Markus 14 | Верен

1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай, за да Го уловят с хитрост и да Го убият. 2 Но казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение сред народа. 3 И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на прокажения Симон, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард. И като счупи съда, изля мирото на главата Му. 4 А имаше някои, които недоволстваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на бедните. И негодуваха против нея. 6 Но Иисус каза: Оставете я. Защо ѝ досаждате? Тя извърши едно добро дело за Мен. 7 Защото бедните винаги се намират между вас и когато и да поискате, можете да им сторите добро; но Аз не винаги се намирам между вас. 8 Тя направи това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение. 9 Истина ви казвам: където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи. 10 Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. 11 А те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай, за да Го предаде. 12 А на първия ден от празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата? 13 И Той изпрати двама от учениците Си, като им каза: Идете в града и там ще ви срещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. 14 И там, където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Къде е приготвената за Мен гостна стая, където ще ям пасхата с учениците Си? 15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова: там ни пригответе. 16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата. 17 А като се свечери, Той дойде с дванадесетте. 18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Иисус каза: Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мен, ще Ме предаде. 19 А те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз? 20 А Той им каза: Един от вас дванадесетте е, който топи заедно с Мен в блюдото. 21 Защото Човешкият Син наистина отива, както е писано за Него*; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не се беше родил. 22 И когато ядяха, Иисус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, (яжте;) това е Моето тяло. 23 Взе и чашата, благодари и им даде; и те всички пиха от нея. 24 И им каза: Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина. 25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство. 26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 27 И Иисус им каза: Всички вие ще се отвърнете (от Мен тази нощ), защото е писано: „Ще поразя пастира, и овцете ще се разпръснат*.“ 28 А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. 29 Тогава Петър Му каза: Даже и всички да се отвърнат, аз няма! 30 Иисус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Менст. 72;. 31 А той говореше още по-разпалено: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и другите. 32 Дойдоха до едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тук, докато се помоля. 33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува. 34 И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете. 35 И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза: 36 Авва*, Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти. 37 И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? 38 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. 39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 40 А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. 41 И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. 42 Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава. 43 И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и тояги от главните свещеници, книжниците и старейшините. 44 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна – Той е. Него хванете и отведете, като Го пазите здраво. 45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Равви!; и Го целуваше. 46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. 47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48 Тогава Иисус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? 49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте. Но това стана, за да се сбъднат Писанията*. 50 Тогава всички Го оставиха и се разбягахаст. 27;. 51 А един младеж Го следваше, обвит с ленено платно на голо; и те го хванаха. 52 А той остави лененото платно и избяга гол. 53 И заведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всичките главни свещеници, старейшините и книжниците. 54 А Петър Го беше следвал отдалеч и беше влязъл вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и се грееше на огъня. 55 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намериха. 56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не си съвпадаха. 57 После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: 58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. 59 Но и така свидетелствата им не си съвпадаха. 60 Тогава първосвещеникът се изправи на средата и попита Иисус, като каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? 61 А Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? 62 А Иисус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци. 63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64 Чухте богохулството. Как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. 65 А някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Пророкувай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници. 66 И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. 67 И като видя Петър, че се грее, се взря в него и каза: И ти беше с Иисус Назарянина. 68 А той се отрече, като каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя. 69 Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях. 70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин (и говорът ти те издава). 71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам този Човек, за когото говорите. 72 И петелът пропя втори път. И Петър си спомни думата, която му бе казал Иисус: Преди петелът да пропее два пъти, ти ще се отречеш от Мен три пътист. 30;. И като размисли за това, заплака.

