1.Mose 41 | Библия, синодално издание

1 Като се минаха две години, на фараона се присъни, че стои при реката;

2 и ето, излязоха из реката седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръсталака;

3 но ето, след тях излязоха из реката други седем крави, грозни и мършави, и се спряха при другите крави, на речния бряг;

4 грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава се събуди фараонът,

5 и пак заспа, и му се присъни втори път: ето, седем пълни и хубави класове израснаха из едно стъбло;

6 но ето, след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове;

7 и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че това беше сън.

8 На сутринта се смути духом и проводи, та повика всички египетски влъхви и мъдреци; фараонът им разказа съня си, ала се не намери никой, който да му го изтълкува.

9 Тогава главният виночерпец заговори на фараона и рече: сега си припомням греховете;

10 фараонът се бе разгневил на слугите си и тури мене и главния хлебар под стража в дома на началника на телопазителите;

11 и сънувахме в една нощ, аз и той, всякой сънува сън с особено значение;

12 там беше с нас един млад евреин, роб на началника на телопазителите; ние му разказахме нашите сънища, и той всекиму от нас изтълкува съня;

13 и както ни бе изтълкувал той, тъй се и сбъдна: аз бидох върнат на своето място, а оня биде обесен.

14 Тогава фараонът проводи, та повикаха Иосифа, когото извадиха бързо из тъмницата. Той се острига, промени дрехите си и дойде при фараона.

15 Фараонът рече на Иосифа: сънувах сън, пък няма кой да го изтълкува, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.

16 Отговори Иосиф фараону и рече: не аз, а Бог ще даде отговор за добро на фараона.

17 И рече фараонът на Иосифа: сънувах, че стоя на брега на реката;

18 и ето, излязоха из реката седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката;

19 но ето, след тях излязоха други седем крави мършави, много грозни и постали; не съм виждал по цялата Египетска земя толкова грозни, като тях;

20 и посталите и мършави крави изядоха първите седем тлъсти крави;

21 и влязоха тлъстите в утробата им, но се не забелязваше, че бяха влезли в утробата им: те бяха все тъй мършави, както и по-напред. И аз се събудих.

22 После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове;

23 но ето, след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове;

24 и празните класове погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на влъхвите, ала никой не ми го изтълкува.

25 Тогава Иосиф рече фараону: сънят фараонов е един: каквото Бог ще прави, явил е фараону.

26 Седемте хубави крави са седем години; и седемте хубави класове са пак седем години: сънят е един;

27 седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години; също и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години.

28 Ето защо аз казах на фараона: каквото Бог ще прави, явил е на фараона.

29 Ето, идат седем години с голямо изобилие по цялата Египетска земя;

30 след тях ще дойдат седем гладни години: и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египетската земя, и глад ще изтощи земята,

31 и предишното изобилие по земята няма и да се забележи поради глада, който ще настъпи, понеже той ще бъде твърде тежък.

32 А задето се е присънило фараону на два пъти, значи, че това е истинско слово Божие, и че Бог наскоро ще го изпълни.

33 А сега нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави над Египетската земя.

34 Нека фараонът заповяда да бъдат поставени над земята надзиратели, и през седемте изобилни години да се събира петата част (от всички произведения) на Египетската земя;

35 нека те събират всякаква храна през тези настъпващи добри години и да съберат в градовете жито под фараонова ръка за храна, и да го пазят;

36 и тази храна да бъде запазена за земята през седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, та земята да не загине от глад.

37 Това се допадна на фараона и на всичките му служители.

38 И рече фараонът на служителите си: ще намерим ли такъв, като него, човек, у когото да има Дух Божий?

39 И рече фараонът на Иосифа: понеже Бог ти откри всичко това, то няма такъв разумен и мъдър като тебе;

40 ти ще бъдеш над моя дом, и думата ти ще слуша целият ми народ; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

41 И пак рече фараонът на Иосифа: ето, поставям те над цялата Египетска земя.

42 Тогава фараонът извади пръстена от ръката си и го тури Иосифу на ръката; облече го с висонни дрехи и окачи на врата му златна верижка;

43 заповяда да го возят на втората от своите колесници и да възгласят пред него: коленичете! И го постави над цялата Египетска земя.

