Prediger 1,14 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Наслов

1 Думи на Еклисиаст, син на Давид, цар в Йерусалим.

Увод – суета на суетите

2 Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета.

3 Каква полза за човека от целия му труд, с който той се труди под слънцето?

4 Род отминава, род идва, а земята остава за вечни времена.

5 Слънце изгрява и слънце залязва, като се стреми към своето място: там, където изгрява.

6 Вятър вее към юг и отива към север, върти се, кръжи по своя път и пак започва своя кръговрат.

7 Всички реки се вливат в морето, но морето не се напълва: реките се завръщат там, отдето почват да текат, за да текат реки отново.

8 Думите са немощни – човек не може всичко да изкаже. Око не се насища с гледане, ухо не се напълва от чуване.

9 Каквото е било, пак ще бъде, каквото се е вършило – пак ще се върши. Няма нищо ново под слънцето.

10 Казва се за нещо: „Ето това е ново.“ Но то вече е ставало през вековете, които са съществували преди нас.

11 Изчезнал е споменът за отминалите хора, а също и за бъдните няма да остане спомен у онези, които ще се явят по-късно.

Суетата на човешката мъдрост

12 Аз, Еклисиаст, аз царувах над Израил в Йерусалим.

13 И ето насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдър размисъл това, което става под небето. Този тежък труд Бог отреди за човеците, за да се мъчат с него.

14 Обгледах всяко дело, което се върши под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър.

15 Криво не се изправя и което липсва, не се брои.

16 Размислих тъй в сърцето си и рекох: ето аз се възвеличих и придобих мъдрост повече от всички, които властваха преди мен над Йерусалим – и сърцето ми прие много мъдрост, както и познание.

17 И след като обърнах сърцето си да познае мъдрост, да опознае глупост и безумие – разбрах, че и това е гонене на вятър.

18 Наистина – голямата мъдрост е голямо терзание и щом познанието се увеличи, увеличава се тъгата.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим*:

2 Суета* на суетите! – казва проповедникът. – Суета на суетите, всичко е суета.

3 Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?

4 Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

5 И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.

6 Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.

7 Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.

8 Всички думи са трудни*, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.

9 Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

10 Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.

11 Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.

12 Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалимст. 1;.

13 И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.

14 Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър*.

15 Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.

16 Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър*.

18 Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.