Matthäus 26 | Верен

1 Когато Иисус свърши тези думи, каза на учениците Си: 2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. 3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, 4 и се наговаряха как да уловят Иисус с хитрост и да Го убият; 5 но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа. 6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, 7 до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата. 8 А като видяха това, учениците започнаха да недоволстват, казвайки: Защо се прахоса това? 9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на бедните. 10 Но като разбра това, Иисус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши едно добро дело за Мен. 11 Защото бедните винаги се намират между вас, а Аз не винаги се намирам. 12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, го направи за Моето погребение. 13 Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи. 14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: 15 Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му определиха тридесет сребърника. 16 И оттогава той търсеше удобен случай, за да Го предаде. 17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? 18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят каза: Времето Ми е близо – у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си. 19 И учениците направиха, както им заръча Иисус, и приготвиха Пасхата. 20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици. 21 И като ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 А те бяха пренаскърбени и започнаха един по един всички да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 А Той в отговор каза: Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде. 24 Човешкият Син отива, както е писано за Него*; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил. 25 А Юда, който Го предаде, в отговор каза: Да не съм аз, Равви? Иисус му каза: Ти каза. 26 И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло. 27 Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички! 28 Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете. 29 Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. 30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 31 Тогава Иисус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат*.“ 32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. 33 А Петър в отговор Му каза: Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна! 34 Иисус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от Менст. 75;. 35 Петър Му каза: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и всичките ученици. 36 Тогава Иисус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и каза на учениците Си: Седете тук, докато отида там и се помоля. 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува. 38 Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен. 39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш. 40 И дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Как! Не можахте ли поне един час да бдите с Мен? 41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. 42 Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля. 43 И като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали. 44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи. 45 Тогава дойде при учениците и им каза: Спете и почивайте! Ето, наближи часът, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 46 Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава. 47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество с мечове и тояги от главните свещеници и народните старейшини. 48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49 И веднага се приближи до Иисус и каза: Здравей, Равви! И Го целуваше. 50 А Иисус му каза: Приятелю, за какво си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха. 51 И ето, един от тези, които бяха с Иисус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, му отсече ухото. 52 Тогава Иисус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат. 53 Или мислиш, че не мога да се помоля на Моя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде такаст. 24;? 55 В същия час Иисус каза на множествата: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте. 56 Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците*. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. 57 А тези, които бяха хванали Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. 58 А Петър Го следваше отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края. 59 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият, 60 но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха: 61 Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. 62 Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? 63 Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син? 64 Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. 65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? 66 А те в отговор казаха: Той заслужава смъртно наказание. 67 Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го блъскат, а други Му удряха плесници и Му казваха: 68 Пророкувай ни, Христе! Кой Те удари? 69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Иисус Галилеянина. 70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш. 71 И когато излезе в преддверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина. 72 А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава. 74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя. 75 И Петър си спомни думата на Иисус, който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Менст. 34;. И той излезе вън и плака горко.

New International Reader’s Version

The plan to kill Jesus

1 Jesus finished saying all these things. Then he said to his disciples, 2 ‘As you know, the Passover Feast is two days away. The Son of Man will be handed over to be nailed to a cross.’ 3 Then the chief priests met with the elders of the people. They met in the palace of Caiaphas, the high priest. 4 They made plans to arrest Jesus secretly. They wanted to kill him. 5 ‘But not during the feast,’ they said. ‘The people may stir up trouble.’

A woman pours perfume on Jesus

6 Jesus was in Bethany. He was in the home of Simon, who had a skin disease. 7 A woman came to Jesus with a special sealed jar of very expensive perfume. She poured the perfume on his head while he was at the table. 8 When the disciples saw this, they became angry. ‘Why this waste?’ they asked. 9 ‘The perfume could have been sold at a high price. The money could have been given to poor people.’ 10 Jesus was aware of this. So he said to them, ‘Why are you bothering this woman? She has done a beautiful thing to me. 11 You will always have poor people with you. But you will not always have me. 12 She poured the perfume on my body to prepare me to be buried. 13 What I’m about to tell you is true. What she has done will be told anywhere this good news is preached all over the world. It will be told in memory of her.’

