Jeremia 52 | Верен

1 Седекия беше на двадесет и една години, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим. Името на майка му беше Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

2 Той върши зло пред ГОСПОДА според всичко, което беше вършил Йоаким.

3 Защото поради гнева на ГОСПОДА стана това с Ерусалим и Юда, докато Той ги отхвърли отпред Себе Си. И Седекия въстана против вавилонския цар.

4 И в деветата година на царуването му, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим и разположиха стана си против него; и издигнаха укрепления наоколо против него.

5 И градът беше под обсада до единадесетата година на цар Седекия.

6 А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца гладът стана много голям в града и нямаше хляб за народа на страната.

7 И портата на града беше разбита и всичките военни мъже побягнаха и излязоха от града през нощта по пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина – а халдейците бяха около града – и отидоха по пътя за равнината.

8 А войската на халдейците преследва царя и настигнаха Седекия в равнините на Ерихон. И цялата му войска се разбяга от него.

9 И хванаха царя и го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат, и той произнесе присъдата над него.

10 И вавилонският цар посече синовете на Седекия пред очите му, и също посече всичките първенци на Юда в Ривла.

11 И избоде очите на Седекия и го окова в бронзови окови, и вавилонският цар го отведе във Вавилон и го хвърли в тъмница до деня на смъртта му.

12 А в петия месец, на десетия ден от месеца, а годината беше деветнадесетата година на цар Навуходоносор, вавилонския цар, началникът на телохранителите Навузардан, който стоеше пред вавилонския цар, дойде в Ерусалим.

13 И той изгори ГОСПОДНИЯ дом и царската къща, и всичките къщи в Ерусалим; всяка голяма къща изгори с огън.

14 И цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим.

15 А началникът на телохранителите Навузардан откара в плен във Вавилон от сиромасите на народа и остатъка от народа, който остана в града, и бежанците, които бяха прибягнали при вавилонския цар, и остатъка от множеството.

16 Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от сиромасите на земята за лозари и земеделци.

17 А бронзовите стълбове, които бяха на ГОСПОДНИЯ дом, и стойките, и бронзовото море, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, халдейците строшиха и пренесоха целия им бронз във Вавилон.

18 Взеха и котлите, и лопатите, и щипците, и легените, и тамянниците, и всичките бронзови съдове, с които се извършваше службата.

19 Началникът на телохранителите взе и блюдата и кадилниците, и легените, и котлите, и светилниците, и лъжиците, и чашите – каквото беше от злато, като злато и каквото беше от сребро, като сребро.

20 А двата стълба, едното море и дванадесетте бронзови говеда, които бяха отдолу, и стойките, които цар Соломон беше направил за ГОСПОДНИЯ дом, бронза на всички тези неща не можеше да се претегли.

21 А стълбовете, височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя, и връв от дванадесет лакътя го обхващаше, а дебелината му беше четири пръста; той беше кух.

22 И върху него имаше бронзов капител, а височината на единия капител беше пет лакътя. А наоколо върху капитела имаше плетени мрежи и нарове, всичките бронзови. Също такъв беше и вторият стълб с наровете.

23 Наровете бяха двадесет и шест на четирите страни, всичките нарове върху мрежата наоколо бяха сто.

24 Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарая и втория свещеник Софония, и тримата вратари,

25 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже и седем мъже от тези, които бяха постоянно пред царя, които се намериха в града, и писаря на военачалника, който събираше народа на земята за войската, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намериха сред града.

26 И началникът на телохранителите Навузардан ги взе и ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

27 И вавилонският цар ги порази и ги уби в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше отведен в плен от земята си.

28 Ето народа, който Навуходоносор отведе в плен: в седмата годината – три хиляди двадесет и трима юдеи,

29 в осемнадесетата година на Навуходоносор той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души,

30 а в двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен седемстотин четиридесет и пет души от юдеите; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.

31 А в тридесет и седмата година от пленяването на юдовия цар Йоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евил-Меродах показа благоволение към юдовия цар Йоахин в годината на възцаряването си и го изведе от тъмницата.

32 И му говори любезно и постави неговия престол над престола на царете, които бяха с него във Вавилон.

33 И той смени затворническите си дрехи и се хранеше винаги пред него през всичките дни на живота си.

34 А колкото за храната му, от вавилонския цар му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, до деня на смъртта му, през всичките дни на живота му.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Louis Segond 1910

1 Sédécias avait vingt et un ans lorsqu'il devint roi, et il régna onze ans à Jérusalem. Sa mère s'appelait Hamuthal, fille de Jérémie, de Libna.

2 Il fit ce qui est mal aux yeux de l'Éternel, entièrement comme avait fait Jojakim.

3 Et cela arriva à cause de la colère de l'Éternel contre Jérusalem et contre Juda, qu'il voulait rejeter de devant sa face. Et Sédécias se révolta contre le roi de Babylone.

4 La neuvième année du règne de Sédécias, le dixième jour du dixième mois, Nebucadnetsar, roi de Babylone, vint avec toute son armée contre Jérusalem; ils campèrent devant elle, et élevèrent des retranchements tout autour.