44 И рече фараонът на Иосифа: аз съм фараон; без тебе никой не ще подигне ръка, ни нога в цялата Египетска земя.

45 И фараонът нарече Иосифа с име Цафнат-панеах; и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-фера, илиополски жрец. И тръгна Иосиф по Египетската земя.

46 Иосиф беше на трийсет години, когато се представи пред фараона, египетския цар. И отдалечи се Иосиф от лицето на фараона и обходи цялата Египетска земя.

47 А през седемте плодородни години земята даваше от зърно по шепа.

48 И събра той всякаква храна през седемте (плодородни) години в Египетската земя, и тури храните в градовете; във всеки град прибра храната от околните ниви.

49 И натрупа Иосиф храни твърде много, колкото морския пясък, тъй че престана и да ги смята, защото чет нямаха.

50 Преди да настанат гладните години, родиха се на Иосифа двама синове, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-фера.

51 И на първородния Иосиф даде име Манасия, защото (казваше той) Бог ми даде да забравя всички свои злочестини и целия си бащин дом.

52 А на втория даде име Ефрем, защото (казваше той) Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

53 И изминаха седемте години на изобилие в Египетската земя,

54 и настъпиха седемте гладни години, както бе казал Иосиф. И настана глад по всички земи, а в цялата Египетска земя имаше хляб.

55 Но когато и цялата Египетска земя захвана да гладува, народът завика към фараона за хляб. И рече фараонът на всички египтяни: идете при Иосифа и правете, каквото ви каже той.

56 И настана глад по цялата земя; тогава Иосиф отвори всички житници и захвана да продава жито на египтяни. А гладът се усилваше в Египетската земя.

57 И от всички страни дохождаха в Египет да купуват жито от Иосифа, защото гладът се усили по цялата земя.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

English Standard Version

Joseph Interprets Pharaoh’s Dreams

1 After two whole years, Pharaoh dreamed that he was standing by the Nile,

2 and behold, there came up out of the Nile seven cows, attractive and plump, and they fed in the reed grass.

3 And behold, seven other cows, ugly and thin, came up out of the Nile after them, and stood by the other cows on the bank of the Nile.

4 And the ugly, thin cows ate up the seven attractive, plump cows. And Pharaoh awoke.

5 And he fell asleep and dreamed a second time. And behold, seven ears of grain, plump and good, were growing on one stalk.

6 And behold, after them sprouted seven ears, thin and blighted by the east wind.

7 And the thin ears swallowed up the seven plump, full ears. And Pharaoh awoke, and behold, it was a dream.

8 So in the morning his spirit was troubled, and he sent and called for all the magicians of Egypt and all its wise men. Pharaoh told them his dreams, but there was none who could interpret them to Pharaoh.

9 Then the chief cupbearer said to Pharaoh, “I remember my offenses today.

10 When Pharaoh was angry with his servants and put me and the chief baker in custody in the house of the captain of the guard,

11 we dreamed on the same night, he and I, each having a dream with its own interpretation.

12 A young Hebrew was there with us, a servant of the captain of the guard. When we told him, he interpreted our dreams to us, giving an interpretation to each man according to his dream.

13 And as he interpreted to us, so it came about. I was restored to my office, and the baker was hanged.”

14 Then Pharaoh sent and called Joseph, and they quickly brought him out of the pit. And when he had shaved himself and changed his clothes, he came in before Pharaoh.

15 And Pharaoh said to Joseph, “I have had a dream, and there is no one who can interpret it. I have heard it said of you that when you hear a dream you can interpret it.”

16 Joseph answered Pharaoh, “It is not in me; God will give Pharaoh a favorable answer.”*

17 Then Pharaoh said to Joseph, “Behold, in my dream I was standing on the banks of the Nile.

18 Seven cows, plump and attractive, came up out of the Nile and fed in the reed grass.

19 Seven other cows came up after them, poor and very ugly and thin, such as I had never seen in all the land of Egypt.

20 And the thin, ugly cows ate up the first seven plump cows,

21 but when they had eaten them no one would have known that they had eaten them, for they were still as ugly as at the beginning. Then I awoke.