Judas agrees to hand Jesus over

14 One of the 12 disciples went to the chief priests. His name was Judas Iscariot. 15 He asked, ‘What will you give me if I hand Jesus over to you?’ So they counted out 30 silver coins for him. 16 From then on, Judas watched for the right time to hand Jesus over to them.

The Lord’s Supper

17 It was the first day of the Feast of Unleavened Bread. The disciples came to Jesus. They asked, ‘Where do you want us to prepare for you to eat the Passover meal?’ 18 He replied, ‘Go into the city to a certain man. Tell him, “The Teacher says, ‘My time is near. I am going to celebrate the Passover at your house with my disciples.’ ” ’ 19 So the disciples did what Jesus had told them to do. They prepared the Passover meal. 20 When evening came, Jesus was at the table with his 12 disciples. 21 While they were eating, he said, ‘What I’m about to tell you is true. One of you will hand me over to my enemies.’ 22 The disciples became very sad. One after the other, they began to say to him, ‘Surely you don’t mean me, Lord, do you?’ 23 Jesus replied, ‘The one who has dipped his hand into the bowl with me will hand me over. 24 The Son of Man will go just as it is written about him. But how terrible it will be for the one who hands over the Son of Man! It would be better for him if he had not been born.’ 25 Judas was the one who was going to hand him over. He said, ‘Surely you don’t mean me, Teacher, do you?’ Jesus answered, ‘You have said so.’ 26 While they were eating, Jesus took bread. He gave thanks and broke it. He handed it to his disciples and said, ‘Take this and eat it. This is my body.’ 27 Then he took a cup. He gave thanks and handed it to them. He said, ‘All of you drink from it. 28 This is my blood of the covenant. It is poured out to forgive the sins of many people. 29 Here is what I tell you. From now on, I won’t drink wine with you again until the day I drink it with you in my Father’s kingdom.’ 30 Then they sang a hymn and went out to the Mount of Olives.

Jesus says that the disciples will turn away

31 Jesus told them, ‘This very night you will all turn away because of me. It is written that the Lord said, ‘ “I will strike the shepherd down. Then the sheep of the flock will be scattered.” 32 But after I rise from the dead, I will go ahead of you into Galilee.’ 33 Peter replied, ‘All the others may turn away because of you. But I never will.’ 34 ‘What I’m about to tell you is true,’ Jesus answered. ‘It will happen tonight. Before the cockerel crows, you will say three times that you don’t know me.’ 35 But Peter said, ‘I may have to die with you. But I will never say I don’t know you.’ And all the other disciples said the same thing.

Jesus prays in Gethsemane

36 Then Jesus went with his disciples to a place called Gethsemane. He said to them, ‘Sit here while I go over there and pray.’ 37 He took Peter and the two sons of Zebedee along with him. He began to be sad and troubled. 38 Then he said to them, ‘My soul is very sad. I feel close to death. Stay here. Keep watch with me.’ 39 He went a little further. Then he fell with his face to the ground. He prayed, ‘My Father, if it is possible, take this cup of suffering away from me. But let what you want be done, not what I want.’ 40 Then he returned to his disciples and found them sleeping. ‘Couldn’t you men keep watch with me for one hour?’ he asked Peter. 41 ‘Watch and pray. Then you won’t fall into sin when you are tempted. The spirit is willing, but the body is weak.’ 42 Jesus went away a second time. He prayed, ‘My Father, is it possible for this cup to be taken away? But if I must drink it, may what you want be done.’ 43 Then he came back. Again he found them sleeping. They couldn’t keep their eyes open. 44 So he left them and went away once more. For the third time he prayed the same thing. 45 Then he returned to the disciples. He said to them, ‘Are you still sleeping and resting? Look! The hour has come. The Son of Man is about to be handed over to sinners. 46 Get up! Let us go! Here comes the one who is handing me over to them!’

