Jesaja 17 | Библия, ревизирано издание

Пророчество за Дамаск и Самария

1 Изявеното за Дамаск пророчество: Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини. 2 Градовете на Ароир са напуснати; те ще служат за стада, които ще лежат и няма да има кой да ги плаши. 3 Крепостта ще се махне от Ефрем и царството – от Дамаск, и останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, казва ГОСПОД на Силите. 4 И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на тялото му ще измършавее; 5 и ще бъде, както когато жътварят хване стръкове жито и пожъне класовете с мишцата си. Да! Ще бъде, както когато някой събира класове в Рафаимската долина. 6 Но ще останат в него баберки, както при отърсването на маслината – две-три зърна на върха на по-високите клони, четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, казва ГОСПОД, Израилевият Бог. 7 В онзи ден човек ще погледне към Създателя си и очите му ще се взрат в Святия Израилев; 8 той няма да погледне към жертвениците, делото на ръцете си, нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето. 9 В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените места в гората и на планинския връх, които бяха изоставени заради израилтяните; и ще настане там запустение. 10 Понеже си забравил Бога на спасението си и не си спомнил силната си Канара, затова насаждаш приятни градини и насаденото е от чужди фиданки; 11 в деня, когато ги насадиш, ги заграждаш с плет и сутрин правиш семето ти да цъфти; а жътвата ще чезне в деня на скръб и на неизцелима печал. 12 Ах! Шуменето на многото племена, които бучат като бученето на моретата, и смутът на народите, които напират като напор на големи води! 13 Народите ще напират като напора на големите води; но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, и ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката. 14 Привечер, ето, смущение; и преди да съмне, ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и съдбата на онези, които ни разграбват.

Segond 21

Prophétie sur la Syrie

1 Message sur Damas. Damas sera supprimée; elle ne sera plus une ville, elle ne sera qu'un tas de ruines. 2 Les villes qui dépendent d'Aroër seront abandonnées, livrées aux troupeaux; ils y coucheront, sans plus personne pour les effrayer. 3 Il est réglé, le sort de la forteresse d'Ephraïm, du royaume de Damas et du reste de la Syrie: il est identique à celui de la gloire des Israélites, déclare l'Eternel, le maître de l'univers. 4 Ce jour-là, la gloire de Jacob diminuera et son embonpoint fondra. 5 Ce sera comme lorsque le moissonneur récolte les gerbes de blé en attrapant les épis avec sa main, comme lorsqu'on ramasse les épis oubliés dans la vallée des Rephaïm, 6 il en restera quelques grappillons, comme quand on secoue l'olivier: 2, 3 olives tout en haut, 4, 5 dans les branches porteuses de fruits, déclare l'Eternel, le Dieu d'Israël. 7 Ce jour-là, l'homme portera ses regards sur son créateur, ses yeux se tourneront vers le Saint d'Israël. 8 Son regard ne se portera plus sur les autels, qu'il a faits de ses mains, et il ne contemplera plus ce que ses doigts ont fabriqué, les poteaux sacrés et les piliers consacrés au soleil. 9 Ce jour-là, ses villes fortifiées seront abandonnées comme forêts et sommets l'ont été à l'approche des Israélites: ce sera un désert. 10 En effet, tu as oublié le Dieu qui était ton Sauveur, tu ne t'es pas souvenu du rocher qui te servait de refuge. C'est pourquoi tu as planté des jardins d'agrément, tu as semé des plantes étrangères. 11 Le jour où tu les as mises en terre, tu les as vues grandir; le matin même, tu les as vues bourgeonner, mais la récolte s'est enfuie au moment de la maladie et le mal est sans remède. 12 Quel malheur! Quel vacarme font les peuples, dans leur nombre! Leur vacarme est pareil au grondement de la mer. Quel tapage font les nations! Leur tapage est pareil à celui d'une eau puissante. 13 Les nations font le même tapage que les grandes eaux. Cependant, il les menace et elles s'enfuient très loin, chassées comme la paille des montagnes par le souffle du vent, comme un tourbillon de poussière devant une tempête. 14 Quand vient le soir, c'est une ruine soudaine; avant le matin, il ne reste plus rien! Voilà quelle est la part réservée à ceux qui nous dépouillent, quel est le sort de ceux qui nous pillent.

Jesaja 17 | Библия, ревизирано издание Segond 21

Пророчество за Дамаск и Самария

Prophétie sur la Syrie