Jeremia 20 | Библия, синодално издание

1 Когато Пасхор, Емеров син, свещеник и надзорник в дома Господен, чу, че Иеремия изговорил пророчески тия думи, 2 той удари пророка Иеремия и го тури в клада, що беше до горните порти Вениаминови при дома Господен. 3 Ала на другия ден Пасхор освободи Иеремия от кладата, и Иеремия му рече: не Пасхор* те нарече Господ, а Магор Мисавив*. 4 Защото тъй казва Господ: ето, ще те направя ужас за тебе самия и за всички твои приятели, и ще паднат от меча на враговете си, и очите ти ще видят това. И цял Иуда ще предам в ръцете на вавилонския цар, който ще ги откара във Вавилон и с меч ще ги порази. 5 И ще предам всичкото богатство на тоя град, целия му имот и всичките му скъпоценности; и всичките съкровища на царете иудейски ще дам в ръцете на враговете им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги отнесат във Вавилон. 6 И ти, Пасхоре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен; и ще отидеш във Вавилон – там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува! 7 Ти, Господи, ме увличаше, – и аз съм увлечен; Ти си по-силен от мене – и надви, и аз всеки ден съм за присмех, всеки се гаври с мене. 8 Защото, щом заговоря, – викам за насилие, викам за разорение, понеже словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех. 9 И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и – не можах. 10 Защото аз слушах шушукане от мнозина, заплаха – отвред: заявете, казваха те, и ние ще го обвиним. Всички, които живяха с мене в мир, ме дебнат, не ще ли се спъна: „може би, казват, той ще се улови, и ние ще го надвием и ще му отмъстим“. 11 Но с мене е Господ като силен ратоборец; затова моите гонители ще се спънат и не ще надвият; твърде много ще се посрамят, защото постъпваха неразумно; посрамата ще бъде вечна, никога не ще бъде забравена. 12 Господи на силите! Ти изпитваш праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя Твоето отмъщение над тях, защото Теб поверих делото си. 13 Пейте Господу, хвалете Господа, защото Той спасява душата на бедния от ръцете злодейски. 14 Проклет да е денят, в който се родих; денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен! 15 Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: „роди ти се син“ и с това го е много зарадвал. 16 И да стане с тоя човек, каквото с градовете, които Господ разруши и не пожали; да чува той утрин писък и на пладне – ридание, 17 задето ме не уби в самата утроба – тъй че майка ми да станеше мой гроб, и утробата и да останеше вечно бременна. 18 За какво съм излязъл из утробата, за да гледам мъки и скърби, и дните ми да изминават в безславие?

Segond 21

1 Pashhur, fils d'Immer, prêtre et inspecteur en chef dans la maison de l'Eternel, entendit Jérémie prophétiser cela. 2 Il frappa alors le prophète Jérémie et le mit en prison à la porte supérieure de Benjamin, dans la maison de l'Eternel. 3 Le lendemain, Pashhur fit sortir Jérémie de prison. Jérémie lui dit: «Ce n'est plus par le nom de Pashhur que l'Eternel t'appelle, mais par celui de Magor-Missabib, 4 car voici ce que dit l'Eternel: ‘Je vais te livrer à la terreur, toi et tous tes amis. Ils tomberont sous les coups d'épée de leurs ennemis, et tes yeux le verront. Je livrerai aussi tout Juda entre les mains du roi de Babylone: il les emmènera prisonniers à Babylone et les frappera avec l'épée. 5 Je livrerai toutes les richesses de cette ville, tout ce qu'elle a mis en réserve, tout ce qu'elle a de précieux, tous les trésors des rois de Juda, je livrerai tout à leurs ennemis. Ils pilleront, enlèveront et transporteront tout à Babylone. 6 Et toi, Pashhur, tu partiras en exil avec tous ceux qui habitent chez toi. Tu iras à Babylone et c'est là que tu mourras, c'est là que tu seras enterré, toi et tous tes amis auxquels tu as prophétisé des faussetés.’ 7 »Tu m'as persuadé, Eternel, et je me suis laissé persuader. Tu y es allé fort avec moi et tu as gagné. Je suis chaque jour un sujet de raillerie, tout le monde se moque de moi. 8 En effet, chaque fois que je parle, il faut que je crie, que je crie pour dénoncer la violence et la persécution! Oui, la parole de l'Eternel m'expose constamment à la honte et aux moqueries. 9 »Si je dis: ‘Je ne ferai plus mention de lui, je ne parlerai plus en son nom’, alors il y a dans mon cœur comme un feu dévorant qui est retenu dans mes os. Je me fatigue à essayer de le contenir, sans y parvenir. 10 En effet, j'entends les calomnies de plusieurs, la terreur règne de tous côtés: ‘Dénoncez-le!’ ou: ‘Nous le dénoncerons!’ Tous ceux qui étaient en paix avec moi m'observent pour voir si je vais trébucher: ‘Peut-être se laissera-t-il surprendre, alors nous serons plus forts que lui et nous nous vengerons de lui!’ 11 »Cependant, l'Eternel est avec moi, pareil à un héros redoutable. C'est pourquoi mes persécuteurs trébucheront, ils ne seront pas les plus forts. Leur honte sera grande car ils ne réussiront pas, ils seront déshonorés pour toujours, et cela ne s'oubliera pas. 12 L'Eternel, le maître de l'univers, met le juste à l'épreuve, il examine les reins et le cœur. »Je verrai ta vengeance s'exercer contre eux, car c'est à toi que j'ai confié ma cause. 13 Chantez en l'honneur de l'Eternel, louez l'Eternel! Oui, il délivre le faible des méchants. 14 »Maudit soit le jour où je suis né! Que le jour où ma mère m'a mis au monde ne soit pas béni! 15 Maudit soit l'homme qui a annoncé à mon père: ‘Tu as eu un fils’ et qui l'a comblé de joie! 16 Que cet homme soit pareil aux villes que l'Eternel a démolies sans aucun regret: qu'il entende des plaintes le matin et des cris de guerre au milieu de la journée, 17 parce qu'il ne m'a pas fait mourir dans le ventre de ma mère. Ma mère m'aurait servi de tombeau, elle m'aurait porté sans fin. 18 Pourquoi suis-je sorti du ventre maternel, si c'est pour connaître le malheur et la douleur et pour finir ma vie dans la honte?»

Jeremia 20 | Библия, синодално издание Segond 21