5 La ville fut assiégée jusqu'à la onzième année du roi Sédécias.

6 Le neuvième jour du quatrième mois, la famine était forte dans la ville, et il n'y avait pas de pain pour le peuple du pays.

7 Alors la brèche fut faite à la ville; et tous les gens de guerre s'enfuirent, et sortirent de la ville pendant la nuit par le chemin de la porte entre les deux murs près du jardin du roi, tandis que les Chaldéens environnaient la ville. Les fuyards prirent le chemin de la plaine.

8 Mais l'armée des Chaldéens poursuivit le roi, et ils atteignirent Sédécias dans les plaines de Jéricho; et toute son armée se dispersa loin de lui.

9 Ils saisirent le roi, et le firent monter vers le roi de Babylone à Ribla, dans le pays de Hamath; et il prononça contre lui une sentence.

10 Le roi de Babylone fit égorger les fils de Sédécias en sa présence; il fit aussi égorger tous les chefs de Juda à Ribla.

11 Puis il fit crever les yeux à Sédécias, et le fit lier avec des chaînes d'airain; le roi de Babylone l'emmena à Babylone, et il le tint en prison jusqu'au jour de sa mort.

12 Le dixième jour du cinquième mois, -c'était la dix-neuvième année du règne de Nebucadnetsar, roi de Babylone, -Nebuzaradan, chef des gardes, au service du roi de Babylone, vint à Jérusalem.

13 Il brûla la maison de l'Éternel, la maison du roi, et toutes les maisons de Jérusalem; il livra au feu toutes les maisons de quelque importance.

14 Toute l'armée des Chaldéens, qui était avec le chef des gardes, démolit toutes les murailles formant l'enceinte de Jérusalem.

15 Nebuzaradan, chef des gardes, emmena captifs une partie des plus pauvres du peuple, ceux du peuple qui étaient demeurés dans la ville, ceux qui s'étaient rendus au roi de Babylone, et le reste de la multitude.

16 Cependant Nebuzaradan, chef des gardes, laissa comme vignerons et comme laboureurs quelques-uns des plus pauvres du pays.

17 Les Chaldéens brisèrent les colonnes d'airain qui étaient dans la maison de l'Éternel, les bases, la mer d'airain qui était dans la maison de l'Éternel, et ils en emportèrent tout l'airain à Babylone.

18 Ils prirent les cendriers, les pelles, les couteaux, les coupes, les tasses, et tous les ustensiles d'airain avec lesquels on faisait le service.

19 Le chef des gardes prit encore les bassins, les brasiers, les coupes, les cendriers, les chandeliers, les tasses et les calices, ce qui était d'or et ce qui était d'argent.

20 Les deux colonnes, la mer, et les douze boeufs d'airain qui servaient de base, et que le roi Salomon avait faits pour la maison de l'Éternel, tous ces ustensiles d'airain avaient un poids inconnu.

21 La hauteur de l'une des colonnes était de dix-huit coudées, et un cordon de douze coudées l'entourait; elle était creuse, et son épaisseur avait quatre doigts;

22 il y avait au-dessus un chapiteau d'airain, et la hauteur d'un chapiteau était de cinq coudées; autour du chapiteau il y avait un treillis et des grenades, le tout d'airain; il en était de même pour la seconde colonne avec des grenades.

23 Il y avait quatre-vingt-seize grenades de chaque côté, et toutes les grenades autour du treillis étaient au nombre de cent.

24 Le chef des gardes prit Seraja, le souverain sacrificateur, Sophonie, le second sacrificateur, et les trois gardiens du seuil.

25 Et dans la ville il prit un eunuque qui avait sous son commandement les gens de guerre, sept hommes qui faisaient partie des conseillers du roi et qui furent trouvés dans la ville, le secrétaire du chef de l'armée qui était chargé d'enrôler le peuple du pays, et soixante hommes du peuple du pays qui se trouvèrent dans la ville.

26 Nebuzaradan, chef des gardes, les prit, et les conduisit vers le roi de Babylone à Ribla.

27 Le roi de Babylone les frappa et les fit mourir à Ribla, dans le pays de Hamath. Ainsi Juda fut emmené captif loin de son pays.

28 Voici le peuple que Nebucadnetsar emmena en captivité: la septième année, trois mille vingt-trois Juifs;

29 la dix-huitième année de Nebucadnetsar, il emmena de Jérusalem huit cent trente-deux personnes;

30 la vingt-troisième année de Nebucadnetsar, Nebuzaradan, chef des gardes, emmena sept cent quarante-cinq Juifs; en tout quatre mille six cents personnes.

31 La trente-septième année de la captivité de Jojakin, roi de Juda, le vingt-cinquième jour du douzième mois, Évil Merodac, roi de Babylone, dans la première année de son règne, releva la tête de Jojakin, roi de Juda, et le fit sortir de prison.

32 Il lui parla avec bonté, et il mit son trône au-dessus du trône des rois qui étaient avec lui à Babylone.

33 Il lui fit changer ses vêtements de prison, et Jojakin mangea toujours à sa table tout le temps de sa vie.

34 Le roi de Babylone pourvut constamment à son entretien journalier jusqu'au jour de sa mort, tout le temps de sa vie.

Public Domain