Matthäus 22 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

Matthäus 22 | Священное Писание, Восточный перевод

Притча о свадебном пире

1 Иса продолжал учить народ в притчах, говоря: 2 – Царство Всевышнего можно сравнить со свадебным пиром, который один царь приготовил для своего сына. 3 Он разослал к приглашённым своих рабов, чтобы позвать их на свадьбу, но приглашённые не хотели прийти. 4 Тогда царь послал других рабов, наказав им: «Пойдите и скажите им, что мой пир уже готов, зарезаны быки и другой откормленный скот, всё угощение готово, пусть приходят на свадебный пир». 5 Приглашённые, однако, не обратили на это никакого внимания и разошлись. Один пошёл на своё поле, другой торговать, 6 а некоторые даже схватили посланных рабов, унизили и убили их. 7 Царь был разгневан. Он послал своё войско, уничтожил тех убийц и сжёг их город. 8 Потом он сказал своим рабам: «Свадебный пир готов, но те, кого я пригласил, не заслужили чести быть на нём. 9 Пойдите теперь на перекрёстки дорог и приглашайте на пир всех, кого вы встретите». 10 Рабы пошли по улицам и стали созывать всех, кого встречали, злых и добрых, и пиршественный зал наполнился гостями, которые возлежали за столами. 11 Когда же царь пришёл посмотреть на возлежащих, он заметил человека, на котором не было свадебной одежды. 12 «Друг, – спросил царь, – как это ты вошёл сюда без свадебной одежды?» Человеку нечего было сказать. 13 Тогда царь приказал слугам: «Свяжите его по рукам и ногам и выбросьте вон, во тьму, где будет плач и скрежет зубов». 14 Ведь приглашённых много, но избранных мало.

Вопрос об уплате налогов

15 После этого блюстители Закона стали советоваться, как бы им поймать Ису на слове. 16 Они подослали к Нему своих учеников вместе со сторонниками правителя Ирода. – Учитель, – спросили они, – мы знаем, что Ты Человек честный и истинно учишь пути Всевышнего. Ты беспристрастен и не стремишься никому угодить. 17 Скажи нам, как Ты считаешь, следует ли платить налог римскому императору или нет? 18 Иса, зная их коварные намерения, сказал: – Лицемеры, вы хотите поймать Меня на слове? 19 Покажите Мне монету, которой платится дань. Они принесли Ему серебряную монету*. 20 Иса спросил их: – Кто на ней изображён и чьё на ней имя? 21 – Императора, – ответили они. Тогда Иса сказал им: – Так и отдавайте императору то, что принадлежит императору, а Всевышнему – то, что принадлежит Всевышнему. 22 Такой ответ их озадачил, и, оставив Ису, они ушли.

Вопрос о воскресении мёртвых

23 В тот же день саддукеи, которые утверждают, что нет воскресения мёртвых, подошли к Исе. Они спросили Его: 24 – Учитель, Муса сказал, что если кто-либо умрёт, не оставив детей, то его брат должен жениться на вдове и восстановить род своему брату*. 25 Так вот, у нас тут было семеро братьев. Первый женился и умер бездетным, и вдова стала женой его брата. 26 То же самое произошло и со вторым, и с третьим, и со всеми семью братьями. 27 После всех умерла и женщина. 28 Итак, после воскресения, которому из семи братьев она будет женой? Ведь все были её мужьями. 29 Иса ответил им: – Вы заблуждаетесь, потому что не знаете ни Писания, ни силы Всевышнего. 30 Воскреснув, люди не будут ни жениться, ни выходить замуж, а будут как ангелы на небесах. 31 Что же касается воскресения мёртвых, то разве вы не читали, что сказал вам Всевышний: 32 «Я – Бог Ибрахима, Бог Исхака и Бог Якуба»?* Он Бог не мёртвых, а живых. 33 Люди слушали и удивлялись Его учению.

Самое важное повеление

34 Блюстители же Закона, услышав, как Иса заставил замолчать саддукеев, собрались вокруг Него. 35 Один из них, учитель Таурата, чтобы поймать Ису на слове, спросил: 36 – Учитель, какое повеление в Законе самое важное? 37 Иса ответил: – «Люби Вечного, Бога твоего, всем сердцем, всей душой и всем разумом своим»*. 38 Это первое и самое важное повеление. 39 Второе, не менее важное повеление: «Люби ближнего твоего, как самого себя»*. 40 Всё учение Таурата и Книги Пророков основано на этих двух повелениях.

Масих – Повелитель Давуда

41 Когда блюстители Закона собрались вместе, Иса спросил их: 42 – Что вы думаете о Масихе? Чей Он сын? – Сын Давуда, – ответили Ему. 43 Иса говорит им: – Почему же тогда Давуд, под водительством Духа, называет Масиха Повелителем? Ведь он говорит: 44 «Вечный сказал моему Повелителю: сядь по правую руку от Меня, пока Я не повергну всех врагов Твоих к ногам Твоим»*. 45 Итак, если Давуд называет Масиха Повелителем, то как же в таком случае Он может быть всего лишь его сыном? 46 В ответ никто не мог сказать ни слова, и с этого дня они больше не решались задавать Ему вопросы.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Притча за царската сватба

1 И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше: 2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. 3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат. 4 Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба. 5 Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си; 6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. 7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им. 8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба. 10 И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости. 11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. 12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. 13 Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 14 Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани.

За плащането на данъка

15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него. 16 И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците. 17 Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не? 18 А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате*, лицемери? 19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий. 20 Той ги попита: Чий е този образ и надпис? 21 Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. 22 И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.

За възкресението на мъртвите

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха: 24 Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си. 25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си; 26 също и вторият, и третият до седмия. 27 А след всички тях умря и жената. 28 И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха? 29 А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила. 30 Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето. 31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори: 32 „Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. 33 И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му.

Най-голямата заповед

34 А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно. 35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса: 36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона? 37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ 38 Това е първа и най-голяма заповед. 39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ 40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.

Исус Христос и Давид

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита: 42 Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид. 43 Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва: 44 „Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти“? 45 И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син? 46 И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.