Psalm 142 | Верен

1 Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА. 2 Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него. 3 Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех. 4 Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми. 5 Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите. 6 Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен. 7 Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние.

Louis Segond 1910

1 Cantique de David. Lorsqu'il était dans la caverne. Prière. 2 De ma voix je crie à l'Éternel, De ma voix j'implore l'Éternel. 3 Je répands ma plainte devant lui, Je lui raconte ma détresse. 4 Quand mon esprit est abattu au dedans de moi, Toi, tu connais mon sentier. Sur la route où je marche Ils m'ont tendu un piège. 5 Jette les yeux à droite, et regarde! Personne ne me reconnaît, Tout refuge est perdu pour moi, Nul ne prend souci de mon âme. 6 Éternel! c'est à toi que je crie. Je dis: Tu es mon refuge, Mon partage sur la terre des vivants. 7 Sois attentif à mes cris! Car je suis bien malheureux. Délivre-moi de ceux qui me poursuivent! Car ils sont plus forts que moi. 8 Tire mon âme de sa prison, Afin que je célèbre ton nom! Les justes viendront m'entourer, Quand tu m'auras fait du bien.

Psalm 142 | Верен Louis Segond 1910