Jesaja 66 | Верен

1 Така казва ГОСПОД: Небето Ми е престол, а земята Ми е подножие. Какъв дом ще построите за Мен? И какво ще бъде мястото на Моя покой? 2 Защото Моята ръка направи всичко това и всичко това стана, заявява ГОСПОД. Но на този ще погледна – на окаяния и съкрушения духом, и който трепери от словото Ми. 3 Който коли вол, е като онзи, който убива човек; който жертва агне, е като онзи, който пресича врата на куче; който принася хлебен принос, е като онзи, който принася свинска кръв; който кади за възпоменание ливан, е като онзи, който благославя идол. Също както те са избрали своите пътища и душата им се наслаждава в гнусотиите им, 4 така и Аз ще избера бедствията им и ще докарам върху тях ужасите им – защото виках, но никой не отговаряше; говорех, но не слушаха, а вършеха това, което беше зло пред Мен и избраха онова, в което нямам благоволение. 5 Слушайте словото на ГОСПОДА, вие, които треперите от словото Му*: Братята ви, които ви мразят, които ви отхвърлят поради Моето Име, казват: Нека се прослави ГОСПОД, че да видим радостта ви! Но те ще се посрамят. 6 Шумен глас се чува от града, глас от храма, глас на ГОСПОДА, който отплаща заслуженото на враговете Си. 7 Преди да се замъчи, тя роди; преди да дойдат болките ѝ, се освободи и роди мъжко. 8 Кой е чул такова нещо? Кой е видял такива неща? Ще се роди ли една земя в един ден? Ще се роди ли един народ отведнъж? Но сионската дъщеря щом се замъчи, роди синовете си. 9 Аз, който довеждам до раждане, няма ли да направя да роди? – казва ГОСПОД. Аз, който правя да раждат, ще затворя ли утробата? – казва твоят Бог. 10 Развеселете се с ерусалимската дъщеря и се радвайте с нея, всички, които я обичате; ликувайте радостно с нея всички, които скърбите за нея; 11 за да сучете и се наситите от гърдите на утешенията ѝ; за да се насучете и да се наслаждавате от изобилието на славата ѝ. 12 Защото така казва ГОСПОД: Ето, простирам към нея мир като река и славата на народите – като прелял поток. И ще сучете и ще бъдете носени в обятия, и ще бъдете галени на колене. 13 Като един, когото утешава майка му, така Аз ще ви утеша; и ще се утешите в Ерусалим. 14 И ще видите и сърцето ви ще се зарадва, и костите ви ще цъфтят като зеленина. И ще се познае ръката на ГОСПОДА към слугите Му, а на враговете Си ще се гневи. 15 Защото, ето, ГОСПОД ще дойде с огън и колесниците Му ще бъдат като вихрушка, за да излее с ярост гнева Си и изобличението Си – с огнени пламъци, 16 защото с огън и с меча Си ще се съди ГОСПОД с всяка плът и убитите от ГОСПОДА ще бъдат много. 17 Онези, които се освещават и очистват за градините след една ашера в средата, които ядат свинско месо и гнусотии и мишки, заедно ще се довършат, заявява ГОСПОД, 18 защото Аз зная делата им и помислите им. И идва време да събера всичките народи и езици; и ще дойдат и ще видят славата Ми. 19 И ще поставя между тях знамение и ще изпратя онези от тях, които се отърват, при народите – в Тарсис, Фул и Луд; които запъват лък – в Тувал и Яван, далечните острови, които не са чули слуха за Мен и не са видели славата Ми; и те ще известяват славата Ми между народите. 20 И ще доведат всичките ви братя от всичките народи за принос на ГОСПОДА на коне и на колесници, и на носилки, и на мулета, и на едногърби камили, към светия Ми хълм, Ерусалим, казва ГОСПОД, както израилевите синове донасят принос в чист съд в дома ГОСПОДЕН. 21 И от тях също ще взема за свещеници и за левити, казва ГОСПОД. 22 Защото, както новото небе и новата земя, които ще направя, ще пребъдат пред Мен, заявява ГОСПОД, така ще пребъде потомството ви и името ви. 23 И от новолуние до новолуние, и от събота до събота, ще идва всяка плът да се покланя пред Мен, казва ГОСПОД. 24 И ще излязат и ще видят труповете на хората, които са отстъпили от Мен – защото червеят им няма да умре и огънят им няма да угасне и ще бъдат гнусота за всяка плът.

