Psalm 119 | Верен

1 * Алеф. Блажени онези, които са непорочни в пътя, които ходят в закона на ГОСПОДА! 2 Блажени онези, които пазят свидетелствата Му*, които Го търсят с цяло сърце, 3 които и не вършат беззаконие, а ходят в Неговите пътища! 4 Ти си ни заповядал правилата Си, за да ги пазим усърдно. 5 О, да бяха постоянни пътищата ми, за да пазя Твоите наредби! 6 Тогава няма да се посрамяст. 31-116;, когато внимавам във всичките Ти заповеди. 7 Ще Те славя с искрено сърце, когато науча наредбите на Твоята правдаст. 171;. 8 Ще пазя наредбите Тист. 145;; не ме оставяй напълно! 9 Бет. Чрез какво може млад човек да опази пътя си чист? Като внимава на себе си според словото Ти. 10 С цялото си сърце Те търсих; не ме оставяй да се отклоня от заповедите Ти! 11 В сърцето си съхраних словото Ти, за да не съгрешавам против Теб. 12 Благословен си, ГОСПОДИ! Научи ме на наредбите Сист. 26-135;. 13 С устните си разказах всичките присъди на устата Ти. 14 В пътя на Твоите свидетелства се радвахст. 111; толкова, колкото над всичките богатстваст. 72-162;. 15 Ще размишлявам върху правилата Ти* и ще зачитам пътищата Ти. 16 Ще се наслаждавам на наредбите Ти* и словото Ти няма да забравя*. 17 Гимел. Стори добро на слугата Си, за да живеяст. 77-175; и да пазя словото Тист. 2;! 18 Отвори очите ми, за да виждам чудеса от Твоя закон. 19 Чужденец съм аз на земята; не скривай от мен заповедите Си! 20 Душата ми всякога чезне от копнеж по Твоите наредбист. 40;. 21 Ти си смъмрил горделивите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди*. 22 Вдигни от мен укор и презрениест. 39;, защото пазя Твоите свидетелства. 23 Макар и князе да седят и говорят против менст. 161;, слугата Ти размишлява върху Твоите наредбист. 15;. 24 И свидетелствата Ти също са моя насладаст. 16; и мои съветници. 25 Далет. Душата ми прилепва към пръстта. Съживи ме според словото Си*! 26 Разказах пътищата си; и Ти ми отговори. Научѝ ме на наредбите Си*! 27 Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила и ще размишлявам върху Твоите чудни дела. 28 Душата ми се топи от тъга. Укрепи ме според словото Си! 29 Отдалечи от мен пътя на лъжата и милостиво ми дари закона Си! 30 Избрах пътя на истината, Твоите присъди поставих пред себе си. 31 Прилепвам се към Твоите свидетелства, ГОСПОДИ, не ме оставяй да се посрамяст. 6;! 32 Ще тичам по пътя на Твоите заповеди, защото Ти ще разшириш сърцето ми*. 33 Хе. Научи ме, ГОСПОДИ, на пътя на Своите наредби* и аз ще го пазя докрай*. 34 Дай ми разум* и ще пазя закона Ти, наистина ще го пазя с цяло сърце*. 35 Насочвай ме в пътеката на Своите заповеди, защото се наслаждавам в нея! 36 Наклони сърцето ми към Своите свидетелства, а не към сребролюбие. 37 Отвърни очите ми, за да не гледат суета, и ме съживи в пътищата Си. 38 Утвърди думата Сист. 50-154; към слугата Си, която е за онези, които се боят от Теб. 39 Отвърни от мен срама ми, от който се страхувамст. 22;, защото Твоите присъди са добри. 40 Ето, аз копнея за Твоите правиласт. 20;; съживи ме чрез правдата Си! 41 Вав. Нека дойдат на мен Твоите милости, ГОСПОДИ, Твоето спасениест. 81-174; според думата Тист. 38;. 42 Така ще дам отговор на онзи, който ме хули, защото се уповавам на словото Ти. 43 И не отнемай напълно словото на истината от устата ми, защото се надявам на Твоите присъди*. 44 Ще пазя Твоя закон постоянно, винаги, вечност. 55-112;. 45 И ще ходя наширокост. 