Psalm 10 | Верен

1 * ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена? 2 Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха! 3 Защото безбожният се хвали с желанието на душата си – алчният се благославя и презира ГОСПОДА. 4 Безбожният казва в надменността на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог. 5 Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение, 6 казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда. 7 Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество; под езика му е съсипия и зло. 8 Седи в засада в двора, в тайни места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха. 9 Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си. 10 Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти. 11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види. 12 Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите. 13 Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш? 14 Но Ти виждаш, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник. 15 Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече. 16 ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му. 17 ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си, 18 за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.

Louis Segond 1910

1 Pourquoi, ô Éternel! te tiens-tu éloigné? Pourquoi te caches-tu au temps de la détresse? 2 Le méchant dans son orgueil poursuit les malheureux, Ils sont victimes des trames qu'il a conçues. 3 Car le méchant se glorifie de sa convoitise, Et le ravisseur outrage, méprise l'Éternel. 4 Le méchant dit avec arrogance: Il ne punit pas! Il n'y a point de Dieu! -Voilà toutes ses pensées. 5 Ses voies réussissent en tout temps; Tes jugements sont trop élevés pour l'atteindre, Il souffle contre tous ses adversaires. 6 Il dit en son coeur: Je ne chancelle pas, Je suis pour toujours à l'abri du malheur! 7 Sa bouche est pleine de malédictions, de tromperies et de fraudes; Il y a sous sa langue de la malice et de l'iniquité. 8 Il se tient en embuscade près des villages, Il assassine l'innocent dans des lieux écartés; Ses yeux épient le malheureux. 9 Il est aux aguets dans sa retraite, comme le lion dans sa tanière, Il est aux aguets pour surprendre le malheureux; Il le surprend et l'attire dans son filet. 10 Il se courbe, il se baisse, Et les misérables tombent dans ses griffes. 11 Il dit en son coeur: Dieu oublie! Il cache sa face, il ne regarde jamais! 12 Lève-toi, Éternel! ô Dieu, lève ta main! N'oublie pas les malheureux! 13 Pourquoi le méchant méprise-t-il Dieu? Pourquoi dit-il en son coeur: Tu ne punis pas? 14 Tu regardes cependant, car tu vois la peine et la souffrance, Pour prendre en main leur cause; C'est à toi que s'abandonne le malheureux, C'est toi qui viens en aide à l'orphelin. 15 Brise le bras du méchant, Punis ses iniquités, et qu'il disparaisse à tes yeux! 16 L'Éternel est roi à toujours et à perpétuité; Les nations sont exterminées de son pays. 17 Tu entends les voeux de ceux qui souffrent, ô Éternel! Tu affermis leur coeur; tu prêtes l'oreille 18 Pour rendre justice à l'orphelin et à l'opprimé, Afin que l'homme tiré de la terre cesse d'inspirer l'effroi.

Psalm 10 | Верен Louis Segond 1910