Louis Segond 1910

1 Ainsi parle l'Éternel: Le ciel est mon trône, Et la terre mon marchepied. Quelle maison pourriez-vous me bâtir, Et quel lieu me donneriez-vous pour demeure? 2 Toutes ces choses, ma main les a faites, Et toutes ont reçu l'existence, dit l'Éternel. Voici sur qui je porterai mes regards: Sur celui qui souffre et qui a l'esprit abattu, Sur celui qui craint ma parole. 3 Celui qui immole un boeuf est comme celui qui tuerait un homme, Celui qui sacrifie un agneau est comme celui qui romprait la nuque à un chien, Celui qui présente une offrande est comme celui qui répandrait du sang de porc, Celui qui brûle de l'encens est comme celui qui adorerait des idoles; Tous ceux-là se complaisent dans leurs voies, Et leur âme trouve du plaisir dans leurs abominations. 4 Moi aussi, je me complairai dans leur infortune, Et je ferai venir sur eux ce qui cause leur effroi, Parce que j'ai appelé, et qu'ils n'ont point répondu, Parce que j'ai parlé, et qu'ils n'ont point écouté; Mais ils ont fait ce qui est mal à mes yeux, Et ils ont choisi ce qui me déplaît. 5 Écoutez la parole de l'Éternel, Vous qui craignez sa parole. Voici ce que disent vos frères, Qui vous haïssent et vous repoussent A cause de mon nom: Que l'Éternel montre sa gloire, Et que nous voyions votre joie! -Mais ils seront confondus. 6 Une voix éclatante sort de la ville, Une voix sort du temple. C'est la voix de l'Éternel, Qui paie à ses ennemis leur salaire. 7 Avant d'éprouver les douleurs, Elle a enfanté; Avant que les souffrances lui vinssent, Elle a donné naissance à un fils. 8 Qui a jamais entendu pareille chose? Qui a jamais vu rien de semblable? Un pays peut-il naître en un jour? Une nation est-elle enfantée d'un seul coup? A peine en travail, Sion a enfanté ses fils! 9 Ouvrirais-je le sein maternel, Pour ne pas laisser enfanter? dit l'Éternel; Moi, qui fais naître, Empêcherais-je d'enfanter? dit ton Dieu. 10 Réjouissez-vous avec Jérusalem, Faites d'elle le sujet de votre allégresse, Vous tous qui l'aimez; Tressaillez avec elle de joie, Vous tous qui menez deuil sur elle; 11 Afin que vous soyez nourris et rassasiés Du lait de ses consolations, Afin que vous savouriez avec bonheur La plénitude de sa gloire. 12 Car ainsi parle l'Éternel: Voici, je dirigerai vers elle la paix comme un fleuve, Et la gloire des nations comme un torrent débordé, Et vous serez allaités; Vous serez portés sur les bras, Et caressés sur les genoux. 13 Comme un homme que sa mère console, Ainsi je vous consolerai; Vous serez consolés dans Jérusalem. 14 Vous le verrez, et votre coeur sera dans la joie, Et vos os reprendront de la vigueur comme l'herbe; L'Éternel manifestera sa puissance envers ses serviteurs, Mais il fera sentir sa colère à ses ennemis. 15 Car voici, l'Éternel arrive dans un feu, Et ses chars sont comme un tourbillon; Il convertit sa colère en un brasier, Et ses menaces en flammes de feu. 16 C'est par le feu que l'Éternel exerce ses jugements, C'est par son glaive qu'il châtie toute chair; Et ceux que tuera l'Éternel seront en grand nombre. 17 Ceux qui se sanctifient et se purifient dans les jardins, Au milieu desquels ils vont un à un, Qui mangent de la chair de porc, Des choses abominables et des souris, Tous ceux-là périront, dit l'Éternel. 18 Je connais leurs oeuvres et leurs pensées. Le temps est venu de rassembler toutes les nations Et toutes les langues; Elles viendront et verront ma gloire. 19 Je mettrai un signe parmi elles, Et j'enverrai leurs réchappés vers les nations, A Tarsis, à Pul et à Lud, qui tirent de l'arc, A Tubal et à Javan, Aux îles lointaines, Qui jamais n'ont entendu parler de moi, Et qui n'ont pas vu ma gloire; Et ils publieront ma gloire parmi les nations. 20 Ils amèneront tous vos frères du milieu de toutes les nations, En offrande à l'Éternel, Sur des chevaux, des chars et des litières, Sur des mulets et des dromadaires, A ma montagne sainte, A Jérusalem, dit l'Éternel, Comme les enfants d'Israël apportent leur offrande, Dans un vase pur, A la maison de l'Éternel. 21 Et je prendrai aussi parmi eux Des sacrificateurs, des Lévites, dit l'Éternel. 22 Car, comme les nouveaux cieux Et la nouvelle terre que je vais créer Subsisteront devant moi, dit l'Éternel, Ainsi subsisteront votre postérité et votre nom. 23 A chaque nouvelle lune et à chaque sabbat, Toute chair viendra se prosterner devant moi, dit l'Éternel. 24 Et quand on sortira, on verra Les cadavres des hommes qui se sont rebellés contre moi; Car leur ver ne mourra point, et leur feu ne s'éteindra point; Et ils seront pour toute chair un objet d'horreur.

Jesaja 66 | Верен Louis Segond 1910