32;, защото се стремих към Твоите правиласт. 94;. 46 Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе и няма да се засрамя. 47 И ще се наслаждавам на Твоите заповедист. 16;, които обичамст. 97-167;. 48 И ще издигам и ръцете си към Твоите заповеди, които обичамст. 47;, и ще размишлявам върху Твоите наредбист. 15;. 49 Заин. Спомни си словото Си към слугата Си, на което си ме направил да се уповавам. 50 Това е моята утеха в нещастието ми* – че Твоята дума ме съживи*. 51 Горделивите ми се подиграват твърде много, но аз не се отклоних от Твоя законст. 157;. 52 Спомних си Твоите присъди от древността, ГОСПОДИ, и се утеших. 53 Негодуване ме обзе заради безбожните, които изоставят Твоя закон. 54 Твоите наредби ми станаха песни в дома на странстването ми. 55 Нощем споменавах Името Ти, ГОСПОДИ, и пазех закона Тист. 44;. 56 Това ми стана, защото пазих правилата Ти. 57 Хет. ГОСПОД е моят дял; аз казах, че ще пазя словата Тист. 2;. 58 Потърсих лицето Ти от все сърцест. 145;; бъди милостив към мен според думата Си. 59 Размислих за пътищата си и насочих стъпките си към Твоите свидетелства. 60 Побързах и не се забавих да пазя Твоите заповеди. 61 Връзките на безбожните ме обвиха, но аз не забравих Твоя законст. 16;. 62 Среднощ ставам, за да Те славя заради Твоите справедливи присъди*. 63 Другар съм на всички, които се боят от Теб, и на онези, които пазят Твоите правиласт. 79;. 64 Земята е пълна с милостта Ти, ГОСПОДИ, научи ме на наредбите Си*. 65 Тет. ГОСПОДИ, Ти си направил добро на слугата Си според словото Си. 66 Научи ме на добро разсъждение и знаниест. 34;, защото повярвах в Твоите заповеди. 67 Преди да бъда наскърбен, аз се бях заблудил, но сега пазя Твоето слово. 68 Ти си благ и благодетелен. Научи ме на Своите наредбист. 12;. 69 Горделивите ме окаляха с лъжи, но аз ще пазя правилата Ти с цяло сърцест. 2;. 70 Сърцето им е тлъсто като лой, а аз се наслаждавам на Твоя закон*. 71 Добре е за мен, че бях наскърбен, за да науча Твоите наредби. 72 Законът на Твоята уста е по-добър за мен от хиляди кюлчета злато и сребро*. 73 Йод. Твоите ръце ме направиха и приготвиха; дай ми разум и ще науча заповедите Ти*. 74 Които се боят от Теб, ще ме видят и ще се зарадват, защото на словото Ти се уповахст. 43;. 75 Зная, ГОСПОДИ, че Твоите присъди са правда и че справедливобукв.: във вярност, или: в истина си ме наскърбил. 76 Твоята милост нека ми бъде за утеха според думата Ти към слугата Тист. 38;! 77 Нека дойде върху мен състраданието Ти, за да живеяст. 17;, защото законът Ти е моята насладаст. 16;. 78 Нека се засрамят горделивите, защото ми сториха зло без причинаст. 86;, но аз размишлявам върху Твоите правиласт. 15;. 79 Нека се обърнат към мен онези, които Ти се боят, онези, които познават Твоите свидетелстваст. 63;. 80 Нека сърцето ми бъде непорочно в Твоите наредби, за да не се посрамяст. 6;. 81 Каф. Душата ми копнее за Твоето спасение*; на словото Ти се уповавам*. 82 Очите ми копнеят за думата Ти, като казвам: Кога ще ме утешиш? 83 Защото станах като мех, изсъхнал в дим, но не забравих Твоите наредби*. 84 Колко са дните на слугата Ти? Кога ще извършиш съд над гонителите ми? 85 Горделивите изкопаха ями за мен, те, които не са според Твоя закон. 86 Всичките Твои заповеди са истина. Без причина ме гонятст. 78; – помогни ми! 87 Без малко щяха да ме погубят на земята, но аз не оставих Твоите правила. 