земята на жреците, защото тя не принадлежи на фараона.27А Израил живееше в областта Гесем на египетската земя. Там неговите потомци се населиха, наплодиха и преумножиха.
Благословията на Яков
28Яков живя сто четиридесет и седем години, от които седемнадесет години в египетската земя.29Когато наближи часът Израил да умре, той повика Йосиф и му каза: „Ако ме обичаш, закълни се да постъпиш с мене милостиво и да изпълниш желанието ми. Не ме погребвай в Египет!30Искам да бъда при предците си. Изнеси ме от Египет и ме погреби в тяхната гробница!“ Йосиф му обеща, че ще направи, както иска баща му.31Израил го накара да се закълне и Йосиф се закле. А Израил се надигна от постелята и се поклони.
English Standard Version
Jacob’s Family Settles in Goshen
1So Joseph went in and told Pharaoh, “My father and my brothers, with their flocks and herds and all that they possess, have come from the land of Canaan. They are now in the land of Goshen.”2And from among his brothers he took five men and presented them to Pharaoh.3Pharaoh said to his brothers, “What is your occupation?” And they said to Pharaoh, “Your servants are shepherds, as our fathers were.”4They said to Pharaoh, “We have come to sojourn in the land, for there is no pasture for your servants’ flocks, for the famine is severe in the land of Canaan. And now, please let your servants dwell in the land of Goshen.”5Then Pharaoh said to Joseph, “Your father and your brothers have come to you.6The land of Egypt is before you. Settle your father and your brothers in the best of the land. Let them settle in the land of Goshen, and if you know any able men among them, put them in charge of my livestock.”7Then Joseph brought in Jacob his father and stood him before Pharaoh, and Jacob blessed Pharaoh.8And Pharaoh said to Jacob, “How many are the days of the years of your life?”9And Jacob said to Pharaoh, “The days of the years of my sojourning are 130 years. Few and evil have been the days of the years of my life, and they have not attained to the days of the years of the life of my fathers in the days of their sojourning.”10And Jacob blessed Pharaoh and went out from the presence of Pharaoh.11Then Joseph settled his father and his brothers and gave them a possession in the land of Egypt, in the best of the land, in the land of Rameses, as Pharaoh had commanded.12And Joseph provided his father, his brothers, and all his father’s household with food, according to the number of their dependents.
Joseph and the Famine
13Now there was no food in all the land, for the famine was very severe, so that the land of Egypt and the land of Canaan languished by reason of the famine.14And Joseph gathered up all the money that was found in the land of Egypt and in the land of Canaan, in exchange for the grain that they bought. And Joseph brought the money into Pharaoh’s house.15And when the money was all spent in the land of Egypt and in the land of Canaan, all the Egyptians came to Joseph and said, “Give us food. Why should we die before your eyes? For our money is gone.”16And Joseph answered, “Give your livestock, and I will give you food in exchange for your livestock, if your money is gone.”17So they brought their livestock to Joseph, and Joseph gave them food in exchange for the horses, the flocks, the herds, and the donkeys. He supplied them with food in exchange for all their livestock that year.18And when that year was ended, they came to him the following year and said to him, “We will not hide from my lord that our money is all spent. The herds of livestock are my lord’s. There is nothing left in the sight of my lord but our bodies and our land.19Why should we die before your eyes, both we and our land? Buy us and our land for food, and we with our land will be servants to Pharaoh. And give us seed that we may live and not die, and that the land may not be desolate.”20So Joseph bought all the land of Egypt for Pharaoh, for all the Egyptians sold their fields, because the famine was severe on them. The land became Pharaoh’s.21As for the people, he made servants of them* from one end of Egypt to the other.22Only the land of the priests he did not buy, for the priests had a fixed allowance from Pharaoh and lived on the allowance that Pharaoh gave them; therefore they did not sell their land.23Then Joseph said to the people, “Behold, I have this day bought you and your land for Pharaoh. Now here is seed for you, and you shall sow the land.24And at the harvests you shall give a fifth to Pharaoh, and four fifths shall be your own, as seed for the field and as food for yourselves and your households, and as food for your little ones.”25And they said, “You have saved our lives; may it please my lord, we will be servants to Pharaoh.”26So Joseph made it a statute concerning the land of Egypt, and it stands to this day, that Pharaoh should have the fifth; the land of the priests alone did not become Pharaoh’s.27Thus Israel settled in the land of Egypt, in the land of Goshen. And they gained possessions in it, and were fruitful and multiplied greatly.28And Jacob lived in the land of Egypt seventeen years. So the days of Jacob, the years of his life, were 147 years.29And when the time drew near that Israel must die, he called his son Joseph and said to him, “If now I have found favor in your sight, put your hand under my thigh and promise to deal kindly and truly with me. Do not bury me in Egypt,30but let me lie with my fathers. Carry me out of Egypt and bury me in their burying place.” He answered, “I will do as you have said.”31And he said, “Swear to me”; and he swore to him. Then Israel bowed himself upon the head of his bed.*
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.