Jesus is arrested

47 While Jesus was still speaking, Judas arrived. He was one of the 12 disciples. A large crowd was with him. They were carrying swords and clubs. The chief priests and the elders of the people had sent them. 48 Judas, who was going to hand Jesus over, had arranged a signal with them. ‘The one I kiss is the man,’ he said. ‘Arrest him.’ 49 So Judas went to Jesus at once. He said, ‘Greetings, Rabbi!’ And he kissed him. 50 Jesus replied, ‘Friend, do what you came to do.’ Then the men stepped forward. They grabbed Jesus and arrested him. 51 At that moment, one of Jesus’ companions reached for his sword. He pulled it out and struck the slave of the high priest with it. He cut off the slave’s ear. 52 ‘Put your sword back in its place,’ Jesus said to him. ‘All who use the sword will die by the sword. 53 Do you think I can’t ask my Father for help? He would send an army of more than 70,000 angels right away. 54 But then how would the Scriptures come true? They say it must happen in this way.’ 55 At that time Jesus spoke to the crowd. ‘Am I leading a band of armed men against you?’ he asked. ‘Do you have to come out with swords and clubs to capture me? Every day I sat in the temple courtyard teaching. And you didn’t arrest me. 56 But all this has happened so that the words of the prophets would come true.’ Then all the disciples left him and ran away.

Jesus is taken to the Sanhedrin

57 Those who had arrested Jesus took him to Caiaphas, the high priest. The teachers of the law and the elders had come together there. 58 Not too far away, Peter followed Jesus. He went right up to the courtyard of the high priest. He entered and sat down with the guards to see what would happen. 59 The chief priests and the whole Sanhedrin were looking for something to use against Jesus. They wanted to put him to death. 60 But they did not find any proof, even though many false witnesses came forward. Finally, two other witnesses came forward. 61 They said, ‘This fellow claimed, “I am able to destroy the temple of God. I can build it again in three days.” ’ 62 Then the high priest stood up. He asked Jesus, ‘Aren’t you going to answer? What are these charges that these men are bringing against you?’ 63 But Jesus remained silent. The high priest said to him, ‘I am commanding you in the name of the living God. May he judge you if you don’t tell the truth. Tell us if you are the Messiah, the Son of God.’ 64 ‘You have said so,’ Jesus replied. ‘But here is what I say to all of you. From now on, you will see the Son of Man sitting at the right hand of the Mighty One. You will see the Son of Man coming on the clouds of heaven.’ 65 Then the high priest tore his clothes. He said, ‘He has spoken a very evil thing against God! Why do we need any more witnesses? You have heard him say this evil thing. 66 What do you think?’ ‘He must die!’ they answered. 67 Then they spat in his face. They hit him with their fists. Others slapped him. 68 They said, ‘Prophesy to us, Messiah! Who hit you?’

Peter says he does not know Jesus

69 Peter was sitting out in the courtyard. A female servant came to him. ‘You also were with Jesus of Galilee,’ she said. 70 But in front of all of them, Peter said he was not. ‘I don’t know what you’re talking about,’ he said. 71 Then he went out to the gate leading into the courtyard. There another servant saw him. She said to the people, ‘This fellow was with Jesus of Nazareth.’ 72 Again he said he was not. With a curse he said, ‘I don’t know the man!’ 73 After a little while, those standing there went up to Peter. ‘You must be one of them,’ they said. ‘The way you talk gives you away.’ 74 Then Peter began to curse and said to them, ‘I don’t know the man!’ Right away a cockerel crowed. 75 Then Peter remembered what Jesus had said. ‘The cockerel will crow,’ Jesus had told him. ‘Before it does, you will say three times that you don’t know me.’ Peter went outside. He broke down and cried.

Matthäus 26 | Верен New International Reader’s Version