Jeremia 26 | Верен

1 В началото на царуването на юдовия цар Йоаким, сина на Йосия, беше това слово от ГОСПОДА, което каза: 2 Така казва ГОСПОД: Застани в двора на ГОСПОДНИЯ дом и говори на всичките юдови градове, които идват да се покланят в ГОСПОДНИЯ дом, всичките думи, които ти заповядах да им говориш; не задържай нито дума! 3 Може би ще послушат и ще се върнат всеки от злия си път, и Аз ще се разкая за злото, което мисля да им направя заради злите им дела*. 4 И им кажи: Така казва ГОСПОД: Ако не Ме послушате да ходите в закона Ми, който поставих пред вас, 5 да слушате думите на слугите Ми, пророците, които Аз изпращам до вас, като ставам рано и ги изпращам – но вие не послушахте! – 6 тогава ще направя този дом като Сило и ще направя този град за проклятие на всичките народи на земята. 7 И свещениците и пророците, и целия народ чуха Еремия, когато говореше тези думи в ГОСПОДНИЯ дом. 8 И когато Еремия свърши да говори всичко, което ГОСПОД беше заповядал да говори на целия народ, тогава свещениците и пророците, и целият народ го хванаха и казаха: Непременно ще умреш! 9 Защо пророкува ти в Името на ГОСПОДА и каза: Като Сило ще стане този дом и този град ще бъде запустен, да няма жител? И целият народ се събра около Еремия в ГОСПОДНИЯ дом. 10 И когато юдовите първенци чуха тези думи, те се изкачиха от царския дом в ГОСПОДНИЯ дом и седнаха във входа на новата порта на дома на ГОСПОДА. 11 И свещениците и пророците говориха на първенците и на целия народ и казаха: Този човек е за смъртна присъда, защото пророкува против този град, както чухте с ушите си! 12 Тогава Еремия говори на всичките първенци и на целия народ и каза: ГОСПОД ме изпрати да пророкувам против този дом и против този град всичките думи, които чухте. 13 Затова сега оправете пътищата си и делата си и послушайте гласа на ГОСПОДА, своя Бог; и ГОСПОД ще се разкае за злото, което е говорил против вас. 14 А аз, ето, аз съм в ръката ви; направете ми каквото ви се вижда добро и право. 15 Но знайте със сигурност, че ако ме умъртвите, ще докарате невинна кръв върху себе си, върху този град и върху жителите му; защото наистина ГОСПОД ме изпрати при вас да говоря в ушите ви всички тези думи. 16 Тогава първенците и целият народ казаха на свещениците и на пророците: Този човек не е за смъртна присъда, защото ни говори в Името на ГОСПОДА, нашия Бог. 17 И някои от старейшините на земята станаха и говориха на цялото събрание на народа и казаха: 18 Михей моресетецът пророкуваше в дните на юдовия цар Езекия, и говори на целия юдов народ и каза: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Сион ще се изоре като нива, Ерусалим ще стане грамади от развалини и хълмът на дома – гористи възвишения. 19 Нима юдовият цар Езекия и целият Юда го умъртвиха? Не се ли убоя той от ГОСПОДА и не умолява ли за милостта на ГОСПОДА, така че ГОСПОД се разкая за злото, което беше говорил против тях*? А ние да направим ли такова голямо зло на душите си? 20 А имаше и друг човек, който пророкуваше в Името на ГОСПОДА, Урия, син на Семая, от Кириат-Иарим. И пророкува против този град и против тази земя според всичките думи на Еремия. 21 И когато цар Йоаким и всичките му силни мъже, и всичките първенци чуха думите му, царят поиска да го умъртви. И когато Урия чу, се уплаши и побягна, и отиде в Египет. 22 А цар Йоаким изпрати хора в Египет – Елнатан, сина на Аховор, и други мъже с него в Египет – 23 и изведоха Урия от Египет и го доведоха при цар Йоаким. И той го уби с меч и хвърли трупа му в гробищата на простолюдието. 24 Но ръката на Ахикам, сина на Сафан, беше с Еремия, за да не го предадат в ръката на народа да го убият.

