Jesaja 64 | Библия, ревизирано издание

1 О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти, 2 както когато огън изгаря храстите и огън прави водата да ври, за да стане името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти, 3 когато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме! О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти! 4 Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог, освен Тебе, да е извършил такива дела за онези, които го чакат. 5 Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим. 6 Защото всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър. 7 И няма човек, който да призовава името Ти, който да се пробуди, за да се хване за Тебе; защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил поради беззаконията ни. 8 Но сега, ГОСПОДИ, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти – грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка. 9 Недей се гневи силно, ГОСПОДИ, недей помни вечно беззаконието; ето, погледни, молим Ти се, че ние всички сме Твой народ. 10 Твоите святи градове запустяха; Сион запустя, Йерусалим е опустошен. 11 Нашият свят и красив дом, където бащите ни Те славословеха, беше изгорен с огън; и всичките ни скъпи неща запустяха. 12 Пред вид на това ще се въздържиш ли, ГОСПОДИ? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?

Schlachter 2000

1 Ach, dass du die Himmel zerrissest und herabführest, dass die Berge erbebten vor deinem Angesicht, wie Feuer Reisig entzündet, wie Feuer Wasser siedend macht, um deinen Namen deinen Feinden bekannt zu machen, damit die Heiden vor deinem Angesicht erzittern; 2 indem du furchtgebietende Taten vollbringst, die wir nicht erwarteten; ja, fahre du herab, dass vor deinem Angesicht die Berge erbeben! 3 Denn von Ewigkeit her hat man nie gehört, nie vernommen, hat kein Auge es gesehen, dass außer dir ein Gott tätig war für die, welche auf ihn harren. 4 Du kommst dem entgegen, der sich daran erfreut, Gerechtigkeit zu tun, denen, die auf deinen Wegen an dich gedenken. Doch siehe, du wurdest zornig, weil wir Sünde begingen und lange Zeit darin geblieben waren; aber möchte uns doch geholfen werden! 5 Wir sind ja allesamt geworden wie Unreine und alle unsere Gerechtigkeit wie ein beflecktes Kleid. Wir sind alle verwelkt wie die Blätter, und unsere Sünden trugen uns fort wie der Wind. 6 Und da war niemand, der deinen Namen anrief, der sich aufmachte, um dich zu ergreifen; denn du hast dein Angesicht vor uns verborgen und uns dahingegeben in die Gewalt unserer Missetaten. 7 Nun aber bist du, HERR, unser Vater; wir sind der Ton, und du bist unser Töpfer; wir alle sind das Werk deiner Hände. 8 Zürne nicht allzu sehr, o HERR, und gedenke nicht ewiglich an die Schuld! Ziehe doch das in Betracht, dass wir alle dein Volk sind! 9 Deine heiligen Städte sind zur Wüste geworden; Zion ist verwüstet, Jerusalem zerstört! 10 Unser heiliger und herrlicher Tempel, in dem unsere Väter dich gelobt haben, ist in Flammen aufgegangen, und alles, was uns teuer war, ist verwüstet! 11 Willst du, HERR, trotz alledem dich zurückhalten, schweigen und uns ganz und gar niederbeugen?

Jesaja 64 | Библия, ревизирано издание Schlachter 2000