88 Съживи ме според милостта Сист. 124-149; и ще пазя свидетелството на устата Тист. 2;. 89 Ламед. До века, ГОСПОДИ, е утвърдено словото Ти в небесата. 90 Твоята вярност – във всички поколения. Ти си основал земята и тя стои. 91 Те стоят днес според Твоите наредби, защото всичко е в Твоя служба. 92 Ако законът Ти не беше моя насладаст. 16;, щях да загина в нещастието сист. 50;. 93 Няма да забравя правилата Ти до векаст. 16;, защото чрез тях си ме съживилст. 25;. 94 Твой съм аз – спаси ме*, защото се стремих към правилата Ти*. 95 Безбожните ме дебнат, за да ме погубят, но аз ще внимавам в Твоите свидетелства. 96 На всяко съвършенство видях предел, а Твоята заповед достига много надалеч. 97 Мем. Колко обичам Твоя законст. 47;! Цял ден той е размишлението мист. 15;. 98 Твоите заповеди ме правят по-мъдър от враговете ми, защото са винаги с мен. 99 По-разумен съм от всичките си учители, защото Твоите свидетелства са размишлението мист. 15;. 100 По-разумен съм от старите*, защото опазих правилата Ти. 101 Въздържах краката си от всеки лош път, за да пазя словото Ти*. 102 Не се отклоних от Твоите присъди, защото Ти, Ти си ме поучавал. 103 Колко са сладки за небцето ми Твоите думи, повече от мед в устата ми! 104 От Твоите правила получавам разумст. 100;, затова мразя всеки лъжлив пътст. 128-163;. 105 Нун. Твоето слово е светило за крака ми и светлина за пътеката ми. 106 Заклех се и потвърждавам, че ще пазя праведните Ти присъди. 107 Много съм угнетен, ГОСПОДИ, съживи ме според словото Сист. 25;! 108 Приеми, моля Те, ГОСПОДИ, доброволните жертви на устата ми и научи ме на присъдите Си*! 109 Животът ми е постоянно в опасност, но аз не забравих Твоя законст. 16;. 110 Безбожните ми поставиха примка, но аз не се отклоних от Твоите правила. 111 Приех свидетелствата Ти за наследство до века, защото те са радостта на сърцето ми*. 112 Наклоних сърцето си да върша наредбите Ти до века, докрай*. 113 Самех. Мразя двуличните, а обичам закона Тист. 47;. 114 Ти си моето скривалище и моят щит; на словото Ти се уповавам*. 115 Отдалечете се от мен, вие, злодеи, аз ще пазя заповедите на своя Бог*. 116 Поддържай ме според думата Си, за да живеяст. 17-38;, и не ме оставяй да се посрамяст. 6; в надеждата си. 117 Подкрепи ме, и ще бъда избавен, и ще внимавам винаги в Твоите наредби. 118 Ти си отхвърлил всички, които се отклоняват от Твоите наредби*, защото коварна е измамата им. 119 Изхвърлил си като шлака всичките безбожни на земята, затова обичам Твоите свидетелства*. 120 Тялото ми настръхва поради страха от Теб и от присъдите Ти се боя. 121 Айн. Върших правосъдие и правда; не ме оставяй на потисниците ми! 122 Стани поръчител на слугата Си за добро, да не ме угнетяват горделивите! 123 Очите ми чезнат за спасението Ти и за думата на Твоята правдаст. 41;. 124 Постъпвай със слугата Си според милостта* Си и ме научи на наредбите Си*. 125 Аз съм Твой слуга; дай ми разум и ще позная Твоите свидетелства*. 126 Време е ГОСПОД да подейства, защото счетоха закона Ти за нищо. 127 Затова аз обичам Твоите заповедист. 47; повече от злато и от чисто златост. 14;! 128 Затова считам всички Твои правила относно всяко нещо за правист. 172;, мразя всеки лъжлив пътст. 104;. 129 Пе. Чудесни са Твоите свидетелства, затова душата ми ги пази. 130 Изявяването на Твоите думи дава светлина и разум на невежите*. 131 Отворих устата си и въздъхнах, защото копнеех за Твоите заповеди. 