New International Reader’s Version

A woman pours perfume on Jesus at Bethany

1 The Passover and the Feast of Unleavened Bread were only two days away. The chief priests and the teachers of the law were plotting to arrest Jesus secretly. They wanted to kill him. 2 ‘But not during the feast,’ they said. ‘The people may stir up trouble.’ 3 Jesus was in Bethany. He was at the table in the home of Simon, who had a skin disease. A woman came with a special sealed jar. It contained very expensive perfume made out of pure nard. She broke the jar open and poured the perfume on Jesus’ head. 4 Some of the people there became angry. They said to one another, ‘Why waste this perfume? 5 It could have been sold for more than a year’s pay. The money could have been given to poor people.’ So they found fault with the woman. 6 ‘Leave her alone,’ Jesus said. ‘Why are you bothering her? She has done a beautiful thing to me. 7 You will always have poor people with you. You can help them any time you want to. But you will not always have me. 8 She did what she could. She poured perfume on my body to prepare me to be buried. 9 What I’m about to tell you is true. What she has done will be told anywhere the good news is preached all over the world. It will be told in memory of her.’ 10 Judas Iscariot was one of the 12 disciples. He went to the chief priests to hand Jesus over to them. 11 They were delighted to hear that he would do this. They promised to give Judas money. So he watched for the right time to hand Jesus over to them.

The Last Supper

12 It was the first day of the Feast of Unleavened Bread. That was the time to sacrifice the Passover lamb. Jesus’ disciples asked him, ‘Where do you want us to go and prepare for you to eat the Passover meal?’ 13 So he sent out two of his disciples. He told them, ‘Go into the city. A man carrying a jar of water will meet you. Follow him. 14 He will enter a house. Say to its owner, “The Teacher asks, ‘Where is my guest room? Where can I eat the Passover meal with my disciples?’ ” 15 He will show you a large upstairs room. It will have furniture and will be ready. Prepare for us to eat there.’ 16 The disciples left and went into the city. They found things just as Jesus had told them. So they prepared the Passover meal. 17 When evening came, Jesus arrived with the 12 disciples. 18 While they were at the table eating, Jesus said, ‘What I’m about to tell you is true. One of you who is eating with me will hand me over to my enemies.’ 19 The disciples became sad. One by one they said to him, ‘Surely you don’t mean me?’ 20 ‘It is one of you,’ Jesus replied. ‘It is the one who dips bread into the bowl with me. 21 The Son of Man will go just as it is written about him. But how terrible it will be for the one who hands over the Son of Man! It would be better for him if he had not been born.’ 22 While they were eating, Jesus took bread. He gave thanks and broke it. He handed it to his disciples and said, ‘Take it. This is my body.’ 23 Then he took a cup. He gave thanks and handed it to them. All of them drank from it. 24 ‘This is my blood of the covenant,’ he said to them. ‘It is poured out for many. 25 What I’m about to tell you is true. I won’t drink wine with you again until the day I drink it in God’s kingdom.’ 26 Then they sang a hymn and went out to the Mount of Olives.

Jesus says that the disciples will turn away

27 ‘You will all turn away,’ Jesus told the disciples. ‘It is written, ‘ “I will strike the shepherd down. Then the sheep will be scattered.” 28 But after I rise from the dead, I will go ahead of you into Galilee.’ 29 Peter said, ‘All the others may turn away. But I will not.’ 30 ‘What I’m about to tell you is true,’ Jesus answered. ‘It will happen today, in fact tonight. Before the cockerel crows twice, you yourself will say three times that you don’t know me.’ 31 But Peter would not give in. He said, ‘I may have to die with you. But I will never say I don’t know you.’ And all the others said the same thing.

Jesus prays in Gethsemane

32 Jesus and his disciples went to a place called Gethsemane. Jesus said to them, ‘Sit here while I pray.’ 33 He took Peter, James and John along with him. He began to be very upset and troubled. 34 ‘My soul is very sad. I feel close to death,’ he said to them. ‘Stay here. Keep watch.’ 35 He went a little further. Then he fell to the ground. He prayed that, if possible, the hour might pass by him. 36 ‘Abba, Father,’ he said, ‘everything is possible for you. Take this cup of suffering away from me. But let what you want be done, not what I want.’ 37 Then he returned to his disciples and found them sleeping. ‘Simon’, he said to Peter, ‘are you asleep? Couldn’t you keep watch for one hour? 38 Watch and pray. Then you won’t fall into sin when you are tempted. The spirit is willing, but the body is weak.’ 39 Once more Jesus went away and prayed the same thing. 40 Then he came back. Again he found them sleeping. They couldn’t keep their eyes open. They did not know what to say to him. 41 Jesus returned the third time. He said to them, ‘Are you still sleeping and resting? Enough! The hour has come. Look! The Son of Man is about to be handed over to sinners. 42 Get up! Let us go! Here comes the one who is handing me over to them!’

