Apostelgeschichte 12 | Библия, синодално издание
1В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло,2и уби с меч Иакова, брата Иоанов.3А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра – тогава бяха дните на Безквасници, –4и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа.5И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него.6А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата.7И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му.8Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене!9Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение.10Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врата, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него.11Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.12И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Иоана, наричан Марко, дето бяха събрани мнозина и се молеха.13Когато Петър почука на пътните врата, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша.14И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата.15А те и казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел.16В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха.17А той, като даде знак с ръка да мълчат, разправи им, как го е извел Господ из тъмницата, и каза: обадете за това на Иакова и на братята. И като излезе, отиде на друго място.18Като се съмна, между войниците стана не малка смутня, какво ли е станал Петър.19А Ирод, като го потърси и не намери, разследва стражарите и заповяда да ги погубят. След това слезна от Иудея в Кесария, и там живееше.20Ирод беше разгневен на тирци и сидонци; а те се наговориха, дойдоха при него и, като склониха на своя страна царския постелник Власта, молиха за мир, защото страната им се хранеше от царската област.21В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на трона и говореше към тях;22а народът викаше: това е Божий глас, а не човешки.23Но изведнъж Ангел Господен го порази, задето не въздаде Богу слава; и той, изяден от червеи, умря.24А словото Божие растеше и се разпространяваше.25Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.
Segond 21
Arrestation et libération de Pierre
1A cette époque-là, le roi Hérode se mit à maltraiter des membres de l'Eglise,2et il fit mourir par l'épée Jacques, le frère de Jean.3Quand il vit que cela plaisait aux Juifs, il fit encore arrêter Pierre. – C'était pendant la fête des pains sans levain. –4Après l'avoir fait arrêter et jeter en prison, il le mit sous la garde de quatre escouades de quatre soldats chacune; il avait l'intention de le faire comparaître devant le peuple après la Pâque.5Pierre était donc gardé dans la prison et l'Eglise adressait d'ardentes prières à Dieu pour lui.6La nuit qui précédait le jour où Hérode allait le faire comparaître, Pierre, attaché avec deux chaînes, dormait entre deux soldats; des sentinelles postées devant la porte gardaient la prison.7Soudain, un ange du Seigneur survint et une lumière resplendit dans la cellule. L'ange réveilla Pierre en le frappant au côté et lui dit: «Lève-toi vite!» Les chaînes tombèrent de ses mains.8Puis l'ange lui dit: «Mets ta ceinture et tes sandales.» C'est ce qu'il fit. L'ange lui dit encore: «Mets ton manteau et suis-moi.»9Pierre sortit et le suivit, sans savoir que ce que l'ange faisait était réel: il croyait avoir une vision.10Ils passèrent la première garde, puis la seconde, et ils arrivèrent à la porte de fer qui mène à la ville. La porte s'ouvrit d'elle-même devant eux; ils sortirent et s'avancèrent dans une rue. Aussitôt l'ange quitta Pierre.11Revenu à lui-même, Pierre dit: «Maintenant, je sais vraiment que le Seigneur a envoyé son ange et qu'il m'a délivré du pouvoir d'Hérode et de tout ce que le peuple juif attendait.»12Après avoir réfléchi, il se dirigea vers la maison de Marie, la mère de Jean, surnommé Marc, où beaucoup de personnes étaient réunies et priaient.13Il frappa à la porte d'entrée et une servante appelée Rhode s'approcha pour écouter.14Elle reconnut la voix de Pierre et, dans sa joie, au lieu d'ouvrir, elle courut annoncer que Pierre se tenait devant la porte.15Ils lui dirent: «Tu es folle», mais elle soutenait que c'était bien vrai. Ils dirent alors: «C'est son ange.»16Cependant Pierre continuait à frapper. Ils ouvrirent et furent stupéfaits de le voir.17De la main, il leur fit signe de se taire et il [leur] raconta comment le Seigneur l'avait tiré de la prison. Il ajouta: «Annoncez-le à Jacques et aux frères et sœurs.» Puis il sortit et s'en alla dans un autre endroit.18Quand il fit jour, il y eut une grande agitation parmi les soldats: qu'était donc devenu Pierre?19Hérode le fit rechercher, mais on ne le trouva pas. Il interrogea les gardes et donna l'ordre de les faire exécuter. Ensuite il quitta la Judée et descendit à Césarée pour y séjourner.20Hérode était en conflit avec les Tyriens et les Sidoniens. Mais ils vinrent le trouver d'un commun accord et, après avoir gagné Blastus, le responsable de sa chambre, ils demandèrent la paix parce que leur région dépendait de celle du roi pour son ravitaillement.21Le jour fixé, Hérode, habillé de sa tenue royale, était assis sur son trône et leur adressait publiquement un discours.22Le peuple s'écria: «C'est la voix d'un dieu et non d'un être humain!»23Un ange du Seigneur le frappa immédiatement parce qu'il n'avait pas donné gloire à Dieu. Il mourut rongé par des vers.24Quant à la parole de Dieu, elle se propageait de plus en plus.25Une fois leur mission à Jérusalem accomplie, Barnabas et Saul repartirent, emmenant avec eux Jean, surnommé Marc.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.