Markus 3 | Библия, ревизирано издание

Излекуване в събота на човек с изсъхнала ръка

1 И Той влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка. 2 И Го наблюдаваха дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят. 3 Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се в средата. 4 А на тях каза: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден или да се прави зло? Да се спаси ли живот или да се погуби? А те мълчаха. 5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна и ръката му оздравя. 6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с иродианите против Него, как да Го погубят. 7 Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото и голямо множество от Галилея ги последва. 8 И от Юдея, от Йерусалим, от Идумея, от другата страна на Йордан, както и от околностите на Тир и Сидон – едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел. 9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия поради народа, за да не Го притискат. 10 Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, Го притискаха, за да се допрат до Него. 11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, като казваха: Ти си Божий Син. 12 Но той строго им заръчваше да не Го изявяват.

Избиране на дванадесетте ученици

13 След това се изкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които искаше; и те дойдоха при Него. 14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват, 15 и да имат власт да изгонват бесове. 16 Определи: Симон, на когото даде името Петър; 17 и Яков Зеведеев и Якововия брат Йоан, на които даде името Воанергес, което значи синове на гърма, 18 и Андрей и Филип, Вартоломей и Матей, Тома и Яков Алфеев, Тадей и Симон Ханаанец*, 19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.

Божествената власт на Исус Христос

20 И отидоха в една къща; и пак се събра народ, така че те не можаха дори хляб да ядат. 21 А близките Му, като чуха това, отидоха, за да Го приберат; защото казваха, че не бил на Себе Си. 22 И книжниците, които бяха слезли от Йерусалим, казваха, че Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете. 23 Но Той, като ги повика, им говореше с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана? 24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои. 25 И ако един дом се раздели против себе си, този дом няма да може да устои. 26 И ако Сатана е въстанал против себе си и се е разделил, той не може да устои, но е дошъл краят му. 27 И никой не може да влезе в къщата на силния човек, за да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния и тогава ще ограби къщата му. 28 Истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали; 29 но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка довека, а е виновен за вечен грях. 30 Това каза Той, защото казваха: Има нечист дух.

Майката и братята на Исус Христос

31 И, ето, дойдоха майка Му и братята Му и като стояха навън, изпратиха до Него да Го повикат. 32 А около Него седеше едно множество; и Му казаха: Ето, майка Ти и братята Ти са вън и Те търсят. 33 А Той им отговори: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми? 34 И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми! 35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.

Segond 21

1 Jésus entra de nouveau dans la synagogue. Il s'y trouvait un homme qui avait la main paralysée. 2 Ils observaient Jésus pour voir s'il le guérirait le jour du sabbat: c'était afin de pouvoir l'accuser. 3 Jésus dit à l'homme qui avait la main paralysée: «Lève-toi, là au milieu.» 4 Puis il leur dit: «Est-il permis, le jour du sabbat, de faire du bien ou de faire du mal, de sauver une personne ou de la tuer?» Mais ils gardèrent le silence. 5 Alors il promena sur eux un regard de colère et, peiné de l'endurcissement de leur cœur, il dit à l'homme: «Tends ta main.» Il la tendit, et sa main fut guérie. 6 Les pharisiens sortirent et tinrent aussitôt conseil avec les hérodiens* sur les moyens de le faire mourir. 7 Jésus se retira au bord du lac avec ses disciples. Une foule nombreuse le suivit, venue de la Galilée, de la Judée, 8 de Jérusalem, de l'Idumée, de l'autre côté du Jourdain et des environs de Tyr et de Sidon; cette foule vint à lui car elle avait appris tout ce qu'il faisait. 9 Il dit à ses disciples de tenir toujours à sa disposition une petite barque afin de ne pas être écrasé par la foule. 10 En effet, comme il guérissait beaucoup de gens, tous ceux qui avaient des maladies se jetaient sur lui pour le toucher. 11 Les esprits impurs, quand ils le voyaient, se prosternaient devant lui et s'écriaient: «Tu es le Fils de Dieu.» 12 Mais il leur recommandait très sévèrement de ne pas le faire connaître.

Choix des douze apôtres

13 Il monta ensuite sur la montagne; il appela ceux qu'il voulait, et ils vinrent vers lui. 14 Il en établit douze [auxquels il donna le nom d'apôtres,] pour qu'ils soient avec lui, et pour les envoyer prêcher 15 avec le pouvoir [de guérir les maladies et] de chasser les démons. 16 [Voici les douze qu'il établit:] Simon, qu'il appela Pierre; 17 Jacques, fils de Zébédée, et Jean, frère de Jacques, auxquels il donna le nom de Boanergès, qui signifie «fils du tonnerre»; 18 André; Philippe; Barthélémy; Matthieu; Thomas; Jacques, fils d'Alphée; Thaddée; Simon le Cananite*; 19 et Judas l'Iscariot*, celui qui trahit Jésus.

Jésus contesté

20 Ils se rendirent à la maison, et la foule se rassembla de nouveau, de sorte qu'ils ne pouvaient même pas prendre leur repas. 21 Lorsqu'ils l'apprirent, les membres de la famille de Jésus vinrent pour s'emparer de lui, car ils disaient: «Il a perdu la raison.» 22 Les spécialistes de la loi qui étaient descendus de Jérusalem disaient: «Il a en lui Béelzébul*; c'est par le prince des démons qu'il chasse les démons.» 23 Jésus les appela et leur dit sous forme de paraboles*: «Comment Satan peut-il chasser Satan? 24 Si un royaume est confronté à des luttes internes, ce royaume ne peut pas subsister, 25 et si une famille est confrontée à des luttes internes, cette famille ne peut pas subsister. 26 Si donc Satan se dresse contre lui-même, s'il est divisé, il ne peut pas subsister, c'en est fini de lui. 27 Personne ne peut entrer dans la maison d'un homme fort et piller ses biens sans avoir d'abord attaché cet homme fort; alors seulement il pillera sa maison. 28 Je vous le dis en vérité, tous les péchés seront pardonnés aux hommes, ainsi que les blasphèmes qu'ils auront proférés, 29 mais celui qui blasphémera contre le Saint-Esprit n'obtiendra jamais de pardon: il mérite une condamnation éternelle.» 30 Jésus parla de cette manière parce qu'ils disaient: «Il a un esprit impur.» 31 Sa mère et ses frères arrivèrent donc. Ils se tenaient dehors et l'envoyèrent appeler. 32 La foule était assise autour de lui, et on lui dit: «Voici, ta mère et tes frères [et sœurs] sont dehors et te cherchent.» 33 Il répondit: «Qui est ma mère, et qui sont mes frères?» 34 Puis il promena le regard sur ceux qui étaient assis tout autour de lui et dit: «Voici ma mère et mes frères. 35 En effet, celui qui fait la volonté de Dieu, celui-là est mon frère, ma sœur, ma mère.»

Markus 3 | Библия, ревизирано издание Segond 21