Jesus is arrested

43 Just as Jesus was speaking, Judas appeared. He was one of the 12 disciples. A crowd was with him. They were carrying swords and clubs. The chief priests, the teachers of the law, and the elders had sent them. 44 Judas, who was going to hand Jesus over, had arranged a signal with them. ‘The one I kiss is the man,’ he said. ‘Arrest him and have the guards lead him away.’ 45 So Judas went to Jesus at once. Judas said, ‘Rabbi!’ And he kissed Jesus. 46 The men grabbed Jesus and arrested him. 47 Then one of those standing nearby pulled his sword out. He struck the servant of the high priest and cut off his ear. 48 ‘Am I leading a band of armed men against you?’ asked Jesus. ‘Do you have to come out with swords and clubs to capture me? 49 Every day I was with you. I taught in the temple courtyard, and you didn’t arrest me. But the Scriptures must come true.’ 50 Then everyone left him and ran away. 51 A young man was following Jesus. The man was wearing nothing but a piece of linen cloth. When the crowd grabbed him, 52 he ran away naked. He left his clothing behind.

Jesus is taken to the Sanhedrin

53 The crowd took Jesus to the high priest. All the chief priests, the elders, and the teachers of the law came together. 54 Not too far away, Peter followed Jesus. He went right into the courtyard of the high priest. There he sat with the guards. He warmed himself at the fire. 55 The chief priests and the whole Sanhedrin were looking for something to use against Jesus. They wanted to put him to death. But they did not find any proof. 56 Many witnesses lied about him. But their stories did not agree. 57 Then some of them stood up. Here is what those false witnesses said about him. 58 ‘We heard him say, “I will destroy this temple made by human hands. In three days I will build another temple, not made by human hands.” ’ 59 But what they said did not agree. 60 Then the high priest stood up in front of them. He asked Jesus, ‘Aren’t you going to answer? What are these charges these men are bringing against you?’ 61 But Jesus remained silent. He gave no answer. Again the high priest asked him, ‘Are you the Messiah? Are you the Son of the Blessed One?’ 62 ‘I am’, said Jesus. ‘And you will see the Son of Man sitting at the right hand of the Mighty One. You will see the Son of Man coming on the clouds of heaven.’ 63 The high priest tore his clothes. ‘Why do we need any more witnesses?’ he asked. 64 ‘You have heard him say a very evil thing against God. What do you think?’ They all found him guilty and said he must die. 65 Then some began to spit at him. They blindfolded him. They hit him with their fists. They said, ‘Prophesy!’ And the guards took him and beat him.

Peter says he does not know Jesus

66 Peter was below in the courtyard. One of the high priest’s female servants came by. 67 When she saw Peter warming himself, she looked closely at him. ‘You also were with Jesus, that Nazarene,’ she said. 68 But Peter said he had not been with him. ‘I don’t know or understand what you’re talking about,’ he said. He went out to the entrance to the courtyard. 69 The servant saw him there. She said again to those standing around, ‘This fellow is one of them.’ 70 Again he said he was not. After a little while, those standing nearby said to Peter, ‘You must be one of them. You are from Galilee.’ 71 Then Peter began to curse. He said to them, ‘I don’t know this man you’re talking about!’ 72 Right away the cockerel crowed the second time. Then Peter remembered what Jesus had spoken to him. ‘The cockerel will crow twice,’ he had said. ‘Before it does, you will say three times that you don’t know me.’ Peter broke down and cried.

Markus 14 | Верен New International Reader’s Version