132 Обърни се към мен и бъди милостив към мен, както постъпваш с онези, които обичат Името Ти! 133 Утвърди стъпките ми чрез словото Си и не оставяй да ме завладее никакво беззаконие! 134 Избави ме от човешко потисничество и ще пазя Твоите правила. 135 Възсияй с лицето Си над слугата Си и ме научи на наредбите Сист. 12;. 136 Водни потоци текат от очите ми, понеже не се пази Твоят закон. 137 Цаде. Праведен си, ГОСПОДИ, прави са и Твоите присъди. 138 Постановил си свидетелствата Си в правда и изобилна вярност. 139 Ревността ми ме изяде, защото противниците ми забравиха Твоите думи. 140 Словото Ти е съвсем пречистено и слугата Ти го обича*. 141 Незначителен съм и презрян, но не забравих Твоите правиласт. 16;. 142 Твоята правда е вечна правда и Твоят закон е истина. 143 Скръб и беда ме стигнаха, но заповедите Ти са моята насладаст. 16;. 144 Твоите свидетелства са вечна правда*; дай ми разум* и ще живея*. 145 Коф. Извиках от все сърцест. 58;: ГОСПОДИ, чуй ме! Ще пазя наредбите Тист. 8;. 146 Извиках към Теб: Спаси ме!ст. 94; Ще пазя свидетелствата Тист. 2;. 147 Изпреварих зората и виках; на словото Ти се уповавах*. 148 Очите ми изпревариха нощните стражи, за да размишлявам върху Твоето словост. 15;. 149 Чуй гласа ми според милостта Сист. 88;, ГОСПОДИ, съживи ме според Своите присъдист. 25;. 150 Приближиха се онези, които следват коварството, те са далеч от Твоя закон. 151 Ти си близо, ГОСПОДИ, и всички Твои заповеди са истинаст. 142;. 152 Отдавна познах от Твоите свидетелства, че Ти си ги основал до века. 153 Реш. Погледни на скръбта ми и ме избави, защото не съм забравил закона Тист. 16;! 154 Защити делото ми и ме изкупи; съживи ме според думата Си*! 155 Спасението е далеч от безбожните, защото те не търсят Твоите наредбист. 150;. 156 Много са Твоите милосърдия, ГОСПОДИ; съживи ме според присъдите Си*! 157 Много са моите гонители и противници, но аз не се отклоних от Твоите свидетелстваст. 51;. 158 Видях неверните и се погнусих, защото не опазиха Твоето слово. 159 Виж колко обичам Твоите правиласт. 47;; съживи ме, ГОСПОДИ, според милостта Си! 160 Цялото Ти слово е истина и вечна е всяка присъда на Твоята правда*. 161 Шин. Князе ме преследват без причина*, но сърцето ми благоговее пред словото Ти. 162 Радвам се на словото Ти като един, който намира голяма плячкаст. 14;. 163 Мразя и се отвращавам от лъжатаст. 104;, а обичам закона Тист. 47;. 164 Седем пъти на ден Те възхвалявам заради присъдите на Твоята правдаст. 62;. 165 Онези, които обичат закона Ти, имат голям мир и за тях няма препъване. 166 Уповах се на Твоето спасение, ГОСПОДИ, и върших Твоите заповеди. 167 Душата ми пази Твоите свидетелства и аз много ги обичамст. 47;. 168 Пазих Твоите правила и Твоите свидетелства, защото пред Теб са всичките ми пътища. 169 Тав. Нека се приближи викът ми пред Теб, ГОСПОДИ, дай ми разум според словото Сист. 34;! 170 Нека дойде молбата ми пред Теб, избави ме според думата Си*! 171 От устните ми ще извира възхвала, защото Ти ме учиш на наредбите Сист. 7;. 172 Езикът ми високо ще говори словото Ти, защото всички Твои заповеди са правда*. 173 Нека ръката Ти ми бъде помощ, защото аз избрах Твоите правила. 174 Копнея за спасението Ти, ГОСПОДИст. 41;, и законът Ти е моя насладаст. 16;. 175 Нека душата ми живее и Те възхвалява* и нека Твоите присъди ми помагат! 176 Скитах се като изгубена овца. Потърси слугата Си, защото не забравих заповедите Ти*!

