1.Könige 21 | Библия, синодално издание
1Подир тия събития ето що се случи: изреелецът Навутей имаше в Изреел лозе до двореца на самарийския цар Ахава.2Ахав каза на Навутея, думайки: дай ми лозето си; то ще ми бъде овощник, понеже е близо до моя дом, а вместо него ще ти дам лозе по-хубаво от това, или, ако обичаш, ще ти дам сребро, колкото то струва.3Ала Навутей отговори на Ахава: да ме пази Господ да ти дам наследството от бащите си.4Ахав се върна у дома си развълнуван и огорчен от думите, що му бе казал изреелецът Навутей, думайки: няма да ти дам наследството от бащите си. Духом смутен, легна на постелката си, обърна си лицето и не яде хляб.5При него влезе жена му Иезавел и му каза: защо си смутен духом, че и хляб не ядеш?6Той и отговори: когато заговорих на изреелеца Навутея и му казах: дай ми лозето си срещу сребро, или, ако обичаш, да ти дам друго лозе вместо него, – той ми отговори: не ти давам лозето си, наследството от бащите ми.7Тогава жена му Иезавел му рече: какво царство ще бъде у Израиля, ако ти тъй постъпваш? Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти доставя лозето на изреелеца Навутея.8И тя написа писма от името на Ахава, запечата ги с неговия печат и ги изпрати до старейшините и големците, които живееха с Навутея, в града му.9В писмата тя пишеше тъй: обявете пост и поставете Навутея начело на народа;10и срещу него турете двама негодници, които да свидетелствуват против него и да кажат: ти хули Бога и царя; и след това изведете го и го убийте с камъни, та да умре.11Тогава мъжете на неговия град, стареите и големците, които живееха в града му, направиха, както бе им заповядала Иезавел, тъй, както бе написано в писмото, що бе изпратила до тях.12Обявиха пост и поставиха Навутея начело на народа;13па се изстъпиха двама негодници, седнаха срещу него и свидетелствуваха против него пред народа и думаха: Навутей хули Бога и царя. Па го изведоха вън от града, убиха го с камъни, и той умря.14Пратиха да кажат на Иезавел: Навутей биде убит с камъни и умря.15Като чу, че Навутей е убит с камъни и умрял, Иезавел рече на Ахава: стани и завладей лозето на изреелеца Навутея, който не искаше да ти го даде за сребро, понеже Навутея няма между живите, той умря.16Като чу, че (изреелецът) Навутей бил убит, Ахав (раздра дрехите си, надяна вретище, а след това) стана да отиде на лозето на изреелеца Навутея и да го завладее.17И биде слово Господне към Тесвитеца Илия:18стани и посрещни израилския цар Ахава, който е в Самария, – ето, сега е в лозето на Навутея, дето е дошъл да го завладее,19и му речи: тъй говори Господ: ти си убил, и още стъпваш в наследство! И му речи: тъй говори Господ: на онова място, дето псета лизаха Навутеевата кръв, псета ще лижат и твоята кръв.20Ахав каза на Илия: ти ме намери, мой враже! Той каза: намерих, понеже ти се предаде да вършиш, каквото е неугодно пред очите на Господа (и да Го дразниш);21(тъй говори Господ:) ето, ще ти напратя беди, ще измета след тебе и ще изтребя у Ахава и което до стена мочи, и що е затворено и изоставено у Израиля;22и ще постъпя с твоя дом тъй, както постъпих с дома на Наватовия син Иеровоам и с дома на Ахиевия син Вааса, за оскърблението, с което ти Ме раздразни и вкара в грях Израиля.23Също и за Иезавел Господ каза: псета ще изядат Иезавел зад изреелската стена;24който от Ахавовия дом умре в града, него псета ще изядат, а който умре в полето, него птици небесни ще изкълват;25не е имало още такъв като Ахава, който да се е предавал да върши, каквото е неугодно пред очите на Господа, към което го подучваше жена му Иезавел;26той постъпваше твърде гнусно, следвайки идолите, както правеха амореите, които Господ изгони пред лицето на Израилевите синове.27Като изслуша всички тия думи, Ахав (се умили пред Господа, ходеше, и плачеше) раздра дрехите си, покри тялото си с вретище, постеше и спеше във вретище, и ходеше печален.28И биде слово Господне към Илия Тесвитеца (за Ахава). И Господ рече:29виждаш ли, как се смири Ахав пред Мене? Задето се смири пред Мене, Аз няма да му напратя беди в негови дни, но в дните на сина му ще напратя беди върху неговия дом.
