Matthäus 22 | Священное Писание, Восточный перевод
Притча о свадебном пире
1Иса продолжал учить народ в притчах, говоря:2– Царство Всевышнего можно сравнить со свадебным пиром, который один царь приготовил для своего сына.3Он разослал к приглашённым своих рабов, чтобы позвать их на свадьбу, но приглашённые не хотели прийти.4Тогда царь послал других рабов, наказав им: «Пойдите и скажите им, что мой пир уже готов, зарезаны быки и другой откормленный скот, всё угощение готово, пусть приходят на свадебный пир».5Приглашённые, однако, не обратили на это никакого внимания и разошлись. Один пошёл на своё поле, другой торговать,6а некоторые даже схватили посланных рабов, унизили и убили их.7Царь был разгневан. Он послал своё войско, уничтожил тех убийц и сжёг их город.8Потом он сказал своим рабам: «Свадебный пир готов, но те, кого я пригласил, не заслужили чести быть на нём.9Пойдите теперь на перекрёстки дорог и приглашайте на пир всех, кого вы встретите».10Рабы пошли по улицам и стали созывать всех, кого встречали, злых и добрых, и пиршественный зал наполнился гостями, которые возлежали за столами.11Когда же царь пришёл посмотреть на возлежащих, он заметил человека, на котором не было свадебной одежды.12«Друг, – спросил царь, – как это ты вошёл сюда без свадебной одежды?» Человеку нечего было сказать.13Тогда царь приказал слугам: «Свяжите его по рукам и ногам и выбросьте вон, во тьму, где будет плач и скрежет зубов».14Ведь приглашённых много, но избранных мало.
Вопрос об уплате налогов
15После этого блюстители Закона стали советоваться, как бы им поймать Ису на слове.16Они подослали к Нему своих учеников вместе со сторонниками правителя Ирода. – Учитель, – спросили они, – мы знаем, что Ты Человек честный и истинно учишь пути Всевышнего. Ты беспристрастен и не стремишься никому угодить.17Скажи нам, как Ты считаешь, следует ли платить налог римскому императору или нет?18Иса, зная их коварные намерения, сказал: – Лицемеры, вы хотите поймать Меня на слове?19Покажите Мне монету, которой платится дань. Они принесли Ему серебряную монету*.20Иса спросил их: – Кто на ней изображён и чьё на ней имя?21– Императора, – ответили они. Тогда Иса сказал им: – Так и отдавайте императору то, что принадлежит императору, а Всевышнему – то, что принадлежит Всевышнему.22Такой ответ их озадачил, и, оставив Ису, они ушли.
Вопрос о воскресении мёртвых
23В тот же день саддукеи, которые утверждают, что нет воскресения мёртвых, подошли к Исе. Они спросили Его:24– Учитель, Муса сказал, что если кто-либо умрёт, не оставив детей, то его брат должен жениться на вдове и восстановить род своему брату*.25Так вот, у нас тут было семеро братьев. Первый женился и умер бездетным, и вдова стала женой его брата.26То же самое произошло и со вторым, и с третьим, и со всеми семью братьями.27После всех умерла и женщина.28Итак, после воскресения, которому из семи братьев она будет женой? Ведь все были её мужьями.29Иса ответил им: – Вы заблуждаетесь, потому что не знаете ни Писания, ни силы Всевышнего.30Воскреснув, люди не будут ни жениться, ни выходить замуж, а будут как ангелы на небесах.31Что же касается воскресения мёртвых, то разве вы не читали, что сказал вам Всевышний:32«Я – Бог Ибрахима, Бог Исхака и Бог Якуба»?* Он Бог не мёртвых, а живых.33Люди слушали и удивлялись Его учению.
Самое важное повеление
34Блюстители же Закона, услышав, как Иса заставил замолчать саддукеев, собрались вокруг Него.35Один из них, учитель Таурата, чтобы поймать Ису на слове, спросил:36– Учитель, какое повеление в Законе самое важное?37Иса ответил: – «Люби Вечного, Бога твоего, всем сердцем, всей душой и всем разумом своим»*.38Это первое и самое важное повеление.39Второе, не менее важное повеление: «Люби ближнего твоего, как самого себя»*.40Всё учение Таурата и Книги Пророков основано на этих двух повелениях.
Масих – Повелитель Давуда
41Когда блюстители Закона собрались вместе, Иса спросил их:42– Что вы думаете о Масихе? Чей Он сын? – Сын Давуда, – ответили Ему.43Иса говорит им: – Почему же тогда Давуд, под водительством Духа, называет Масиха Повелителем? Ведь он говорит:44«Вечный сказал моему Повелителю: сядь по правую руку от Меня, пока Я не повергну всех врагов Твоих к ногам Твоим»*.45Итак, если Давуд называет Масиха Повелителем, то как же в таком случае Он может быть всего лишь его сыном?46В ответ никто не мог сказать ни слова, и с этого дня они больше не решались задавать Ему вопросы.
Библия, ревизирано издание
Притча за царската сватба
1И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше:2Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.3Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.4Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба.5Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;6а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.7И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.8Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.9Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.10И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости.11А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.12И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.13Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.14Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани.
За плащането на данъка
15Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него.16И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.17Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?18А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате*, лицемери?19Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.20Той ги попита: Чий е този образ и надпис?21Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.22И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.
За възкресението на мъртвите
23В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха:24Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.25А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;26също и вторият, и третият до седмия.27А след всички тях умря и жената.28И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?29А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила.30Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето.31А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:32„Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.33И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му.
Най-голямата заповед
34А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно.35И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса:36Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?37А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“38Това е първа и най-голяма заповед.39А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“40На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.
Исус Христос и Давид
41И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита:42Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.43Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:44„Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти“?45И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?46И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.