Louis Segond 1910

1 Heureux ceux qui sont intègres dans leur voie, Qui marchent selon la loi de l'Éternel! 2 Heureux ceux qui gardent ses préceptes, Qui le cherchent de tout leur coeur, 3 Qui ne commettent point d'iniquité, Et qui marchent dans ses voies! 4 Tu as prescrit tes ordonnances, Pour qu'on les observe avec soin. 5 Puissent mes actions être bien réglées, Afin que je garde tes statuts! 6 Alors je ne rougirai point, A la vue de tous tes commandements. 7 Je te louerai dans la droiture de mon coeur, En apprenant les lois de ta justice. 8 Je veux garder tes statuts: Ne m'abandonne pas entièrement! 9 Comment le jeune homme rendra-t-il pur son sentier? En se dirigeant d'après ta parole. 10 Je te cherche de tout mon coeur: Ne me laisse pas égarer loin de tes commandements! 11 Je serre ta parole dans mon coeur, Afin de ne pas pécher contre toi. 12 Béni sois-tu, ô Éternel! Enseigne-moi tes statuts! 13 De mes lèvres j'énumère Toutes les sentences de ta bouche. 14 Je me réjouis en suivant tes préceptes, Comme si je possédais tous les trésors. 15 Je médite tes ordonnances, J'ai tes sentiers sous les yeux. 16 Je fais mes délices de tes statuts, Je n'oublie point ta parole. 17 Fais du bien à ton serviteur, pour que je vive Et que j'observe ta parole! 18 Ouvre mes yeux, pour que je contemple Les merveilles de ta loi! 19 Je suis un étranger sur la terre: Ne me cache pas tes commandements! 20 Mon âme est brisée par le désir Qui toujours la porte vers tes lois. 21 Tu menaces les orgueilleux, ces maudits, Qui s'égarent loin de tes commandements. 22 Décharge-moi de l'opprobre et du mépris! Car j'observe tes préceptes. 23 Des princes ont beau s'asseoir et parler contre moi, Ton serviteur médite tes statuts. 24 Tes préceptes font mes délices, Ce sont mes conseillers. 25 Mon âme est attachée à la poussière: Rends-moi la vie selon ta parole! 26 Je raconte mes voies, et tu m'exauces: Enseigne-moi tes statuts! 27 Fais-moi comprendre la voie de tes ordonnances, Et je méditerai sur tes merveilles! 28 Mon âme pleure de chagrin: Relève-moi selon ta parole! 29 Éloigne de moi la voie du mensonge, Et accorde-moi la grâce de suivre ta loi! 30 Je choisis la voie de la vérité, Je place tes lois sous mes yeux. 31 Je m'attache à tes préceptes: Éternel, ne me rends point confus! 32 Je cours dans la voie de tes commandements, Car tu élargis mon coeur. 33 Enseigne-moi, Éternel, la voie de tes statuts, pour que je la retienne jusqu'à la fin! 34 Donne-moi l'intelligence, pour que je garde ta loi Et que je l'observe de tout mon coeur! 35 Conduis-moi dans le sentier de tes commandements! Car je l'aime. 36 Incline mon coeur vers tes préceptes, Et non vers le gain! 37 Détourne mes yeux de la vue des choses vaines, Fais-moi vivre dans ta voie! 38 Accomplis envers ton serviteur ta promesse, Qui est pour ceux qui te craignent! 39 Éloigne de moi l'opprobre que je redoute! Car tes jugements sont pleins de bonté. 40 Voici, je désire pratiquer tes ordonnances: Fais-moi vivre dans ta justice! 41 Éternel, que ta miséricorde vienne sur moi, Ton salut selon ta promesse! 42 Et je pourrai répondre à celui qui m'outrage, Car je me confie en ta parole. 43 N'ôte pas entièrement de ma bouche la parole de la vérité! Car j'espère en tes jugements. 44 Je garderai ta loi constamment, A toujours et à perpétuité. 45 Je marcherai au large, Car je recherche tes ordonnances. 46 Je parlerai de tes préceptes devant les rois, Et je ne rougirai point. 