Psalm 140 | Верен

1 За първия певец. Псалм на Давид. Избави ме, ГОСПОДИ, от зли хора, опази ме от насилници, 2 които замислят зло в сърцата си и всеки ден предизвикват войни. 3 Изострят езика си като змия; под устните им има аспидова отрова. (Села.) 4 Запази ме, ГОСПОДИ, от ръцете на безбожните, опази ме от насилници, които намислиха да спънат стъпките ми. 5 Надменните скриха за мен примка и въжета, разпростряха мрежа край пътя, поставиха клопки за мен. (Села.) 6 Казах на ГОСПОДА: Ти си моят Бог; чуй, ГОСПОДИ, гласа на молбите ми! 7 БОЖЕ, Господи, сило на моето спасение, Ти си покрил главата ми в деня на битката. 8 Не удовлетворявай, ГОСПОДИ, желанията на безбожния; не оставяй да успее неговият план, за да се възвишат! (Села.) 9 А главите на онези, които ме заобикалят – нека злото на устните им ги покрие! 10 Нека паднат върху тях горящи въглища, нека бъдат хвърлени в огъня, в дълбоки ями, за да не станат вече. 11 Нека не се утвърди клеветник в земята, нека зло преследва насилника, докато го постигне. 12 Зная, че ГОСПОД ще отдаде правосъдието на угнетените и правото на сиромасите. 13 Наистина праведните ще славят Името Ти, праведните ще обитават в Твоето присъствие!

Louis Segond 1910

1 Au chef des chantres. Psaume de David. 2 Éternel, délivre-moi des hommes méchants! Préserve-moi des hommes violents. 3 Qui méditent de mauvais desseins dans leur coeur, Et sont toujours prêts à faire la guerre! 4 Ils aiguisent leur langue comme un serpent, Ils ont sous leur lèvres un venin d'aspic. Pause. 5 Éternel, garantis-moi des mains du méchant! Préserve-moi des hommes violents, Qui méditent de me faire tomber! 6 Des orgueilleux me tendent un piège et des filets, Ils placent des rets le long du chemin, Ils me dressent des embûches. Pause. 7 Je dis à l'Éternel: Tu es mon Dieu! Éternel, prête l'oreille à la voix de mes supplications! 8 Éternel, Seigneur, force de mon salut! Tu couvres ma tête au jour du combat. 9 Éternel, n'accomplis pas les désirs du méchant, Ne laisse pas réussir ses projets, de peur qu'il ne s'en glorifie! Pause. 10 Que sur la tête de ceux qui m'environnent Retombe l'iniquité de leurs lèvres! 11 Que des charbons ardents soient jetés sur eux! Qu'il les précipite dans le feu, Dans des abîmes, d'où ils ne se relèvent plus! 12 L'homme dont la langue est fausse ne s'affermit pas sur la terre; Et l'homme violent, le malheur l'entraîne à sa perte. 13 Je sais que l'Éternel fait droit au misérable, Justice aux indigents. 14 Oui, les justes célébreront ton nom, Les hommes droits habiteront devant ta face.

Psalm 140 | Верен Louis Segond 1910