Jesaja 42 | Библия, синодално издание

1 Ето, Моят Отрок, Когото държа за ръка, Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и Той ще възвести съд на народите; 2 няма да викне, нито да възвиси гласа Си, и няма да даде да Го чуят на улиците; 3 пречупена тръст няма да строши, и тлеещ лен няма да угаси; ще произвежда съд по истина; 4 няма да ослабне, нито ще изнемогне, докле на земята не утвърди съд, и островите* ще се уповават на Неговия закон. 5 Тъй говори Господ Бог, Който е сътворил небесата и тяхното пространство, Който е разпрострял земята с нейните произведения, Който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея. 6 Аз, Господ, Те призовах в правда, ще Те държа за ръка и ще Те пазя, ще Те поставя завет за народа, светлина за езичниците, 7 за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седещите в тъмнина – от тъмница. 8 Аз съм Господ, това е Моето име, и не ще дам славата Си другиму, нито хвалата Си на истукани. 9 Ето, предсказаното по-напред се сбъдна, и ново ще възвестя; преди то да стане, Аз ще ви възвестя. 10 Пейте Господу нова песен, хвала Нему от земните краища, вие, които плавате по морето, и всичко, което го пълни, островите и живеещите по тях. 11 Нека възвисят глас пустинята и нейните градове, селищата, дето живее Кидар; нека тържествуват живеещите по скали, нека възклицават от върховете планински. 12 Нека въздадат Господу слава, и хвалата Му нека възвестят на островите. 13 Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин; ще извика и ще подигне воински вик, и ще се покаже силен против враговете Си. 14 Дълго мълчах Аз, търпях и се сдържах; сега ще викам като родилка, ще разрушавам и ще поглъщам всичко; 15 ще опустоша планини и хълмове, и всичката тяхна трева ще изсуша; и реките ще направя острови, и езерата ще изсуша; 16 и ще поведа слепите по път, който те не знаят, ще ги водя по незнайни пътеки, тъмата ще направя светлина пред тях, и кривите пътеки – прави: ето какво ще направя Аз за тях, и няма да ги оставя. 17 Тогава ще се обърнат назад и с голям срам ще се покрият ония, които се надяват на идоли, които казват на истукани: вие сте наши богове. 18 Слушайте, глухи, и гледайте, слепи, за да видите. 19 Кой е тъй сляп, както е Моят раб, и глух, както е Моят вестител, когото проводих, кой е тъй сляп, както е възлюбеният, тъй сляп, както е рабът Господен? 20 Ти си видял много, ала не си забелязвал; ушитети са били отворени, ала не си слушал. 21 Господу било угодно заради правдата Си да възвеличи и прослави закона. 22 Но това е народ разорен и разграбен; те всички са вързани в подземия и скрити в тъмници; станали са плячка, и няма избавител, ограбени са и никой не казва: върни го! 23 Кой от вас е приклонил ухо към това, кой е вникнал и го е изслушал за бъдещето? 24 Кой предаде Иакова на разорение и Израиля – на грабители? Не е ли Господ, против Когото грешихме? Те не искаха да ходят по пътищата Му, нито слушаха закона Му. 25 И Той изля върху им яростта на Своя гняв и жестокостта на войната: тя ги окръжи с пламък от вси страни, но те не забелязваха, и гореше в тях, но те не разбраха това със сърце.