47 Je fais mes délices de tes commandements. Je les aime. 48 Je lève mes mains vers tes commandements que j'aime, Et je veux méditer tes statuts. 49 Souviens-toi de ta promesse à ton serviteur, Puisque tu m'as donné l'espérance! 50 C'est ma consolation dans ma misère, Car ta promesse me rend la vie. 51 Des orgueilleux me chargent de railleries; Je ne m'écarte point de ta loi. 52 Je pense à tes jugements d'autrefois, ô Éternel! Et je me console. 53 Une colère ardente me saisit à la vue des méchants Qui abandonnent ta loi. 54 Tes statuts sont le sujet de mes cantiques, Dans la maison où je suis étranger. 55 La nuit je me rappelle ton nom, ô Éternel! Et je garde ta loi. 56 C'est là ce qui m'est propre, Car j'observe tes ordonnances. 57 Ma part, ô Éternel! je le dis, C'est de garder tes paroles. 58 Je t'implore de tout mon coeur: Aie pitié de moi, selon ta promesse! 59 Je réfléchis à mes voies, Et je dirige mes pieds vers tes préceptes. 60 Je me hâte, je ne diffère point D'observer tes commandements. 61 Les pièges des méchants m'environnent; Je n'oublie point ta loi. 62 Au milieu de la nuit je me lève pour te louer, A cause des jugements de ta justice. 63 Je suis l'ami de tous ceux qui te craignent, Et de ceux qui gardent tes ordonnances. 64 La terre, ô Éternel! est pleine de ta bonté; Enseigne-moi tes statuts! 65 Tu fais du bien à ton serviteur, O Éternel! selon ta promesse. 66 Enseigne-moi le bon sens et l'intelligence! Car je crois à tes commandements. 67 Avant d'avoir été humilié, je m'égarais; Maintenant j'observe ta parole. 68 Tu es bon et bienfaisant; Enseigne-moi tes statuts! 69 Des orgueilleux imaginent contre moi des faussetés; Moi, je garde de tout mon coeur tes ordonnances. 70 Leur coeur est insensible comme la graisse; Moi, je fais mes délices de ta loi. 71 Il m'est bon d'être humilié, Afin que j'apprenne tes statuts. 72 Mieux vaut pour moi la loi de ta bouche Que mille objets d'or et d'argent. 73 Tes mains m'ont créé, elles m'ont formé; Donne-moi l'intelligence, pour que j'apprenne tes commandements! 74 Ceux qui te craignent me voient et se réjouissent, Car j'espère en tes promesses. 75 Je sais, ô Éternel! que tes jugements sont justes; C'est par fidélité que tu m'as humilié. 76 Que ta bonté soit ma consolation, Comme tu l'as promis à ton serviteur! 77 Que tes compassions viennent sur moi, pour que je vive! Car ta loi fait mes délices. 78 Qu'ils soient confondus, les orgueilleux qui m'oppriment sans cause! Moi, je médite sur tes ordonnances. 79 Qu'ils reviennent à moi, ceux qui te craignent, Et ceux qui connaissent tes préceptes! 80 Que mon coeur soit sincère dans tes statuts, Afin que je ne sois pas couvert de honte! 81 Mon âme languit après ton salut; J'espère en ta promesse. 82 Mes yeux languissent après ta promesse; Je dis: Quand me consoleras-tu? 83 Car je suis comme une outre dans la fumée; Je n'oublie point tes statuts. 84 Quel est le nombre des jours de ton serviteur? Quand feras-tu justice de ceux qui me persécutent? 85 Des orgueilleux creusent des fosses devant moi; Ils n'agissent point selon ta loi. 86 Tous tes commandements ne sont que fidélité; Ils me persécutent sans cause: secours-moi! 87 Ils ont failli me terrasser et m'anéantir; Et moi, je n'abandonne point tes ordonnances. 88 Rends-moi la vie selon ta bonté, Afin que j'observe les préceptes de ta bouche! 89 A toujours, ô Éternel! Ta parole subsiste dans les cieux. 