English Standard Version
Naboth’s Vineyard
1Now Naboth the Jezreelite had a vineyard in Jezreel, beside the palace of Ahab king of Samaria.2And after this Ahab said to Naboth, “Give me your vineyard, that I may have it for a vegetable garden, because it is near my house, and I will give you a better vineyard for it; or, if it seems good to you, I will give you its value in money.”3But Naboth said to Ahab, “The Lord forbid that I should give you the inheritance of my fathers.”4And Ahab went into his house vexed and sullen because of what Naboth the Jezreelite had said to him, for he had said, “I will not give you the inheritance of my fathers.” And he lay down on his bed and turned away his face and would eat no food.5But Jezebel his wife came to him and said to him, “Why is your spirit so vexed that you eat no food?”6And he said to her, “Because I spoke to Naboth the Jezreelite and said to him, ‘Give me your vineyard for money, or else, if it please you, I will give you another vineyard for it.’ And he answered, ‘I will not give you my vineyard.’”7And Jezebel his wife said to him, “Do you now govern Israel? Arise and eat bread and let your heart be cheerful; I will give you the vineyard of Naboth the Jezreelite.”8So she wrote letters in Ahab’s name and sealed them with his seal, and she sent the letters to the elders and the leaders who lived with Naboth in his city.9And she wrote in the letters, “Proclaim a fast, and set Naboth at the head of the people.10And set two worthless men opposite him, and let them bring a charge against him, saying, ‘You have cursed* God and the king.’ Then take him out and stone him to death.”11And the men of his city, the elders and the leaders who lived in his city, did as Jezebel had sent word to them. As it was written in the letters that she had sent to them,12they proclaimed a fast and set Naboth at the head of the people.13And the two worthless men came in and sat opposite him. And the worthless men brought a charge against Naboth in the presence of the people, saying, “Naboth cursed God and the king.” So they took him outside the city and stoned him to death with stones.14Then they sent to Jezebel, saying, “Naboth has been stoned; he is dead.”15As soon as Jezebel heard that Naboth had been stoned and was dead, Jezebel said to Ahab, “Arise, take possession of the vineyard of Naboth the Jezreelite, which he refused to give you for money, for Naboth is not alive, but dead.”16And as soon as Ahab heard that Naboth was dead, Ahab arose to go down to the vineyard of Naboth the Jezreelite, to take possession of it.
The Lord Condemns Ahab
17Then the word of the Lord came to Elijah the Tishbite, saying,18“Arise, go down to meet Ahab king of Israel, who is in Samaria; behold, he is in the vineyard of Naboth, where he has gone to take possession.19And you shall say to him, ‘Thus says the Lord, “Have you killed and also taken possession?”’ And you shall say to him, ‘Thus says the Lord: “In the place where dogs licked up the blood of Naboth shall dogs lick your own blood.”’”20Ahab said to Elijah, “Have you found me, O my enemy?” He answered, “I have found you, because you have sold yourself to do what is evil in the sight of the Lord.21Behold, I will bring disaster upon you. I will utterly burn you up, and will cut off from Ahab every male, bond or free, in Israel.22And I will make your house like the house of Jeroboam the son of Nebat, and like the house of Baasha the son of Ahijah, for the anger to which you have provoked me, and because you have made Israel to sin.23And of Jezebel the Lord also said, ‘The dogs shall eat Jezebel within the walls of Jezreel.’24Anyone belonging to Ahab who dies in the city the dogs shall eat, and anyone of his who dies in the open country the birds of the heavens shall eat.”
Ahab’s Repentance
25(There was none who sold himself to do what was evil in the sight of the Lord like Ahab, whom Jezebel his wife incited.26He acted very abominably in going after idols, as the Amorites had done, whom the Lord cast out before the people of Israel.)27And when Ahab heard those words, he tore his clothes and put sackcloth on his flesh and fasted and lay in sackcloth and went about dejectedly.28And the word of the Lord came to Elijah the Tishbite, saying,29“Have you seen how Ahab has humbled himself before me? Because he has humbled himself before me, I will not bring the disaster in his days; but in his son’s days I will bring the disaster upon his house.”
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.