Psalm 88 | Библия, синодално издание

1 Учение на Етама Езрахита. 2 Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина. 3 Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза: 4 „Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида: 5 ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол.“ 6 И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите. 7 Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа? 8 Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават. 9 Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе. 10 Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш. 11 Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си 12 Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал. 13 Север и юг Ти си създал: Тавор и Ермон за Твоето име се радват. 14 Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти! 15 Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице. 16 Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи, 17 за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават, 18 защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог. 19 От Господа е нашият щит и от Светия Израилев – нашият цар. 20 Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: „Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа. 21 Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах. 22 Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи. 23 Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни. 24 Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят. 25 И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог. 26 И ще туря над морето ръката му, и над реките – десницата му. 27 Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение. 28 И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе, 29 навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен. 30 И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, – като дните на небето. 31 Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди; 32 ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели; 33 ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари – тяхната неправда; 34 но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя. 35 Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми. 36 Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давид а? 37 Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене, 38 навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.“ 39 Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник; 40 пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му; 41 разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости. 42 Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи. 43 Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове; 44 Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи; 45 отне от него блясъка и хвърли наземи престола му; 46 съкрати дните на младините му и го покри със срам. 47 Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън? 48 Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески. 49 Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята? 50 Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина. 51 Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи; 52 спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник. 53 Благословен Господ навеки! Амин, амин.

Segond 21

Lamentation dans le malheur

1 Chant, psaume des descendants de Koré. Au chef de chœur, à chanter sur la flûte. Cantique d'Héman l'Ezrachite. 2 Eternel, Dieu de mon salut, jour et nuit je crie devant toi. 3 Que ma prière parvienne jusqu'à toi! Prête l'oreille à mes supplications, 4 car mon âme est saturée de malheurs, et ma vie s'approche du séjour des morts. 5 On me compte parmi ceux qui descendent dans la tombe, je suis comme un homme qui n'a plus de force. 6 Je suis étendu parmi les morts, semblable à ceux qui sont tués et couchés dans la tombe, à ceux dont tu ne te souviens plus et qui sont séparés de toi. 7 Tu m'as jeté dans un gouffre profond, dans les ténèbres, dans les abîmes. 8 Ta fureur pèse lourdement sur moi, et tu m'accables des vagues de ta colère. – Pause. 9 Tu as éloigné mes intimes de moi, tu as fait de moi un objet d'horreur pour eux; je suis enfermé et je ne peux pas sortir. 10 Mes yeux sont usés par la souffrance; tous les jours, je fais appel à toi, Eternel, je tends les mains vers toi. 11 Est-ce pour les morts que tu fais des miracles? Les défunts se lèvent-ils pour te louer? – Pause. 12 Parle-t-on de ta bonté dans la tombe, de ta fidélité dans le gouffre de perdition? 13 Tes miracles sont-ils connus dans les ténèbres, et ta justice au pays de l'oubli? 14 Et moi, c'est toi, Eternel, que j'appelle au secours. Le matin, ma prière s'adresse à toi. 15 Pourquoi, Eternel, me rejettes-tu? Pourquoi me caches-tu ton visage? 16 Je suis malheureux et mourant depuis ma jeunesse, je subis tes terreurs et je suis bouleversé. 17 Tes fureurs passent sur moi, tes terreurs me réduisent au silence; 18 elles m'encerclent tout le jour comme de l'eau, elles me cernent de tous côtés. 19 Tu as éloigné mes amis et mes proches de moi; mes intimes, ce sont les ténèbres.

Psalm 88 | Библия, синодално издание Segond 21

Lamentation dans le malheur