90 De génération en génération ta fidélité subsiste; Tu as fondé la terre, et elle demeure ferme. 91 C'est d'après tes lois que tout subsiste aujourd'hui, Car toutes choses te sont assujetties. 92 Si ta loi n'eût fait mes délices, J'eusse alors péri dans ma misère. 93 Je n'oublierai jamais tes ordonnances, Car c'est par elles que tu me rends la vie. 94 Je suis à toi: sauve-moi! Car je recherche tes ordonnances. 95 Des méchants m'attendent pour me faire périr; Je suis attentif à tes préceptes. 96 Je vois des bornes à tout ce qui est parfait: Tes commandements n'ont point de limite. 97 Combien j'aime ta loi! Elle est tout le jour l'objet de ma méditation. 98 Tes commandements me rendent plus sage que mes ennemis, Car je les ai toujours avec moi. 99 Je suis plus instruit que tous mes maîtres, Car tes préceptes sont l'objet de ma méditation. 100 J'ai plus d'intelligence que les vieillards, Car j'observe tes ordonnances. 101 Je retiens mon pied loin de tout mauvais chemin, Afin de garder ta parole. 102 Je ne m'écarte pas de tes lois, Car c'est toi qui m'enseignes. 103 Que tes paroles sont douces à mon palais, Plus que le miel à ma bouche! 104 Par tes ordonnances je deviens intelligent, Aussi je hais toute voie de mensonge. 105 Ta parole est une lampe à mes pieds, Et une lumière sur mon sentier. 106 Je jure, et je le tiendrai, D'observer les lois de ta justice. 107 Je suis bien humilié: Éternel, rends-moi la vie selon ta parole! 108 Agrée, ô Éternel! les sentiments que ma bouche exprime, Et enseigne-moi tes lois! 109 Ma vie est continuellement exposée, Et je n'oublie point ta loi. 110 Des méchants me tendent des pièges, Et je ne m'égare pas loin de tes ordonnances. 111 Tes préceptes sont pour toujours mon héritage, Car ils sont la joie de mon coeur. 112 J'incline mon coeur à pratiquer tes statuts, Toujours, jusqu'à la fin. 113 Je hais les hommes indécis, Et j'aime ta loi. 114 Tu es mon asile et mon bouclier; J'espère en ta promesse. 115 Éloignez-vous de moi, méchants, Afin que j'observe les commandements de mon Dieu! 116 Soutiens-moi selon ta promesse, afin que je vive, Et ne me rends point confus dans mon espérance! 117 Sois mon appui, pour que je sois sauvé, Et que je m'occupe sans cesse de tes statuts! 118 Tu méprises tous ceux qui s'écartent de tes statuts, Car leur tromperie est sans effet. 119 Tu enlèves comme de l'écume tous les méchants de la terre; C'est pourquoi j'aime tes préceptes. 120 Ma chair frissonne de l'effroi que tu m'inspires, Et je crains tes jugements. 121 J'observe la loi et la justice: Ne m'abandonne pas à mes oppresseurs! 122 Prends sous ta garantie le bien de ton serviteur, Ne me laisse pas opprimer par des orgueilleux! 123 Mes yeux languissent après ton salut, Et après la promesse de ta justice. 124 Agis envers ton serviteur selon ta bonté, Et enseigne-moi tes statuts! 125 Je suis ton serviteur: donne-moi l'intelligence, Pour que je connaisse tes préceptes! 126 Il est temps que l'Éternel agisse: Ils transgressent ta loi. 127 C'est pourquoi j'aime tes commandements, Plus que l'or et que l'or fin; 128 C'est pourquoi je trouve justes toutes tes ordonnances, Je hais toute voie de mensonge. 129 Tes préceptes sont admirables: Aussi mon âme les observe. 130 La révélation de tes paroles éclaire, Elle donne de l'intelligence aux simples. 131 J'ouvre la bouche et je soupire, Car je suis avide de tes commandements. 