2.Samuel 22 | Верен

1 И Давид говори на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.

2 И каза: ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой.

3 Бог е моя канара, на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула и мое прибежище, мой спасител – Ти ме избавяш от насилие.

4 Ще призова ГОСПОДА, който е достоен за хвала, и ще бъда спасен от враговете си.

5 Защото вълните на смъртта ме обхванаха, пороите на злото ме ужасиха.

6 Връзките на Шеол ме обвиха, примките на смъртта ме стигнаха.

7 В притеснението си призовах ГОСПОДА и призовах своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми стигна до ушите Му.

8 Тогава земята се поклати и потресе, основите на небето се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи.

9 Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него.

10 Той сведе и небесата и слезе и мрак беше под краката Му.

11 Възседна на херувим и долетя, и се яви на крилете на вятъра.

12 Направи от мрака шатри около Себе Си, насъбраните води, гъсти небесни облаци.

13 От блясъка пред Него се разпалиха огнени въгленист. 9;.

14 ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си.

15 Изпрати стрели и ги разпръсна, светкавица – и ги обърка.

16 Тогава се видяха коритата на моретата, основите на света се откриха от смъмрянето на ГОСПОДА, от духането на дъха на ноздрите Му.

17 Посегна от горе, взе ме, извлече ме от големи води.

18 Избави ме от силния ми враг, от онези, които ме мразеха, защото бяха по-силни от мен.

19 Те ме стигнаха в деня на бедствието ми, но ГОСПОД ми стана подкрепа.

20 И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен.

21 ГОСПОД ми отдаде според правдата ми, според чистотата на ръцете ми ми отплати,

22 защото пазих пътищата на ГОСПОДА и не се отклоних от моя Бог в безбожие;

23 защото всичките Му правила бяха пред мен, и наредбите Му – не се отдалечих от тях;

24 и непорочен бях пред Него и се опазих от беззаконието си.

25 И ГОСПОД ми отплати според правдата мист. 21;, според чистотата ми пред очите Му.

26 Към милостивия милостив ще се покажеш, към непорочния непорочен ще се покажеш,

27 към чистия чист ще се покажеш, а към кривия противен ще се покажеш.

28 И потиснат народ Ти ще спасиш, но очите Ти са против гордите, Ти ги унижаваш.

29 Ти си мой светилник, ГОСПОДИ; ГОСПОД озарява тъмнината ми.

30 Защото с Теб разбивам полк, с моя Бог прескачам стена.

31 Бог – пътят Му е съвършен, словото на ГОСПОДА е изпитано, Той е щит за всички, които се уповават на Него.

32 Защото кой е Бог освен ГОСПОД? И кой е канара освен нашия Бог?

33 Бог е силната ми крепост и води съвършено пътя ми.

34 Прави краката ми като на елените и ме поставя на височините ми.

35 Учи ръцете ми да воюват и ръцете ми опъват бронзов лък.

36 И Ти ми даде щита на спасението Си и снизхождението Ти ме възвеличи.

37 Ти разшири стъпките ми под мен и краката ми не се подхлъзнаха.

38 Гоних враговете си и ги изтребих, и не се върнах, докато не се довършиха.

39 Довърших ги и ги разбих, и не се вдигнаха, и паднаха под краката ми.

40 И Ти ме препаса със сила за бой, повали под мен онези, които се надигат против мен.

41 Обърна към мен гърба на враговете ми, унищожих онези, които ме мразеха.

42 Огледаха се, но нямаше кой да ги спаси, към ГОСПОДА, но не им отговори.

43 И аз ги стрих като земния прах, смачках ги и ги стъпках като уличната кал.

44 И Ти ме избави от разприте на народа ми, запази ме за глава на народите; народ, който не познавах, ми слугува.

45 Чужденци ми се покоряват лицемерно; щом чуха, ми се подчиниха.

46 Чужденци отслабват и излизат разтреперени от крепостите си.

47 Жив е ГОСПОД, и благословена канарата ми! И да се възвиси Бог, канарата на спасението ми,

48 Бог, който отмъсти за мен и покори под мен народите,

49 и който ме изведе отсред враговете ми. Да, Ти ме извиси над онези, които се надигнаха против мен, избави ме от насилника.

50 Затова, ГОСПОДИ, ще Те славя сред народите и Името Ти ще възпея.

51 Ти правиш велики спасенията на царя Си и оказваш милост на помазаника Си, на Давид и на потомството му до века.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Louis Segond 1910

1 David adressa à l'Éternel les paroles de ce cantique, lorsque l'Éternel l'eut délivré de la main de tous ses ennemis et de la main de Saül.

2 Il dit: L'Éternel est mon rocher, ma forteresse, mon libérateur.

3 Dieu est mon rocher, où je trouve un abri, Mon bouclier et la force qui me sauve, Ma haute retraite et mon refuge. O mon Sauveur! tu me garantis de la violence.

