Jeremia 20,7 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

Jeremia 20,7 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Преследване на пророка и предсказание за вавилонския плен

1 Когато свещеникът и надзорник в дома Господен Пасхур чу, че Йеремия пророчествал тези думи, 2 тогава Пасхур удари пророк Йеремия и го постави в дървената стегалка, която беше при Вениаминова порта до дома Господен. 3 И на сутринта Пасхор извади Йеремия от стегалката, а Йеремия му каза: „Господ не назова твоето име Пасхур, но Магор-Мисавив*. 4 Защото така казва Господ: ‘Ето ще доведа ужаса за тебе и за всичките ти приятели, а те ще паднат от меча на неприятелите ти и очите ти ще видят това, и ще предам цяла Юдея в ръката на вавилонския цар. Тогава той ще ги отведе в плен във Вавилон и ще ги погуби с меч. 5 Нещо повече, ще дам цялото богатство на този град, целия му имот и всичките съкровища на юдейските царе в ръцете на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги отнесат във Вавилон. 6 А ти, Пасхуре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен. Тогава ще отидеш във Вавилон – там ще умреш и там ще бъдете погребани, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува’!“

Терзанията на пророка

7 „Господи, увличаше ме и аз бях увлечен. Ти си по-силен от мене и надви. Ставах за присмех всеки ден, всеки се гаври с мене. 8 Защото, щом заговоря, трябва да викам, трябва да викам: ‘Насилие’ и ‘Разрушение’, защото словото на Господа ми причини позор и присмех цял ден. 9 Тогава кажа ли: ‘Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му’, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога. 10 Защото слушах шушукане от мнозина: ‘Ужас отвсякъде.’ ‘Обвинявайте и ще го обвиним’ – казват. Всички мои приятели дебнат за мене да се спъна. ‘Може би – казват – той ще се препъне, тогава ще го надвием и ще му отмъстим.’ 11 Но Господ е с мене като страховит герой. Затова гонителите ми ще се препънат и няма да надвият. Те ще бъдат посрамени много, защото не постъпваха разумно. Срамът им ще бъде вечен, никога няма да се забрави. 12 Господи Вседържителю, Ти подлагаш на изпитание праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя възмездие за тях, защото на Тебе поверих делото си! 13 Пейте за Господа, прославете Господа, защото Той спаси душата на бедния от нечестивите ръце! 14 Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен! 15 Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: ‘Роди ти се син!’, и с това го е зарадвал много. 16 И с този човек да стане това, което стана с градовете, които Господ разруши и не пожали. Да чува той сутрин писък и по пладне – ридание, 17 задето не ме уби в самата утроба, така че майка ми да станеше мой гроб и утробата ѝ да останеше вечно бременна. 18 За какво съм излязъл от утробата, за да гледам мъки и скърби и дните ми да изминават в срам?“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 А Пасхор, синът на Емир, свещеникът, който беше главен надзорник в ГОСПОДНИЯ дом, чу Еремия да пророкува тези неща. 2 И Пасхор удари пророк Еремия и го сложи в клада*, която беше в горната Вениаминова порта, която е в ГОСПОДНИЯ дом. 3 А на следващия ден Пасхор извади Еремия от кладата. И Еремия му каза: ГОСПОД не те нарече Пасхор, а Магор-Мисавив*. 4 Защото така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще те направя ужас за самия теб и за всичките ти приятели; те ще паднат от меча на враговете си и очите ти ще видят това. И ще предам целия Юда в ръката на вавилонския цар и той ще ги отведе като пленници във Вавилон и ще ги убие с меч. 5 И ще предам цялото богатство на този град, цялата му печалба и всичките му скъпоценности, и всичките съкровища на юдовите царе ще предам в ръката на враговете им и те ще ги разграбят и ще ги вземат, и ще ги занесат във Вавилон. 6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидете в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо. 7 ГОСПОДИ, Ти ме примами и аз се примамих; Ти ме хвана здраво и надви. Станах за присмех цял ден, всички ми се подиграват. 8 Защото, щом говоря, крещя, викам: Насилие и разрушение! Защото словото на ГОСПОДА ми стана позор и присмех цял ден. 9 Но кажа ли: Няма да споменавам за Него и няма да говоря вече в Негово Име, и става в сърцето ми като горящ огън, затворен в костите ми; изтощавам се да задържам словото и не мога. 10 Защото чух клеветата на мнозина, ужас отвред: Обвинете, и ние ще го обвиним! Всички, с които бях в мир, дебнат да се спъна: Може би ще се подмами и ще му надвием, и ще му отмъстим. 11 Но ГОСПОД е с мен като силен и страшен, затова преследвачите ми ще се спънат и няма да надвият. Ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; вечен позор, който няма да се забрави. 12 Но, ГОСПОДИ на Войнствата, който изпитваш праведния и виждаш вътрешностите и сърцето, нека да видя Твоето отмъщение над тях, защото на Теб поверих делото си! 13 Пейте на ГОСПОДА, хвалете ГОСПОДА, защото избави душата на сиромаха от ръката на злодеите. 14 Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не е благословен! 15 Проклет да е човекът, който извести на баща ми и каза: Роди ти се мъжко дете! – и много го зарадва. 16 И да бъде този човек като градовете, които ГОСПОД разори и не пожали. Сутрин да слуша вик, а по обедно време – бойна тревога, 17 защото не ме умъртви от утробата, да ми стане майка ми гроб и утробата ѝ да е вечно бременна. 18 Защо излязох от утробата, да гледам мъка и скръб и дните ми да свършат в срам?