Psalm 77 | Библия, синодално издание

Учение Асафово.

1 Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.

2 Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.

3 Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,

4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.

5 Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,

6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –

7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди

8 и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.

9 Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:

10 те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;

11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.

12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:

13 раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;

14 денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина;

15 разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;

16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.

17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:

18 изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,

19 говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“

20 Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“

21 Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,

22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.

23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,

24 та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.

25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.

26 Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,

27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:

28 нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,

29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.

30 Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,

31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.

32 При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.

33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.

34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,

35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,

36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;

37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.

38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:

39 Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.

40 Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!

41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,

42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,

43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;

44 и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;

45 напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;

46 земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци;

47 лозята им уби с град и смоковниците им – със слана;

48 добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;

49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;

50 уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;

51 порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;

52 и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:

53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;

54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;

55 прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.

56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;

57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;

58 огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.

59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;

60 отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;

61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;

62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.

63 Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;

64 свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.

65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,

66 и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;

67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,

68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.

69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,

70 и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,

71 и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля.

72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Segond 21

Les hauts faits de Dieu dans le passé

1 Au chef de chœur, d'après Jeduthun. Psaume d'Asaph.

2 Ma voix s'élève vers Dieu, et je crie; ma voix s'élève vers Dieu, et il m'écoutera.

3 Quand je suis dans la détresse, je cherche le Seigneur; la nuit, mes mains se tendent vers lui, sans se lasser; je refuse toute consolation.

4 Je me souviens de Dieu et je gémis; je médite, et mon esprit est abattu. – Pause.

5 Tu tiens mes paupières ouvertes; je suis troublé, incapable de parler.

6 Je pense aux jours lointains, aux années passées.

7 Je me souviens de mes chants pendant la nuit, je médite dans mon cœur, et mon esprit s'interroge:

8 «Le Seigneur me rejettera-t-il pour toujours? Ne se montrera-t-il plus favorable?

9 Sa bonté est-elle définitivement épuisée? Sa parole a-t-elle disparu pour l'éternité?

10 Dieu a-t-il oublié de faire grâce? A-t-il, dans sa colère, retiré sa compassion?» – Pause.

11 Je me dis: «Ce qui fait ma souffrance, c'est que la main droite du Très-Haut n'est plus la même.»

12 Je me rappelle la manière d'agir de l'Eternel. Oui, je veux me souvenir de tes miracles passés.

13 Je réfléchis à toute ton activité, je veux méditer tes hauts faits.

14 O Dieu, tes voies sont saintes. Quel dieu est grand comme Dieu?

15 Tu es le Dieu qui fait des miracles. Tu as fait connaître ta puissance parmi les peuples;

16 par ton bras tu as racheté ton peuple, les descendants de Jacob et de Joseph. – Pause.

17 L'eau t'a vu, ô Dieu, l'eau t'a vu: elle a tremblé, les abîmes ont été ébranlés.

18 Les nuages ont déversé des torrents d'eau, le tonnerre a retenti dans le ciel, et tes flèches ont volé de tous côtés.

19 Ton tonnerre a éclaté dans le tourbillon, les éclairs ont illuminé le monde; la terre a été ébranlée, elle a tremblé.

20 Tu as fait ton chemin dans la mer, ton sentier au fond de l'eau, et personne n'a reconnu tes traces.

21 Tu as conduit ton peuple comme un troupeau par l'intermédiaire de Moïse et d'Aaron.

Texte biblique de la Bible Version Segond 21 Copyright © 2007 Société Biblique de Genève Reproduit avec aimable autorisation. Tous droits réservés.