Richter 5 | Библия, синодално издание

1 В оня ден запя Девора и Варак, син Авиноамов, с тия думи: 2 За Израиля е отмъстено, народът показа усърдие; прославете Господа! 3 Слушайте, царе, внимавайте, велможи; аз ще пея и свиря на Господа, на Господа, Бога Израилев. 4 Когато излизаше Ти, Господи, от Сеир, когато идеше от полето Едомско, земята се тресеше, небесата капеха и облаците вода проливаха; 5 планините се топяха от лицето на Господа, дори тоя Синай потрепери пред лицето на Господа, Бога Израилев. 6 В дните на Самегара, Анатов син, в дните на Иаил, пътищата пустееха, и които преди ходеха по правите пътища, тогава ходеха по околните пътеки. 7 Нямаше у Израиля жители в селата, нямаше, докле аз, Девора, не въстанах, докле не въстанах аз, майка на Израиля. 8 Избраха нови богове, затова войната беше пред вратата. Видя ли се щит и копие у четирийсет хиляди от Израиля? 9 Сърцето ми е към вас, началници Израилеви, към ревнителите у народа: прославете Господа! 10 Вие, които яздите на бели ослици, които седите на килими и ходите по пътя, пейте песен! 11 Сред гласовете на ония, които събират стада при кладенци, там да се изпее хвала Господу, хвала на вождите Израилеви! Тогава народът Господен потегли към портите. 12 Стани, стани, Деворо! стани, стани, та запей песен! Стани, Варако, и води своите пленници, сине Авиноамов! 13 Тогава на малцина от силните Той подчини народа; Господ мен подчини храбрите. 14 От Ефрема дойдоха ония, които бяха хванали корен в земята Амаликова; подир тебе е Вениамин, сред народа ти; от Махира идеха началници, а от Завулона боравещи с писарска тръст. 15 И князете Исахарови с Девора, и Исахар също, като Варака, се спусна пеша в долината. В Рувимовите племена – голямо разногласие. 16 Защо ми си седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В Рувимовите племена – голямо разногласие. 17 Галаад си живее спокойно отвъд Иордан, и защо Дан да се бои с корабите? Асир седи на морския бряг и спокойно си живее при своите пристанища. 18 Завулон е народ, обрекъл душата си на смърт, и Нефталим – на полските височини. 19 Дойдоха царе, сбиха се, сбиха се тогава царете ханаански в Танаах, при водите Мегидонски, ала ни късче сребро не получиха. 20 От небето се биеха, биеха се звездите от своите пътища със Сисара. 21 Поток Кисон ги завлече, поток Кедумим, поток Кисон. Тъпчи, душо моя, силата! 22 Тогава се чупеха конски копита на коне от бягане, от бягането на ездачите им. 23 Прокълнете Мероз, казва Ангел Господен, прокълнете, прокълнете жителите му, задето не дойдоха на помощ Господу, на помощ Господу с храбрите. 24 Да бъде благословена между жените Иаил, жената на кенееца Хевера, между жените в шатрите да бъде благословена! 25 Той поиска вода; тя му мляко подаде, във велможка чаша донесе най-доброто мляко. 26 Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната – към чука работнишки; удари Сисара, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи. 27 При нозете и се сгърчи, падна и се простря, при нозете и се сгърчи, падна; дето се сгърчи, там и падна поразен. 28 През прозореца поглежда и вика Сисарова майка през решетката: защо не иде още конницата му, защо се бавят колелетата на колесницата му? 29 Мъдрите нейни дворкини и отговарят, и сама тя отговаря на думите си: 30 навярно, намерили са плячка и я делят, по мома, по две моми на войник; получената в плячка пъстра дреха за Сисара, получената в плячка пъстра дреха, от две страни везана, снета от рамената на пленника. 31 Тъй да погинат всички Твои врагове, Господи! А ония, които Го обичат, да бъдат като слънце, кога изгрява във всичката си сила! – И спокойна беше земята през четирийсет години.