Segond 21

Le serviteur de l'Eternel

1 Voici mon serviteur, celui que je soutiendrai, celui que j'ai choisi et qui a toute mon approbation. J'ai mis mon Esprit sur lui; il révélera le droit aux nations. 2 Il ne criera pas, il ne haussera pas le ton et ne fera pas entendre sa voix dans les rues. 3 Il ne cassera pas le roseau abîmé et n'éteindra pas la mèche qui fume encore, mais c'est en toute vérité qu'il révélera le droit. 4 Il ne faiblira pas et ne se relâchera pas jusqu'à ce qu'il ait instauré le droit sur la terre. Les îles placeront leur attente dans sa loi.* 5 Voici ce que dit l'Eternel, le Dieu qui a créé le ciel et l'a déployé, qui a disposé la terre et tout ce qu'elle produit et qui donne la respiration à ceux qui la peuplent, le souffle à ceux qui y marchent: 6 Moi, l'Eternel, je t'ai appelé en toute justice et je te tiendrai fermement par la main. Je te garderai et je t'établirai pour que tu sois l'alliance du peuple, la lumière des nations, 7 pour que tu ouvres les yeux des aveugles, pour que tu fasses sortir le détenu de prison et de leur cachot les habitants des ténèbres. 8 Je suis l'Eternel, voilà quel est mon nom, et je ne donnerai pas ma gloire à un autre ni la louange qui m'est due aux sculptures sacrées. 9 Les premiers événements se sont produits et je vous en révèle de nouveaux; avant qu'ils ne soient en germe, je vous les annonce. 10 Chantez un cantique nouveau en l'honneur de l'Eternel, chantez ses louanges depuis les extrémités de la terre, vous qui naviguez sur la mer et vous qui la remplissez, îles et habitants des îles! 11 Que le désert et ses villes fassent entendre leur voix, ainsi que les villages occupés par Kédar! Que les habitants de Séla expriment leur allégresse! Que du sommet des montagnes retentissent des cris de joie! 12 Qu'on donne gloire à l'Eternel et que dans les îles on proclame ses louanges! 13 L'Eternel sort, pareil à un héros, son zèle passionné le fait surgir comme un homme de guerre. Il pousse des cris, des cris de guerre, il montre sa force contre ses ennemis. 14 J'ai longtemps gardé le silence, je me suis tu, je me suis retenu de parler, mais désormais, je vais crier comme une femme en train d'accoucher, je serai haletant et je soufflerai tout à la fois. 15 Je dévasterai montagnes et collines et j'en ferai sécher toute la verdure; je changerai les fleuves en îles et je mettrai les étangs à sec. 16 Je ferai marcher les aveugles sur un chemin qu'ils ne connaissent pas, je les conduirai par des sentiers qu'ils ignoraient; je changerai les ténèbres en lumière devant eux et je redresserai les passages tortueux. Voilà ce que je ferai, et je ne les abandonnerai pas. 17 Ils reculeront, couverts de honte, ceux qui placent leur confiance dans les sculptures sacrées, ceux qui disent aux statues en métal fondu: «C'est vous qui êtes nos dieux!» 18 Sourds, écoutez! Aveugles, regardez et voyez! 19 Qui est aveugle? N'est-ce pas mon serviteur? Y a-t-il plus sourd que mon messager, celui que j'envoie? Y a-t-il plus aveugle que le bénéficiaire de mon alliance de paix, plus aveugle que le serviteur de l'Eternel? 20 Tu as vu beaucoup de choses, mais tu n'y as pas prêté attention. Il a ouvert les oreilles, mais il n'a rien entendu. 21 L'Eternel a pris plaisir, à cause de sa justice, à rendre la loi grande et magnifique, 22 et c'est un peuple pillé et dépouillé! On les a tous enchaînés dans des trous, plongés dans des cachots. On les pille et personne ne les délivre, on les dépouille et personne n'ordonne de rendre ce qu'on leur a pris. 23 Qui de vous prêtera l'oreille à cela? Qui se montrera attentif pour écouter, à l'avenir? 24 Qui a livré Jacob au pillage et Israël aux pillards? N'est-ce pas l'Eternel? C'est que nous avons péché contre lui. Ils n'ont pas voulu marcher dans ses voies et n'ont pas écouté son enseignement. 25 Alors, il a déversé sur son peuple toute l'ardeur de sa colère et la violence de la guerre. Elle l'a embrasé de tous côtés, mais Israël n'a rien compris. Elle l'a incendié, mais il ne l'a pas pris à cœur.

Jesaja 42 | Библия, синодално издание Segond 21

Le serviteur de l'Eternel