4 Je m'écrie: Loué soit l'Éternel! Et je suis délivré de mes ennemis.

5 Car les flots de la mort m'avaient environné, Les torrents de la destruction m'avaient épouvanté;

6 Les liens du sépulcre m'avaient entouré, Les filets de la mort m'avaient surpris.

7 Dans ma détresse, j'ai invoqué l'Éternel, J'ai invoqué mon Dieu; De son palais, il a entendu ma voix, Et mon cri est parvenu à ses oreilles.

8 La terre fut ébranlée et trembla, Les fondements des cieux frémirent, Et ils furent ébranlés, parce qu'il était irrité.

9 Il s'élevait de la fumée dans ses narines, Et un feu dévorant sortait de sa bouche: Il en jaillissait des charbons embrasés.

10 Il abaissa les cieux, et il descendit: Il y avait une épaisse nuée sous ses pieds.

11 Il était monté sur un chérubin, et il volait, Il paraissait sur les ailes du vent.

12 Il faisait des ténèbres une tente autour de lui, Il était enveloppé d'amas d'eaux et de sombres nuages.

13 De la splendeur qui le précédait S'élançaient des charbons de feu.

14 L'Éternel tonna des cieux, Le Très Haut fit retentir sa voix;

15 Il lança des flèches et dispersa mes ennemis, La foudre, et les mit en déroute.

16 Le lit de la mer apparut, Les fondements du monde furent découverts, Par la menace de l'Éternel, Par le bruit du souffle de ses narines.

17 Il étendit sa main d'en haut, il me saisit, Il me retira des grandes eaux;

18 Il me délivra de mon adversaire puissant, De mes ennemis qui étaient plus forts que moi.

19 Ils m'avaient surpris au jour de ma détresse, Mais l'Éternel fut mon appui.

20 Il m'a mis au large, Il m'a sauvé, parce qu'il m'aime.

21 L'Éternel m'a traité selon ma droiture, Il m'a rendu selon la pureté de mes mains;

22 Car j'ai observé les voies de l'Éternel, Et je n'ai point été coupable envers mon Dieu.

23 Toutes ses ordonnances ont été devant moi, Et je ne me suis point écarté de ses lois.

24 J'ai été sans reproche envers lui, Et je me suis tenu en garde contre mon iniquité.

25 Aussi l'Éternel m'a rendu selon ma droiture, Selon ma pureté devant ses yeux.

26 Avec celui qui est bon tu te montres bon, Avec l'homme droit tu agis selon ta droiture,

27 Avec celui qui est pur tu te montres pur, Et avec le pervers tu agis selon sa perversité.

28 Tu sauves le peuple qui s'humilie, Et de ton regard, tu abaisses les orgueilleux.

29 Oui, tu es ma lumière, ô Éternel! L'Éternel éclaire mes ténèbres.

30 Avec toi je me précipite sur une troupe en armes, Avec mon Dieu je franchis une muraille.

31 Les voies de Dieu sont parfaites, La parole de l'Éternel est éprouvée; Il est un bouclier pour tous ceux qui se confient en lui.

32 Car qui est Dieu, si ce n'est l'Éternel? Et qui est un rocher, si ce n'est notre Dieu?

33 C'est Dieu qui est ma puissante forteresse, Et qui me conduit dans la voie droite.

34 Il rend mes pieds semblables à ceux des biches, Et il me place sur mes lieux élevés.

35 Il exerce mes mains au combat, Et mes bras tendent l'arc d'airain.

36 Tu me donnes le bouclier de ton salut, Et je deviens grand par ta bonté.

37 Tu élargis le chemin sous mes pas, Et mes pieds ne chancellent point.

38 Je poursuis mes ennemis, et je les détruis; Je ne reviens pas avant de les avoir anéantis.

39 Je les anéantis, je les brise, et ils ne se relèvent plus; Ils tombent sous mes pieds.

40 Tu me ceins de force pour le combat, Tu fais plier sous moi mes adversaires.

41 Tu fais tourner le dos à mes ennemis devant moi, Et j'extermine ceux qui me haïssent.

42 Ils regardent autour d'eux, et personne pour les sauver! Ils crient à l'Éternel, et il ne leur répond pas!

43 Je les broie comme la poussière de la terre, Je les écrase, je les foule, comme la boue des rues.

44 Tu me délivres des dissensions de mon peuple; Tu me conserves pour chef des nations; Un peuple que je ne connaissais pas m'est asservi.

45 Les fils de l'étranger me flattent, Ils m'obéissent au premier ordre.

46 Les fils de l'étranger sont en défaillance, Ils tremblent hors de leurs forteresses.

47 Vive l'Éternel est vivant, et béni soit mon rocher! Que Dieu, le rocher de mon salut, soit exalté,

48 Le Dieu qui est mon vengeur, Qui m'assujettit les peuples,

49 Et qui me fait échapper à mes ennemis! Tu m'élèves au-dessus de mes adversaires, Tu me délivres de l'homme violent.

50 C'est pourquoi je te louerai parmi les nations, ô Éternel! Et je chanterai à la gloire de ton nom.

51 Il accorde de grandes délivrances à son roi, Et il fait miséricorde à son oint, A David, et à sa postérité, pour toujours.

Public Domain