22 I also saw in my dream seven ears growing on one stalk, full and good.

23 Seven ears, withered, thin, and blighted by the east wind, sprouted after them,

24 and the thin ears swallowed up the seven good ears. And I told it to the magicians, but there was no one who could explain it to me.”

25 Then Joseph said to Pharaoh, “The dreams of Pharaoh are one; God has revealed to Pharaoh what he is about to do.

26 The seven good cows are seven years, and the seven good ears are seven years; the dreams are one.

27 The seven lean and ugly cows that came up after them are seven years, and the seven empty ears blighted by the east wind are also seven years of famine.

28 It is as I told Pharaoh; God has shown to Pharaoh what he is about to do.

29 There will come seven years of great plenty throughout all the land of Egypt,

30 but after them there will arise seven years of famine, and all the plenty will be forgotten in the land of Egypt. The famine will consume the land,

31 and the plenty will be unknown in the land by reason of the famine that will follow, for it will be very severe.

32 And the doubling of Pharaoh’s dream means that the thing is fixed by God, and God will shortly bring it about.

33 Now therefore let Pharaoh select a discerning and wise man, and set him over the land of Egypt.

34 Let Pharaoh proceed to appoint overseers over the land and take one-fifth of the produce of the land* of Egypt during the seven plentiful years.

35 And let them gather all the food of these good years that are coming and store up grain under the authority of Pharaoh for food in the cities, and let them keep it.

36 That food shall be a reserve for the land against the seven years of famine that are to occur in the land of Egypt, so that the land may not perish through the famine.”

Joseph Rises to Power

37 This proposal pleased Pharaoh and all his servants.

38 And Pharaoh said to his servants, “Can we find a man like this, in whom is the Spirit of God?”*

39 Then Pharaoh said to Joseph, “Since God has shown you all this, there is none so discerning and wise as you are.

40 You shall be over my house, and all my people shall order themselves as you command.* Only as regards the throne will I be greater than you.”

41 And Pharaoh said to Joseph, “See, I have set you over all the land of Egypt.”

42 Then Pharaoh took his signet ring from his hand and put it on Joseph’s hand, and clothed him in garments of fine linen and put a gold chain about his neck.

43 And he made him ride in his second chariot. And they called out before him, “Bow the knee!”* Thus he set him over all the land of Egypt.

44 Moreover, Pharaoh said to Joseph, “I am Pharaoh, and without your consent no one shall lift up hand or foot in all the land of Egypt.”

45 And Pharaoh called Joseph’s name Zaphenath-paneah. And he gave him in marriage Asenath, the daughter of Potiphera priest of On. So Joseph went out over the land of Egypt.

46 Joseph was thirty years old when he entered the service of Pharaoh king of Egypt. And Joseph went out from the presence of Pharaoh and went through all the land of Egypt.

47 During the seven plentiful years the earth produced abundantly,

48 and he gathered up all the food of these seven years, which occurred in the land of Egypt, and put the food in the cities. He put in every city the food from the fields around it.

49 And Joseph stored up grain in great abundance, like the sand of the sea, until he ceased to measure it, for it could not be measured.

50 Before the year of famine came, two sons were born to Joseph. Asenath, the daughter of Potiphera priest of On, bore them to him.

51 Joseph called the name of the firstborn Manasseh. “For,” he said, “God has made me forget all my hardship and all my father’s house.”*

52 The name of the second he called Ephraim, “For God has made me fruitful in the land of my affliction.”*

53 The seven years of plenty that occurred in the land of Egypt came to an end,

54 and the seven years of famine began to come, as Joseph had said. There was famine in all lands, but in all the land of Egypt there was bread.

55 When all the land of Egypt was famished, the people cried to Pharaoh for bread. Pharaoh said to all the Egyptians, “Go to Joseph. What he says to you, do.”

56 So when the famine had spread over all the land, Joseph opened all the storehouses* and sold to the Egyptians, for the famine was severe in the land of Egypt.

57 Moreover, all the earth came to Egypt to Joseph to buy grain, because the famine was severe over all the earth.

The ESV^® Bible (The Holy Bible, English Standard Version^®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV^® Text Edition: 2016. The ESV^® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved. The ESV^® Bible (The Holy Bible, English Standard Version^®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.