132 Tourne vers moi ta face, et aie pitié de moi, Selon ta coutume à l'égard de ceux qui aiment ton nom! 133 Affermis mes pas dans ta parole, Et ne laisse aucune iniquité dominer sur moi! 134 Délivre-moi de l'oppression des hommes, Afin que je garde tes ordonnances! 135 Fais luire ta face sur ton serviteur, Et enseigne-moi tes statuts! 136 Mes yeux répandent des torrents d'eaux, Parce qu'on n'observe point ta loi. 137 Tu es juste, ô Éternel! Et tes jugements sont équitables; 138 Tu fondes tes préceptes sur la justice Et sur la plus grande fidélité. 139 Mon zèle me consume, Parce que mes adversaires oublient tes paroles. 140 Ta parole est entièrement éprouvée, Et ton serviteur l'aime. 141 Je suis petit et méprisé; Je n'oublie point tes ordonnances. 142 Ta justice est une justice éternelle, Et ta loi est la vérité. 143 La détresse et l'angoisse m'atteignent: Tes commandements font mes délices. 144 Tes préceptes sont éternellement justes: Donne-moi l'intelligence, pour que je vive! 145 Je t'invoque de tout mon coeur: exauce-moi, Éternel, Afin que je garde tes statuts! 146 Je t'invoque: sauve-moi, Afin que j'observe tes préceptes! 147 Je devance l'aurore et je crie; J'espère en tes promesses. 148 Je devance les veilles et j'ouvre les yeux, Pour méditer ta parole. 149 Écoute ma voix selon ta bonté! Rends-moi la vie selon ton jugement! 150 Ils s'approchent, ceux qui poursuivent le crime, Ils s'éloignent de la loi. 151 Tu es proche, ô Éternel! Et tous tes commandements sont la vérité. 152 Dès longtemps je sais par tes préceptes Que tu les as établis pour toujours. 153 Vois ma misère, et délivre-moi! Car je n'oublie point ta loi. 154 Défends ma cause, et rachète-moi; Rends-moi la vie selon ta promesse! 155 Le salut est loin des méchants, Car ils ne recherchent pas tes statuts. 156 Tes compassions sont grandes, ô Éternel! Rends-moi la vie selon tes jugements! 157 Mes persécuteurs et mes adversaires sont nombreux; Je ne m'écarte point de tes préceptes, 158 Je vois avec dégoût des traîtres Qui n'observent pas ta parole. 159 Considère que j'aime tes ordonnances: Éternel, rends-moi la vie selon ta bonté! 160 Le fondement de ta parole est la vérité, Et toutes les lois de ta justice sont éternelles. 161 Des princes me persécutent sans cause; Mais mon coeur ne tremble qu'à tes paroles. 162 Je me réjouis de ta parole, Comme celui qui trouve un grand butin. 163 Je hais, je déteste le mensonge; J'aime ta loi. 164 Sept fois le jour je te célèbre, A cause des lois de ta justice. 165 Il y a beaucoup de paix pour ceux qui aiment ta loi, Et il ne leur arrive aucun malheur. 166 J'espère en ton salut, ô Éternel! Et je pratique tes commandements. 167 Mon âme observe tes préceptes, Et je les aime beaucoup. 168 Je garde tes ordonnances et tes préceptes, Car toutes mes voies sont devant toi. 169 Que mon cri parvienne jusqu'à toi, ô Éternel! Donne-moi l'intelligence, selon ta promesse! 170 Que ma supplication arrive jusqu'à toi! Délivre-moi, selon ta promesse! 171 Que mes lèvres publient ta louange! Car tu m'enseignes tes statuts. 172 Que ma langue chante ta parole! Car tous tes commandements sont justes. 173 Que ta main me soit en aide! Car j'ai choisi tes ordonnances. 174 Je soupire après ton salut, ô Éternel! Et ta loi fait mes délices. 175 Que mon âme vive et qu'elle te loue! Et que tes jugements me soutiennent! 176 Je suis errant comme une brebis perdue; cherche ton serviteur, Car je n'oublie point tes commandements.

Psalm 119 | Верен Louis Segond 1910