English Standard Version

The Song of Deborah and Barak

1 Then sang Deborah and Barak the son of Abinoam on that day: 2 “That the leaders took the lead in Israel, that the people offered themselves willingly, bless the Lord! 3 “Hear, O kings; give ear, O princes; to the Lord I will sing; I will make melody to the Lord, the God of Israel. 4 “Lord, when you went out from Seir, when you marched from the region of Edom, the earth trembled and the heavens dropped, yes, the clouds dropped water. 5 The mountains quaked before the Lord, even Sinai before the Lord,* the God of Israel. 6 “In the days of Shamgar, son of Anath, in the days of Jael, the highways were abandoned, and travelers kept to the byways. 7 The villagers ceased in Israel; they ceased to be until I arose; I, Deborah, arose as a mother in Israel. 8 When new gods were chosen, then war was in the gates. Was shield or spear to be seen among forty thousand in Israel? 9 My heart goes out to the commanders of Israel who offered themselves willingly among the people. Bless the Lord. 10 “Tell of it, you who ride on white donkeys, you who sit on rich carpets* and you who walk by the way. 11 To the sound of musicians* at the watering places, there they repeat the righteous triumphs of the Lord, the righteous triumphs of his villagers in Israel. “Then down to the gates marched the people of the Lord. 12 “Awake, awake, Deborah! Awake, awake, break out in a song! Arise, Barak, lead away your captives, O son of Abinoam. 13 Then down marched the remnant of the noble; the people of the Lord marched down for me against the mighty. 14 From Ephraim their root they marched down into the valley,* following you, Benjamin, with your kinsmen; from Machir marched down the commanders, and from Zebulun those who bear the lieutenant’s* staff; 15 the princes of Issachar came with Deborah, and Issachar faithful to Barak; into the valley they rushed at his heels. Among the clans of Reuben there were great searchings of heart. 16 Why did you sit still among the sheepfolds, to hear the whistling for the flocks? Among the clans of Reuben there were great searchings of heart. 17 Gilead stayed beyond the Jordan; and Dan, why did he stay with the ships? Asher sat still at the coast of the sea, staying by his landings. 18 Zebulun is a people who risked their lives to the death; Naphtali, too, on the heights of the field. 19 “The kings came, they fought; then fought the kings of Canaan, at Taanach, by the waters of Megiddo; they got no spoils of silver. 20 From heaven the stars fought, from their courses they fought against Sisera. 21 The torrent Kishon swept them away, the ancient torrent, the torrent Kishon. March on, my soul, with might! 22 “Then loud beat the horses’ hoofs with the galloping, galloping of his steeds. 23 “Curse Meroz, says the angel of the Lord, curse its inhabitants thoroughly, because they did not come to the help of the Lord, to the help of the Lord against the mighty. 24 “Most blessed of women be Jael, the wife of Heber the Kenite, of tent-dwelling women most blessed. 25 He asked for water and she gave him milk; she brought him curds in a noble’s bowl. 26 She sent her hand to the tent peg and her right hand to the workmen’s mallet; she struck Sisera; she crushed his head; she shattered and pierced his temple. 27 Between her feet he sank, he fell, he lay still; between her feet he sank, he fell; where he sank, there he fell—dead. 28 “Out of the window she peered, the mother of Sisera wailed through the lattice: ‘Why is his chariot so long in coming? Why tarry the hoofbeats of his chariots?’ 29 Her wisest princesses answer, indeed, she answers herself, 30 ‘Have they not found and divided the spoil?— A womb or two for every man; spoil of dyed materials for Sisera, spoil of dyed materials embroidered, two pieces of dyed work embroidered for the neck as spoil?’ 31 “So may all your enemies perish, O Lord! But your friends be like the sun as he rises in his might.” And the land had rest for forty years.

Richter 5 | Библия, синодално издание English Standard Version

The Song of Deborah and Barak