Louis Segond 1910

1 Au commencement du règne de Jojakim, fils de Josias, roi de Juda, cette parole fut prononcée de la part de l'Éternel, en ces mots: 2 Ainsi parle l'Éternel: Tiens-toi dans le parvis de la maison de l'Éternel, et dis à ceux qui de toutes les villes de Juda viennent se prosterner dans la maison de l'Éternel toutes les paroles que je t'ordonne de leur dire; n'en retranche pas un mot. 3 Peut-être écouteront-ils, et reviendront-ils chacun de leur mauvaise voie; alors je me repentirai du mal que j'avais pensé leur faire à cause de la méchanceté de leurs actions. 4 Tu leur diras: Ainsi parle l'Éternel: Si vous ne m'écoutez pas quand je vous ordonne de suivre ma loi que j'ai mise devant vous, 5 d'écouter les paroles de mes serviteurs, les prophètes, que je vous envoie, que je vous ai envoyés dès le matin, et que vous n'avez pas écoutés, 6 alors je traiterai cette maison comme Silo, et je ferai de cette ville un objet de malédiction pour toutes les nations de la terre. 7 Les sacrificateurs, les prophètes, et tout le peuple, entendirent Jérémie prononcer ces paroles dans la maison de l'Éternel. 8 Et comme Jérémie achevait de dire tout ce que l'Éternel lui avait ordonné de dire à tout le peuple, les sacrificateurs, les prophètes, et tout le peuple, se saisirent de lui, en disant: Tu mourras! 9 Pourquoi prophétises-tu au nom de l'Éternel, en disant: Cette maison sera comme Silo, et cette ville sera dévastée, privée d'habitants? Tout le peuple s'attroupa autour de Jérémie dans la maison de l'Éternel. 10 Lorsque les chefs de Juda eurent appris ces choses, ils montèrent de la maison du roi à la maison de l'Éternel, et s'assirent à l'entrée de la porte neuve de la maison de l'Éternel. 11 Alors les sacrificateurs et les prophètes parlèrent ainsi aux chefs et à tout le peuple: Cet homme mérite la mort; car il a prophétisé contre cette ville, comme vous l'avez entendu de vos oreilles. 12 Jérémie dit à tous les chefs et à tout le peuple: L'Éternel m'a envoyé pour prophétiser contre cette maison et contre cette ville, toutes les choses que vous avez entendues. 13 Maintenant réformez vos voies et vos oeuvres, écoutez la voix de l'Éternel, votre Dieu, et l'Éternel se repentira du mal qu'il a prononcé contre vous. 14 Pour moi, me voici entre vos mains; traitez-moi comme il vous semblera bon et juste. 15 Seulement sachez que, si vous me faites mourir, vous vous chargez du sang innocent, vous, cette ville et ses habitants; car l'Éternel m'a véritablement envoyé vers vous pour prononcer à vos oreilles toutes ces paroles. 16 Les chefs et tout le peuple dirent aux sacrificateurs et aux prophètes: Cet homme ne mérite point la mort; car c'est au nom de l'Éternel, notre Dieu, qu'il nous a parlé. 17 Et quelques-uns des anciens du pays se levèrent, et dirent à toute l'assemblée du peuple: 18 Michée, de Moréscheth, prophétisait du temps d'Ézéchias, roi de Juda, et il disait à tout le peuple de Juda: Ainsi parle l'Éternel des armées: Sion sera labourée comme un champ, Jérusalem deviendra un monceau de pierres, Et la montagne de la maison une haute forêt. 19 Ézéchias, roi de Juda, et tout Juda l'ont-ils fait mourir? Ézéchias ne craignit-il pas l'Éternel? N'implora-t-il pas l'Éternel? Alors l'Éternel se repentit du mal qu'il avait prononcé contre eux. Et nous, nous chargerions notre âme d'un si grand crime! 20 Il y eut aussi un homme qui prophétisait au nom de l'Éternel, Urie, fils de Schemaeja, de Kirjath Jearim. Il prophétisa contre cette ville et contre ce pays entièrement les mêmes choses que Jérémie. 21 Le roi Jojakim, tous ses vaillants hommes, et tous ses chefs, entendirent ses paroles, et le roi chercha à le faire mourir. Urie, qui en fut informé, eut peur, prit la fuite, et alla en Égypte. 22 Le roi Jojakim envoya des gens en Égypte, Elnathan, fils d'Acbor, et des gens avec lui en Égypte. 23 Ils firent sortir d'Égypte Urie et l'amenèrent au roi Jojakim, qui le fit mourir par l'épée et jeta son cadavre sur les sépulcres des enfants du peuple. 24 Cependant la main d'Achikam, fils de Schaphan, fut avec Jérémie, et empêcha qu'il ne fût livré au peuple pour être mis à mort.

Jeremia 26 | Верен Louis Segond 1910